Решение № 9059 от 5.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 792/2017 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Криома"ЕООД срещу решение 2008/31.10.2016 г., постановено по адм. дело 2099/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск.

Ответникът - Столична община оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, за която съденбият акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил предявения от дружество "Криома"ЕООД против Столична община иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващи заплатената част от задълженията за ТБО и лихви върху ТБО за периода 2007-2011г. ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

По предмета на иска. Производството пред АС- Пловдив е било образувано по предявен иск от дружество "Криома" ЕООД срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 000 лв., представляващи заплатената част от задълженията за ТБО и лихви върху ТБО за периода 2007-2011г. ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, произтичащи, от една страна, от действия, както на Столичен общински съвет,приел решения, чрез която се определя методология за определяне на ТБО , а от друга - от действия на служители на Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси към Столична община чрез издаване на АУЗД по отнощшение на ищеца, в който е приложена приетата от СОС методология за изчисляване на дължимите ТБО за исковия период , като именно въз основа на тези решения е бил издаден АУЗД 3/11.04.2012г.

В исковата молба се твърди, че от така определените действия, които са извършени в нарушение чл.14 §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно отпадъците, са произтекли имуществените вреди за ищеца. В писменото уточнение на иска се сочи също така и че въз основа на приетите решения на СОС, старши инспектор в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична община е издал Акт за установяване на задължения по декларация 3/11.04.2012г., с който са установени задължения за заплащане на ТБО за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. и лихви върху тях, изчислени към 11.04.2012г. Посочва се също така, че незаконосъобразните актове, от които произтичат вредите, причинени на дружеството са пряка последица от приемане на решенията на СОС, чрез които се определя методология за изчисляване на размера на ТБО за исковия период и че вредите са причинени от съвместното действие на актовете, приети от органите на СО.

Приложими стандарти. От така наведените фактически основания и твърдения в исковата молба и уточнението към нея, административният съд е направил извод, че чрез предявения иск се иска реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. При решаване на делото съдът е пристъпил към прилагане стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС - чл. 203, ал.3 АПК.

Процесуалноправни аспекти.Съгласно чл. 2в ЗОДОВ, определящ реда за гледане на делата, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Според посочената разпоредба, когато вредите от нарушаване правото на ЕС са причинени от упражняване на административна дейност / чл.1 ал.1 ЗОДОВ/ се прилага процесуалният ред на глава единадесета на АПК, а според чл. 205, ал.1 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. С оглед на приложимите разпоредби на АПК, определящи пасивната процесуална легитимация по този вид искове, възражението на ответника по касационната жалба, респ. - ответник по иска, за това че Столична община не се явява надлежен ответник, е неоснователно.

Съгласно чл. 203, ал.3 АПК, когато компетентният, според чл. 2в ЗОДОВ, адиминстративен съд гледа иск за вреди от нарушаване правото на ЕС следва да приложи стандартите на извъндоговорната отговорност, установени в създадената от СЕС доктрина, в която допустимостта на иска не е поставена в зависимост от отмяната или установяване на незаконосъобразността на увреждащите административен акт или действие. В случая исковата претенция се основава на твърдение за увреждащо действие от страна на Столичен общински съвет , който в ежегодните си решения за изчисляване на дължимите ТБО за исковия период и приетия въз основа на същите АУЗД 3/11.04.2012г., е нарушил чл.14 §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно отпадъците. Следва да се посочи, че няма данни дружеството, да е обжалвало решенията на СОС за определяне на ТБО, както и АУЗД 3/11.04.2012г., но това не сочи на недопустимост на исковата претенция и правилно административният съд я е приел за допустима, като е разгледал иска по същество. Обстоятелството, свързано с това дали актът или действията са обжалвани, следва да се обсъди в рамките на приложимост на материланоправните аспекти при обсъждане на вредите и техния размер

Материалноправни аспекти. Що се отнася до условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, които се считат за извършени от държавата, Съдът многократно е приемал, че увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решение от 28 юли 2016 г., Tomasova C-168/15, EU:C:2016:602, т. 22 и цитираната съдебна практика).

Настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че в стандартите на извъндоговорната отговорност, в съответствие установената практика на СЕС, първият елемент от фактическия състав на отговорността, а именно нарушената правна норма на Съюза да предоставя права на частноправните субекти, не включва изискване тази норма да има директен ефект - §40 от Решение от 19.11.1991 по съединени дела С-6/90 и С-9/90. Нещо повече - в § 41 на същото дело изрично е посочено, че тези условия са достатъчни за да породят правото на обезщетение в полза на частноправните субекти, които те имат на основание пряко от общностното право. В самото дело Francovich, нормата на която се позовава ищецът няма директен ефект, както е посочил в решението си Съдът, но това не е основание да се изключи отговорност на държавата. И това е така, защото нормата с директен ефект подлежи на пряко изпълнение от националния съд, т.е. адресатът на нормата и носител на правото, може да търси защитата му директно от националния съд. Обезщетителното производство по извъндоговорната отговорност на държавата, като самостоятелно средство за защита правата на частноправните субекти, дава защита както на адресатите на норми с директен ефект , така и тези, чиито права не произтичат от норми с директен ефект, които не могат да се позоват на директния ефект пряко пред национален съд.

Към приложимите стандарти на извъндоговорната отговорност СЕС добавя и тези, посочени в Решение на Съда на ЕО от 5 март 1996 година по съединени дела С-46/93 и С-48/9 / Brasserie de pecheur и Factortame / :

"....16. С техните първи въпроси, всеки от двата вътрешни съда цели да установи дали принципа, че държавите-членки са задължение да обезщетят за нанесени вреди на лица поради нарушение на правото на Общността, което може да се вмени на държавите-членки, е приложим в случаите, когато вътрешния законодател носи отговорност за въпросното нарушение.

17 По съединени дела 6/90 и 9/90 Франкович и други [1991] Сборник с решения на Съда на ЕО I-5357, пункт 37, Съдът е постановил, че принцип на правото на Общността е, че държавите-членки са задължени да обезщетят за загубите и вредите, претърпени от лица вследствие нарушение на правото на Общността, за което те носят отговорност.

46 Вътрешният законодател, както и институциите на Общността, няма постоянни широки правомощия в случаите, когато действа в област, регулирана от правото на Общността. Правото на Общността може да му наложи задължения да постигнеопределен резултат или задължения да действа или да се въздържа от действие,коетонамалява обхвата на неговите правомощия, понякога в значителна степен. Това е така,например в случаите, когато, както и при обстоятелствата по делото Франкович идругите, член 189 от Договора задължава държавите-членки в определен срок да приемат всички актове, необходими за постигане на резултата, изискващ се от директивата.В такъв случай, фактът, че вътрешният законодател е този, който следва да приеме необходимите актове, няма никакво отношение към отговорността на държавата-членка за невъвеждане на директивата.47 Точно обратното, когато държава-членка действа в област, в която притежава широки правомощия, сравними с тези на институциите на Общността при прилагането на политиката на Общността, условията, при които тя може да бъде подведена под отговорност, трябва по принцип да бъдат същите, както тези, при които институциитена Общността носят отговорност в подобна ситуация.48 В случая, който е довел до отправяне на питане по дело 46/93, германскиятзаконодател е действал в областта на храните, по-точно по отношение на бирата. При липсата на хармонизация на нивото на Общността, вътрешният законодател има широки правомощия в тази област, определяйки правила за качеството на бирата, която се предлага на пазара.49 По отношение на фактите по дело 48/93, законодателят във Великобритания също е имал широки правомощия. Въпросното законодателство се отнася първо, до регистрацията на плавателни съдове, област, която от гледна точка на степента наразвитие на правото на Общността, попада в компетентността на държавите-членки и второ, до регулирането на риболова, сектор, в който прилагането на общата риболовна политика предоставя известни правомощия на държавите-членки. 50 Следователно, във всяко от двете дела, германският и британският законодател е бил изправен пред ситуация, предполагаща избор, сравним с този, който се прави от институциите на Общността, когато те приемат законодателни актове, с които се преследва политика на Общността. 51 При тези обстоятелства, правото на Общността предоставя право на обезщетение,когато са налице три условия: правната норма, която е нарушена трябва да е предназначена да предостави права на лица; нарушението следва да бъде достатъчно сериозно; и трябва да е налице директна причинна връзка между нарушението на задължението от страна на държавата и вредата, понесена от страните, които са увредени.

52 Първо, тези условия отговарят на изискванията за цялостна ефективност на нормите на правото на Общността и на ефективната защита на правата, които тези норми предоставят.53 Второ, тези условия по същество съответстват на тези, определени от Съда във връзка с член 215 в неговата съдебна практика за отговорността на Общността за вреди, причинени на лица вследствие незаконни законодателни актове, приети от нейните институции. 54 Първото условие очевидно е изпълнено по дело 46/93, по което релевантната разпоредба е тази на член 30 от Договора, и по дело 48/93, релевантната разпоредба по което е член 52 от Договора. Налагайки забрана на държавите-членки, член 30 същевременно поражда права за лицата, които вътрешните съдилища трябва да охраняват (дело 74/76 Янели и Волпи срещу Мерони [1977] Сборник решения на Съда на ЕО 557, пункт 13). По същия начин, същността на член 52 е да предостави права на лицата (дело 2/74 Рейнерс [1974] Сборник решения на Съда на ЕО 631, пункт 25). 55 По отношение на второто условие, що се отнася до отговорността на Общността по член 215 и отговорността на държавите-членки за нарушение на правото на Общността, решаващият тест за установяване на това дали такова нарушение е достатъчно сериозно е, дали държавата-членка или съответната институция на Общността е демонстрирала очевидно несъобразяване с границите на нейните правомощия. 56 Факторите, които компетентният съд би могъл да вземе предвид включват яснота и прецизност на нарушената норма, правомощия, предоставени от тази норма на вътрешните органи или на институциите на Общността, това дали нарушението и причиненото увреждане е било умишлено или неволно, дали допуснатата грешка в правото е извинителна или не, факта, че позицията, заета от институция на Общността може да е допринесла за този пропуск, и приемането или спирането на вътрешен акт или практика, противоречаща на правото на Общността. 57. При всички случаи, нарушение на правото на Общността би било очевидно достатъчно сериозно, ако то е продължаващо, независимо от наличието на съдебно решение, което е приело въпросното нарушение за установено, или преюдициално произнасяне или установена съдебна практика на Съда по въпроса, от които да е ясно, че въпросното поведение съставлява нарушение."

По стандартитите от цитираното решение:

1. Обхват на свободата на преценка на националния орган.

В исковата молба на ищеца се твърди, че вредите от за него произтичат от нарушаване на член 14 от Директива 2008/98 ЕО, която има следното съдържание:"Разходи1. В съответствие с принципа замърсителят плаща, разходите за управление на отпадъците се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците.2. Държавите-членки могат да решат, че разходите за управление на отпадъците се понасят частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи."

Директивата, съгласно дадените в нея съображения, е приета за изменение и допълнение някои законодателни актове в областта на отпадъците и околната среда, като сред същите е и Директива 2006/12. Съгласно чл. 15 от същата, "в съответствие с принципа замърсителят плаща разходите за обезвреждане на отпадъците следва да бъдат понесени от:

а)притежателя, който има отпадъци, които се обработват от събирач на отпадъци или от предприятие, както е предвидено в член 9; и/или

б)предишните притежатели или производителя на продукта от който са произлезли отпадъците."

Видно от цитираното в съдебното решение и касационната жалба решение по дело C-254/08 СЕС е приел, че : "Член 15, буква а) от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците трябва да се тълкува в смисъл, че при действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране.

Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери въз основа на представените данни от фактическа и правна страна дали разглежданата в главното производство такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определени притежатели в случая на хотелите се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат."