Решение № 544 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1468/2012 г.

Решение № 544 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1468/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпили са касационни жалби от подсъдимите Г. П. С. и Г. П. Г. против присъда № 60 от 02.07.2012 г., постановена по внохд № 165/12 г. на Окръжния съд - гр. Разград. С жалбата от името на подс. С., подадена чрез неговите защитници - адвокати И. Д. и Е. Т., се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК с алтернативни искания - за преквалификация, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а защитниците му - поддържат жалбата. С жалбата от името на подс. Г., подадена чрез адвокат Е. Н., допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК от адвокати М. Д. и Ж. Ж., също се възразява наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят и защитниците му - адвокати Д. и Ж., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 737/10 г. Районният съд - гр. Разград оправдал подсъдимите Г. С., Г. Г., И. Р. и В. С. по предявените им обвинения, съответно: първият - по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2 и 1, чл. 20, ал. 2 и 3, чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК; вторият - по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2 и 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2-4 НК; третият - по чл. 387, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и четвъртата - по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. По внохд № 165/12 г., образувано по протест на прокурора, РОС отменил посочената присъда в частите по оправдаването: на подс. С. по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1 НК; на подсъдимите С. и С. по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2-4 НК; на подс. Г. по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 НК, като вместо това постановил нова присъда, с която: 1) осъдил подс. С. - на основание чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК - на шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 23, ал. 1 НК РОС наложил на същия подсъдим едно общо наказание, най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, като по реда на чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението му за срок от четири години; 2) осъдил подс. Г. на основание чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от три години; 3) преквалифицирал извършеното от подсъдимите С. и С. от престъпление по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2-4 НК в такова по чл. 212б, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 212, ал. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 2 - за подс. С. и чл. 20, ал. 3 и 4 - за подс. С., като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК прекратил производството по делото тази му част поради изтичане на предвидената в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 5 НК давност. В останалата й част присъдата на РРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Изводимо от оплакванията на иницииралите образуването на настоящото производство, пределите на касационния контрол са стеснени до осъжданията на жалбоподателите по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 (за подс. С.) и чл. 20, ал. 3 (за подс. Г.) НК и това на подс. С. по чл. 339, ал. 1 НК. В останалата част съдебният акт не е оспорен, нито пък са налице основанията на чл. 347, ал. 2 НПК. В така очертаните предели на касационната проверка, ВКС установи, че оплакванията на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила са основателни. Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е отстранимо, налага съответна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. РОС е нарушил изискването за логическа цялост и вътрешна безпротиворечивост на присъдата - обективира се противоречие между мотиви и диспозитив относно обема на отговорността на подс. Г. и вида на съучастието му в общата престъпна дейност с подс. С. В мотивите на постановената нова присъда (л. 62) е прието, че присъдата на РРС спрямо подс. Г., следва да бъде отменена само в частта относно деянията по двадесет и два пункта от обвинението. Независимо от това и в противоречие с него, РОС отменил проверяваната от него присъда не съответно на заявеното, а изцяло относно предявеното срещу подс. Г. обвинение по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 НК. Нещо повече, макар и да е ангажирал отговорността на същия подсъдим само за двадесет и два пункта от обвинението, очевидно РОС не е решил въпроса с останалите пунктове от цялостното му обвинение, като за тях наказателният процес е висящ. При казаното по-горе, относно пределите на касационната проверка, този пропуск не е от категорията на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и принципно е отстраним от настоящата инстанция. Не той е причина за осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, но се посочва за пълнота на изложението. По идентичен начин стоят нещата и с констатацията, че деянието по пункт 39 стои вън от приетия от РОС период на осъществяване на престъпната дейност от страна на подс. г. Същото деяние е извършено, видно от приетите за установени факти, на 10.02.2006 г., а инкриминирания от РОС период за подс. Г. е за времето от 2.03.2006 г. до 6.06.2008 г. По-важно е това, че изводите на РОС относно дейността на подс. Г. са изолирани от фактите, приети за установени, а на места - в очевидно противоречие с тях. Решаващият съд е приел, че подс. Г. "е бил проводник на претенциите на недоволните нарушители, от него те са поискали съдействие и той е поел ангажимента да реши въпроса" (л. 62). На същото място са изложени съображения за взаимното доверие между двамата подсъдими, подкрепени с аргумента за предварително изписаните от подс. Г. резолюции. Фактическите констатации, приети за установени от въззивния съд, относно инкриминираните спрямо подс. Г. двадесет и два пункта, налагат извод, че съображенията за които стана дума, са относими само за част от тях, но не и за всички, както произтича от изложеното на л. 62 от мотивите. От подс. Г. е поискано съдействие само по пунктове 41,45,48, 57-64; а по пункт 67 - св. В. е потърсил подс. Г. не по собствена инициатива, а по съвет от страна на автопатрулния екип на МВР - св. С. и С.. А. относно предварително изписаните от подс. Г. резолюции, свързано с приетите за установени факти, е относим само към осем от всички двадесет и два пункта (п. 46-53). Нещо повече, данните по делото сочат, че подс. Г. предварително е поставял резолюции - върху известия за глоби с фиш и върху актове за установяване на административни нарушения, но РОС не е ценил този факт - предварителната резолюция, еднозначно. В първите случаи - резолюциите обективират, според въззивния съд, доверителните връзки между двамата подсъдими, от които произтича склоняване от страна на подс. Г. (л. 62), а във втория - не (л. 70), в последния случай - дори изрично е подчертано, че това не указва на склоняване от страна на подс. Г. спрямо подс. С. От изложеното в мотивите не се разкриват причините за двойнствения подход на съда. Последно посоченото има пряко значение за вида на съучастието на подс. Г. в общата му с подс. С. престъпна дейност. В тази част съдебният акт е недопустимо противоречив. За общата престъпна дейност, отговорността на С. е ангажирана за съучастие с подс. Г. като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК, а личната отговорност на подс. Г. е ангажирана за това, че е действувал като подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК, като умишлено е склонил подс. С. Съображенията на РОС относно съучастието на подсъдимите, на плоскостта на казаното дотук, са повече от противоречиви, неясни, а на места и предположителни - достатъчно е само да се препрати към изложеното на л. 62, където при и въпреки липсата на фактически констатации относно конкретното поведение на подс. Г., съдът е приел, че той "несъмнено е съдействал за постигане на целения резултат", което според РОС представлява "склоняване" по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК. От друга страна, мотивите на присъдата са изготвени в нарушение на изискванията по чл. 339, ал. 3, във връзка с чл. 305, ал. 3 НПК - липсват съображения по оценката на противоречивите доказателства, с едно изключение, свързано с показанията на св. Р. И. При първоинстанционното разглеждане на делото, по реда на чл. 281 НПК са приобщени показанията на множество свидетели (13 на брой), дадени от тях в досъдебното производство, а за голямата част от тях е ползван редът по чл. 281, ал. 4 НПК. В мотивите на новата присъда РОС е взел отношение само спрямо показанията на св. Р. И., чийто показания от досъдебното производство са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 5 НПК. Когато при първоинстанционното разглеждане на делото са събрани доказателства и по реда на чл. 281 НПК, контролиращият съд най-напред е длъжен да извърши проверка относно правилността и законосъобразността на съответно ползваната процедура по чл. 281 НПК, за всеки един от свидетелите; после да оцени противоречивите доказателства, като посочи кои от тях приема и поради какви причини, а в случаите на чл. 281, ал. 4 НПК - и кои са останалите доказателства, извън показанията на съответния свидетел. От мотивите на проверяваната присъда не личи такава проверка да е извършвана. Поради изложеното оспореният съдебен акт следва да бъде отменен съответно, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Предвид характера на констатираното касационно основание - чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, останалите възражения на жалбоподателите - относно основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, не могат да получат отговор в настоящото производство, но следва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 355, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение