Решение № 15435 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2020 г.

Решение № 15435 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 6 от 14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 165/2019 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-03001718006312-091-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 95/7.06.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, обосновал нищожност на ревизионния акт за идентичност на данъчните задължения и периода, съответно наличието на тъждество между предметния обхват на двете ревизии. Моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса. Ответникът – [фирма], ЕИК [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Симеонов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Разград е ревизионен акт № Р-03001718006312-091-001/19.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 95/7.06.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са установени задължения по реда на ЗДДС за данъчни периоди м. септември, м. октомври и м. ноември 2015 г. общо в размер на 15 836, 14 л., от които главница в размер на 11 839, 98 лв. и лихви в размер на 3 996, 16 лв. Установените задължения за внасяне са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за доставки по фактури, издадени от [фирма]. За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. От административната преписка е установил, че с решение № 9140 от 4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4614/2018 г., Върховният административен съд, Осмо отделение е обявил за нищожен РА № 03001716001243-091-001/5.07.2016 г., издаден в ревизионно производство, започнало със ЗВР по общия ред за задължения за ДДС на [фирма], ЕИК [ЕИК] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г. В мотивите си Върховният административен съд е посочил, че ревизията, при която е бил издаден този РА е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, а не по общия ред, поради което той се явява нищожен. Първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите не се е съобразил с това решение на Върховния административен съд и отново е възложил със заповед провеждането на ревизия по общия ред за задължения за ДДС на [фирма] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г., в резултат на която е издаден процесният ревизионен акт, т. е. ревизията е възложена отново със заповед по общия ред, срещу същото лице, за същите по вид задължения, за същия период. В заключение е формирал извод, че в действителност обявеният от съда за нищожен ревизионен акт не е произвел своето действие, т. е. този акт не е съществувал в правния мир, но в правния мир съществува решение № 9140 от 4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4614/2018 г. на ВАС Осмо отделение, което казва на страните по него, че РА за задължения за ДДС на [фирма] с ЕИК [ЕИК] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г. не може да се издава в ревизионно производство по общия ред, тъй като това води до неговата нищожност. По тези мотиви е прогласил оспорения ревизионен акт за нищожен. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и прилагане на относимите нормативни разпоредби. Настоящата инстанция намира за законосъобразен извода на съда за нищожност на ревизионния акт поради противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В настоящия случай, от представените по делото доказателства съдът правилно е възприел относимите факти за наличие на предходен ревизионен акт, издаден в ревизионно производство, започнало със ЗВР по общия ред за задължения за ДДС на [фирма], ЕИК [ЕИК] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г., отменен като нищожен вследствие решение на ВАС, с което е прието, че ревизията, при която е бил издаден този РА е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, а не по общия ред. Правилно административният съд е възприел тъждеството по предмет и страни на ревизионното производство, приключило с обявения за нищожен РА № 03001716001243-091-001/5.07.2016 г., издаден в ревизионно производство, започнало със ЗВР по общия ред за задължения за ДДС на [фирма], ЕИК [ЕИК] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г. Този извод е обоснован от начина на определяне на предмета на ревизията със ЗВР. Безспорно органите по приходите не са се съобразили с решението на Върховния административен съд и отново са възложили със заповед провеждането на ревизия по общия ред за задължения за ДДС на [фирма] за периода от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г., в резултат на която е издаден процесният ревизионен акт, т. е. ревизията е възложена отново със заповед по общия ред, срещу същото лице, за същите по вид задължения, за същия период. Налице е абсолютна идентичност между ревизионното производство, завършило с РА, обявен за нищожен с неподлежащо на обжалване решение на Върховния административен съд, и ревизионното производство, при което е издаден процесният РА № Р-03001718006312-091-001/19.03.2019 г. От разпоредбите на чл. 133, ал. 1 ДОПК и чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва забрана за администрацията да пререшава въпроси за съществуването на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, решени с влязло в сила решение на съда. Последица от нарушаването на забраната е нищожност на акта, противоречащ на съдебното решение. Нормата е императивна и цели двустранна обществена защита – от една страна да защити правата на ревизираните субекти да не бъдат обект на безкрайни данъчни ревизии, а от друга има за задача да дисциплинира органа по приходите да спазва стриктно административнопроизводствените правила при извършване на ревизиите. С оглед изложеното, правилно е прието от съда, че оспореният ревизионен акт има един и същ предмет с предходно отменения акт, както и правилно е посоченото от съда, че идентични по вид задължения за идентичен период могат да се определят само в рамките на едно ревизионно производство. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Такива следва да се присъдят в полза на ответната страна предвид своевременно заявеното искане и представените доказателства за извършването им в общ размер на 3 840 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,