Решение № 10113 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2009 г.

Решение № 10113 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Детелина Мирева Симеонова, срещу решение № 1633 от 3.12.2008 г. по адм. дело № 143 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна, в частта с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 08-000262 от 24.09.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 898 от 6.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно лихви за задължения по ЗЗО и в частта за разноските, които е осъдена да заплати в размер на 689.34 лв. Оспорва липсата на диспозитив относно приложението на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Образувано е и по касационна жалба на зам.-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу същия съдебен акт, в частта му, с която е отменен РА № 08-000262 от 24.09.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 898 от 6.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, относно задълженията за авансови вноски за ДОО и за ЗО за периода м. 07.2001 г. - м. 11.2001 г. като незаконосъобразен. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс . Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - Детелина Мирева Симеонова не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение на неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените касационния основания, с оглед преценката по чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество двете касационни жалби са неоснователни. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 08-000262 от 24.09.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 898 от 6.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Детелина Мирева Симеонова по прилагането на ЗОДФЛ (отм.), на КСО и на ЗЗО, като са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за ревизиран период 1.01.2005 г.-31.12.2005 г., вноски за ДОО за периода 1.07.2001 г. - 31.12.2005 г., вноски за ЗО за периода 1.07.2001 г. - 31.12.2005 г. и вноски за ДЗПО за периода 1.01.2002 г. - 31.12.2005 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, направени са съответните правни изводи и е обоснована преценка за частична незаконосъобразност на обжалвания РА. По касационната жалба на Детелина Мирева Симеонова. Видно е от обжалвания РА и потвърдителното решение на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, че на ревизираното лице е определено задължение за лихви за ЗО по ЗЗО в размер общо на 790.97 лв., като същите са определени общо по размер за ревизиран период 1.12.2001 г.-31.12.2005 г. В мотивите на съдебното решение в табличен вид съдът е посочил, след сумиране, размера на лихвите върху вноските за ЗО за посочения период и той възлиза на 682.96 лв. Касационното възражение е, че жалбата е отхвърлена срещу РА за сумата над посочената, която не е тази определена в заключението на ССчЕ, в която общият размер на сумата за лихви за ЗО по ЗЗО е 485.72 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Касаторът твърди, че при определяне на сумата 485.72 лв. експертът е взел предвид конкретните суми за спорните периоди м. 12.2001 г., за 2002 г., за 2003 г., за 2004 г. и за 2005 г. и е отчел приспадането на периода, определен в § 19д от ПЗР на ЗЗО . В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил заключението по тази експертиза, като е посочил, че експертът е изчислил дължимите лихви върху установените вноски за периода 2003 г.-2005 г. при съобразяване с цитираната преходна разпоредба, в която е посочен периода, за който такива не се дължат. Констатирал е, че размерът на лихвите по авансовите вноски за 2003 г. е определен от експерта в по-голям размер от този в РА, поради което предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК е отхвърлил жалбата в тази й част. За вноските през 2005 г. експертът е правил частични изчисления. По изложените съображения е отхвърлил и жалбата в частта относно задълженията за лихви върху вноските за ЗО по ГДД-ии за 2002 г., за 2003 г. и за 2005 г., понеже посочените от експерта размери са по-големи от определените в обжалвания РА. Също така съдът е взел предвид лихвите върху окончателните вноски по ГДД за 2001 г., което се оспорва от касатора, но същите се явява дължими, след като е прието, че давностният срок не е изтекъл за вноските върху окончателния им размер за 2001 г. Освен това той е определил размера на лихвите според вида на вноските, авансови и годишни, за спорните периоди и при съобразяване с изискването на § 19д от ПЗР на ЗЗО, което последно обстоятелство е правният спорен момент и същият е бил съобразен от съда. При тази фактическа обстановка твърдението в касационната жалба относно размера на лихвите върху вноските за ЗО за спорните периоди не се явяват доказани. Касаторът е следвало да постанови допълнителна задача на експерта, а не да вменява като нарушение определянето на размера на спорното задължение в нарушение на изчисленото от него при съобразяване с представените лихвени листове към РА, посоченото в самия него и в акта на горестоящия административен орган, цитираната преходна разпоредба и кредитирането на експертизата, доколкото не се нарушават правата му с оглед на чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Неоснователно е касационното възражение в частта за определените и присъдени в полза на приходната администрация разноски, изчислени съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед частта, която се оставя без уважение жалбата, която е оценяема и формирани по компенсация, с оглед присъдените такива на жалбоподателката. Неоснователно е и касационното възражение за допуснато процесуално нарушение, поради липса на изричен диспозитив по повод прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съдът е изложил мотиви, които са обосновали преценката му относно законосъобразността или не на обжалвания РА, като същата се материализира в диспозитива на издадения от него съдебен акт. В същия не може да се съдържа аргументи относно правилното или не прилагане на цитираната правна норма. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения РА в частта относно определените задължения за авансови вноски по ДОО и за ЗО за периода м. 07.2001 г.-м. 11.2001 г. В мотивите на същото е прието, че задълженията за социални и здравни осигуровки за посочения период общо в размер на 318.50 лв. и лихви в размер на 349.21 лв. са погасени по давност. Спорни са били задълженията по КСО и ЗЗО за периода м. декември 2001 г. Съдът е изложил мотиви за непогасено по давност задължение по направеното възражение за главница и лихви за този период. Обосновал се е с извода, че погасените по давност задължения не могат да бъдат обект не ревизия. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Според съда тази разпоредба намира приложение не само по отношение на задълженията за данъци, но и по отношения на задължения за задължителни осигурителни вноски, които се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Липсата на посочване в чл. 109 от ДОПК и на задълженията за задължителни осигурителни вноски е резултат на законодателен пропуск. Не споделя възражението на органа по приходите, че РА се издава, за да се гарантира възможността на лицето да ги плати доброволно или да бъда прихванати по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Възможността за доброволно плащане следва от самата същност на института на погасителната давност, с изтичане на който се погасява само правото на принудително изпълнение, а размерът и основанието за плащане на осигурителните и здравни вноски са определени по закон. Констатирал е, че въпреки, че са приети като погасени по давност тези задължения, то като размер те са включени в общия размер задължения, в разпоредителната част на РА, в рекапитулацията на таблица № 1 и в подлежащите на събиране задължения в таблица № 3 от него. Касационното възражение е насочено към ненаправена от страна на съда на разлика между института на погасителната давност и предвидената процесуална възможност за осъществяване на ревизия по повод погасени публични задължения в рамките на срока, предвиден по чл. 109 от ДОПК, който се явява приложимия процесуален закон. Настоящият съдебен състав намира, че това възражение е неоснователно. По делото не се спори, че за процесния период са определени задължения за ДОО и за ЗО, които са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Същите с оглед разпоредбата на чл. 140 от ДПК (отм.) се явяват погасени по давност, понеже давностният срок е изтекъл на 31.12.2006 г. Заповедта за възлагане на ревизията под № 262 е от 17.05.2007 г., т. е. след изтичане на същия. От друга страна приема извода на административния съд относно прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и по отношение на задължения по КСО и по ЗЗО за правилен. Като се сравняват двете разпоредби на чл. 108 и на чл. 109 от ДОПК и тази на чл. 105 от ДОПК, следва да се приеме, че се касае до законодателен пропуск, който се преодолява по пътя на тълкуването. Това се обосновава от смисъла на закона и систематичното тълкуване на двете правни норми на чл. 108 и чл. 109 от ДОПК, които се намират се в раздел II на глава четвърта, който регламентира установяването на задължения за данъчни и задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК урежда преклузивният срок, в който следва да се образува производство по издаване на ревизионен акт, който в процесния спор се явява спазен, но същият не може да обоснове законосъобразност на издадения РА, след като задължението, определено с него по основание и размер, се явява погасено по давност. По този начин се погасява правото на приходната администрация да събира погасеното по давност публично вземане по принудителен ред. Същото може да бъде доброволно изпълнено, понеже продължава да бъде дължимо, съгласно чл. 174 от ДОПК, както и да бъде прихванато, съгласно чл. 170, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, която установява 5-годишен срок за образуване на производство по издаване на РА, е обвързана с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и началният момент на броене на срока е изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й, т. е. срок, по-дълъг от определения по ДПК (отм.) и по-неблагоприятен за длъжника. Понеже не е предвидено изрично обратно действие на нормите на чл. 109 и чл. 171 от ДОПК, началото на давностния срок и изтичането му се определят от действащата по време на възникването на процесното вземане законова разпоредба, а именно тази на чл. 140 от ДПК (отм.). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че с приетото от съда се обезсмисля разликата, която се прави между преклузивните и давностните срокове. При този изход от спора на касаторите не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение