Решение № 8803 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2014 г.

Решение № 8803 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на [фирма], против решение № 4256/27.03.2014 г., постановено по адм. дело № 12569/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № Ж-166 от 1.08.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с които обстоятелствено са релевирани доводи. Ответникът – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни П. С. А. и С. Б. И. чрез процесуален представител адв. Х. релевират доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, след като прецени наведените касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленния състав на ВАС е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № Ж-166 от 1.08.2013г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на [фирма] са дадени указания да отмени начислените количества ел. енергия по съставена корекционна сметка въз основа на констативен протокол и да уведоми "Ч. Електро България” за корекция на сметката на П. А. като абонат на разпределителното дружество, чието количеството консумирана енергия се отчита от електромер с фабричен № 50230332 и фактурира на абонатен № [ЕГН] на [фирма] и клиентски № 300037621346 на [фирма]. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Изводът на тричленния състав на ВАС за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, е основан на събраните доказателства и е правилен. Обосновано и в съответствие с приложимото право е прието, че съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, ДКЕВР провежда контрола за спазване на условието на издадената лицензия, част от която са общите условия предвид чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и в правомощията й по чл. 22, ал. 1 ЗЕ е да разглежда жалби на потребители във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Съобразявайки доклада от главния директор на ГД „Разглеждане на жалби и решаване на спорове” в ДКЕВР, констативния протокол и протокола (л. 60 и сл.), обосновано първоинстанционният състав е установил, че в нарушение на процедурата предвидена в чл. 58, ал. 2 от общите условия на договора за ползване на електроразпределителните мрежи на [фирма] - КП не е подписан от двама свидетели, което го прави негодно доказателствено средство за установяване на фактите, дали основания за коригиране на количеството доставена ел. енергия за която се твърди, че е неотчетена и незаплатена. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] продавачът въз основа на представени от електроразпределителното дружество КП и справки начислява и коригира сметките на потребителите на ел. енергия за минал период. След като в случая е установено по безспорен начин нарушения на общите условия, явяващи се част от условията на издадената лицензия от касационния жалбоподател, правилно първоинстанционният състав е посочил, че са налице основанията по чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и дадените указания на касационния жалбоподател да отмени начислените количества ел. енергия въз основа на посочения по-горе КП и да уведоми "Ч. Електро България” за корекция на сметката на жалбоподателя, са в съответствие с посочените в решението на ДКЕВР нормативни разпоредби. При контрола по чл. 22, ал. 5, чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ, чл. 142 и чл. 147 от Наредба № 3/2013 г., когато констатира, че са нарушени условията по лицензията ДКЕВР е оправомощена от законодателя да дава задължителни указания за преодоляване на последиците от тези нарушения с оглед на основния правен принцип никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и с оглед на целите на контрола в ЗЕ. Ето защо правилно първоинстанционният състав е приел, че ДКЕВР не е излязъл извън определената му от законодателя компетентност. Неоснователни и понастоящем са възраженията относно допуснати нарушения от съда при конституиране на надлежните страни. Съгласно чл. 153, ал.1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, първоинстанционният състав правилно е конституирал страните в производството, които са участвали в административното производство. За касационния жалбоподател не са предвидени правни възможности за предявяване на чужди права, вкл. и на [фирма]. Предвид констатираните нарушения в лицензионната дейност на касатора и чл. 17, ал. 1 от Общите условия за договорите за продажба на ел. енергия от [фирма], последното не се явява адресат на административния акт и доколкото изрично е регламентирано, че задължението му е да начислява ел. енергия и да издава фактури въз основа на констатациите на [фирма] в съответните протоколи и справки - са неоснователни възраженията относно конституирането му. Констатираните процесуални нарушения на [фирма] в производството по жалбата му срещу регулаторния орган не може да се преодолеят в съдебното производство и препятстват преценката за точното изпълнение на лицензионната дейност, което е съществото на отнесения пред регулатора спор. В този смисъл изводите на тричленния състав са правилни, обосновани и съответстващи на приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и като правилно, валидно и допустимо, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,