Решение № 50081 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2022 г.

Решение № 50081 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. № 5522/13.06.2022 г. на Прокуратура на Република България срещу решение № 87/12.05.2022 г. по гр. д. № 92/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 231/2.12.2021 г. по гр. д. № 240/2021 г. на Окръжен съд Сливен в частта, в която е уважен иск на Т. М. Й. Г. против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 1.06.2018 г. до изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на Върховния съд, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представлява задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно в практиката на Върховния касационен съд при постановяване на решения по чл. 290 ГПК, в които се посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства от значение за правния спор – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвиненото лице, вида и тежестта на обвинението, постановените мерки за неотклонение и процесуална принуда, и дали наказателното производство е приключило в разумен срок. При определяне на конкретното обезщетение са от значение също поведението, негативните изживявания и създадените в резултат от наказателното преследване неудобства за пострадалия в личен, семеен и професионален план. С оглед отговора на въпроса и доводите в касационната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано. Правилно са възприети също релевантните за случая обстоятелства, за тежестта на обвинението и продължителността на неоправданата наказателна репресия спрямо ищеца, но при определяне на дължимото обезщетение, съдът неправилно е оценил доколко негативните изживявания на пострадалия са пряка последица от неговото собствено поведение и нарушаване на забраната да напуска страната, след което са били предприети допълнително процесуални действия от прокуратурата. От данните по делото в случая е видно, че Т. М. Й. Г. е привлечен като обвиняем на 14.12.2007 г. и е задържан с още две лица за 72 часа, а на 17.12.2007 г. по отношение на него е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", заменена на 27.12.2007 г. в "парична гаранция" от 5000 лева и забрана да напуска пределите на Република България. На 18.02.2008 г. българският съд е бил уведомен, че обвиняемият е напуснал страната и в тази връзка е издадена европейска заповед за арест, а по-късно е постановена оправдателна присъда, потвърдена от Върховния касационен съд на 1.06.2016 г., т. е. продължителността на наказателното преследване, но и поведението на обвинения са определящи за степента на въздействие върху емоционално състояние на пострадалия и разгласяване на случая в медиите. Ето защо е логично наказателното преследване да се отрази в по-голяма степен неблагоприятно на ищеца, а определянето на обезщетение за причинените неудобства и злепоставянето му в обществото да се съобрази с икономическите условия към датата на постановяване на оправдателната присъда. Предвид изложените съображения, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са частично основателни. Повдигането и поддържането на незаконно обвинение по отношение на ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, професионален авторитет и достойнство на гражданин. С оглед особеностите на конкретния случай, за продължилото почти 8 години и половина наказателно производство и определените мерки за процесуална принуда, причинили емоционални тревоги и стрес по-големи от обичайните за ищеца, тъй като обвиненията са за извършено престъпление в чужда държава, съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване с всички релевантни за спора обстоятелствата, включително и поведението на пострадалия. Според указанията в ТР № 3/22.04.2005 г., ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11, държавата чрез своите правозащитни органи се освобождава от отговорност ако единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия или се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, както е в настоящия случай. От фактическа страна правилно е била отчетена тежестта на обвинението и продължителността на производството, но неправилно е определен неговия размер, тъй като при обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, която неизбежно съпътства наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и последиците от поведението на обвинения в престъпление. Предвид по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, в тази връзка, при съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 15000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.