Решение № 6872 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2008 г.

Решение № 6872 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "Полиция" чрез процесуалния си представител, срещу решение № 23 от 21.01.2008 г., постановено по адм. дело № 4861 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Асен Илиев Киров от гр. София, не взема отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Асен Киров от София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 539 от 28.08.2007 г. на началник сектор "Криминална полиция " в 7-мо РПУ - СД "Полиция". С последната на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 ППЗМВР му е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 6 месеца", считано от датата на запознаване със заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основание доводите в жалбата, мотивите, с които административният орган е обяснил и обосновал правното основание за издаване на заповедта, както и въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна. С оспореното решение е прогласил нищожността на административния акт, като издаден от некомпетентен орган. Със същото решение е обсъдил и д опуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на акта, като е приел, че Киров не е бил изслушан съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР като в заповедта не са посочени разпоредбите които са нарушени и доказателства установяващи "системност" на нарушението. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Тези мотиви напълно се споделят от настоящия състав. От данните по делото е било установено, че на полицай Киров е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от 6 месеца" за допуснато от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в напускане на РПУ преди изтичане на работното време, неизпълнение на задължението за отразяване в дневника на извършените проверки и не е изпълнение на устно разпореждане да докладва на началника на РПУ за обстановката във връзка с провеждане на денонощна СПО. Тези задължения не е изпълнил като дежурен в 24 часово дежурство, като е наказан за системно неспазване на реда в службата и преждевременно напускане на работа. От събраните в съдебното производство доказателства, безспорно е установено, че органа издал оспорената заповед не е имал материалната компететност да издаде същата, тъй като не е непосредствен или по-горен началник на Киров. Това е така тъй като е установено по делото, че те работят в различни структурни звена на 7-мо РПУ. Това се установява от приложената и неоспорена от страните Структура на 7-мо РПУ от която е видно, че на началник сектор "Криминална полиция" са подчинени служители от група "тежки престъпления" и група "Линейна", а началник група - "Териториална полиция" (каквото е длъжността на Киров) е подчинена на Началник група "Криминална полиция" и на началника на Полицейското управление, които се явяват непосредствен и по-горен началник на Киров. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от посоченото, обосновано е установено от съда, че заповедта е издадена и в нарушение на административнопроизводствените правила, включително на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР което я прави и незаконосъобразна. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага предвиденото дисциплинарно наказание. Нарушението на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения и за това във всички случаи органът следва да установи наличието на деяние - дисциплинарно нарушение, неговото авторство и отношението на извършителя към извършеното като се посочат и доказателствата, които ги установяват. В конкретния случай това не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,