Решение № 5611 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2018 г.

Решение № 5611 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Караколев, чрез адв. Бучкова като процесуален представител, против решение № 1377 от 15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3059/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Сопот, чрез пълномощника си адв. Германов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Т. Караколев против заповед № РД-09-320/19.10.2017 г. на кмета на община Сопот, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка на жилищен блок" с идентификатор 68080.503.787, находящ се в ПИ с идентификатор 68080.503.5032 по КККР на гр. Сопот, УПИ I, кв. 91 по регулационния план на гр. Сопот, като изпълнен без строителни книжа, с извършител Т. Караколев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че разпореденото за премахване представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са представени строителни книжа, а липсата им го определя като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид извършването му през 2000 г. съдът е достигнал до извод за неизпълнение на предпоставките за търпимост съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ и неприложимост на хипотезата по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, вкл. заключенията на единична и тройна съдебно - технически експертизи. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че в случая е извършено пристрояване на съществуващ балкон, с изграждането на основи от бетон, стени от тухлена зидария, колони и пояси, покривна конструкция от стоманобетон с ламарина до кота стреха/корниз/ +4, 20 м, с монтиран на северната фасада прозорец. Според вещите лица описаните в заповедта строителни дейности представляват новоизградена конструкция, функционално свързана с апартамента на първия етаж, собственост на жалбоподателя, представляваща продължение на подовата плоча на съществуващ балкон на първия етаж на сградата до нивото на терена и до балкона на втория етаж, с увеличена застроена площ на нивото на терена от 5, 04 кв. м и 2, 85 кв. м на нивото на жилището. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК поставя в тежест на административния орган да установи фактическото основание, посочено в заповедта. Описанието на строежа в съставения констативен акт съответства на това в мотивната част на заповедта и на установеното със заключенията на съдебно-техническите експертизи. Фактът, че в констативния акт е посочена само квадратурата на приземното ниво на пристройката, приспособена за склад, не води до извод, че строежът не е индивидуализиран точно. Описанието му съдържа вида и характеристиките на строителството. В окомерната скица към протокола е обозначено точното му разположение спрямо сградата с отразяване на параметрите на двете нива, както и снимков материал, поради което няма съмнение относно разпоредения за премахване строеж. Разминаванията в квадратурите, посочени в заповедта и измерени на място от експертите са незначителни. Доводите за липса на индивидуализация на строежа са неоснователни. Обосновано е заключението на съда за спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставеният акт е надлежно връчен на жалбоподателя, който е депозирал възражение в определения срок, без да представя доказателства, опровергаващи констатираното в него. Безспорно е установено по делото, че Караколев е извършител на строежа, поради което правилно е определен от административния орган като адресат на задължението за премахването му. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 35 АПК и наведените в обратен смисъл доводи са неоснователни. След като пристрояването и надстрояването са видове строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, то за извършването им са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито собственикът не разполага. При липсата на такива строителни книжа процесният строеж се явява незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая разпоредбата на чл. 151 ЗУТ е неприложима, защото тя визира извършването на текущи ремонти и вътрешни преустройства на сгради, с които не се засягат конструктивни елементи, каквато хипотеза в случая не е налице. По делото е установено, че е променено функционалното предназначение на балкона в кухненски бокс, същият е уширен със стоманобетонова плоча, създадени са нови конструктивни елементи, извършено е пристрояване от нивото на терена до балкона на втория етаж. Съществуващият към жилището на жалбоподателя балкон, изпълнен съобразно проекта на сградата, е вграден в констатираната пристройка. Строежът е изпълнен върху имот, собственост на "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот без учредено право на строеж. Ирелевантно за законността на строителството е обстоятелството, че пристройката не може да бъде обособена като самостоятелен обект. Въпрос на изпълнение от страна на административния орган е да се извърши премахването й без да се засегне законно изграденият по проект балкон на жилището. Предвид времето на изграждане на пристройката правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за определянето й като търпим строеж съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. По делото не е установено декларирането на строежа от собственика пред одобряващите органи в предвидения в закона 6 – месечен срок, поради което дори да е в съответствие със строителните правила и норми, действали към момента на построяването му, не може да доведе до извод за неговата търпимост. Законосъобразен е изводът, че в случая разпоредбата на § 127, ал. 1 ДР ЗИД ЗУТ е неприложима. Тази норма не се отнася за всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г. и не изключва приложението на § 16. Явява се негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма строителни книжа, за търпими. Затова е неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди 02.01.2001 г. Ето защо, изводът на съда за законосъобразност на заповедта е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационният жалбоподател Т. Караколев следва да заплати такива на община Сопот в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие от 31.07.2018 г. Възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е направено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,