Решение № 2919 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2020 г.

ВАСV отделение04.03.2021 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Казини" ЕООД за за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2095 от 29.11.2019 г. по административно дело № 61/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА "Казини" ЕООД, със седалище гр. София, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" направените за настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 10 000 / десет хиляди лева/. ОСЪЖДА "Казини" ЕООД, със седалище гр. София, да доплати по сметка на Върховния административен съд държавна такса от 1330 лв/ хиляда триста и тридесет лева/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2919 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3182/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Казини" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], чрез управителя и представляващ дружеството Д. Пейков, представляван от адвокат Т. Златева, против решение № 2095 от 29.11.2019 г. на Административен съд – Бургас постановено по административно дело № 61/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-РД-/2802 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 42, ал. 1 вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.), както и чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството е отказано финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с ИД № 23/04/1/0.0.1872 от 6.12.2016 г. с предмет на инвестицията "Изграждане на люпилня за птици" в имот № 064077 в гр. Ихтиман на стойност 1 954 342, 86 лева. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отмяна на отказа. Навежда довод, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е приложил правилно материалния закон и не съответства на целта на закона. Твърди, че административният акт не е мотивиран. В заповедта изрично е посочено, че 8000 евро стандартен производствен обем е доказан по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Минималният СПО е доказан към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата, като в изчисляването участват животни. Независимо от липсата на животни СПО е бил налице в предходен момент фирмата е имала СПО над 8000 евро за стопанската 2016-2017 г. Неправилно е прието, че кандидатът има задължение да регистрира животновъден обект на свое име по чл. 13, ал. 3 и 5 от ЗЖ. Животновъдният обект е регистриран, но на името на възложителя по договор за изработка "Бизнеспарк Маноле" ООД.

В хода на касационното съдебно производство е направено искане от процесуалния представител на касационния жалбодател за преюдициално запитване по следните въпроси:

  1. Дали съгласно Приложение IV на Регламент № 1242/2008 г. от 8.12.2008 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане бенефициентът трябва да има налични животни, за да е налице минимален стандартен производствен обем на земеделско стопанство или е достатъчно да има стандартен производствен обем за 12 месеца/една календарна година или една земеделска кампания/ ?
  1. Трябва ли бенефициентът да има при кандидатстване регистриран животновъден обект на свое име, за да докаже изискуемия стандартен производствен обем по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., доп., бр. 40 от 2.06.2015 г., изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 ?
  1. Дали е допустимо бенефициентът да докаже стандартен производствен обем чрез извършена от него услуга свързана с осъществяваната земеделска дейност в животновъден обект, който е регистриран на името на друго лице?

Ответната страна изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба. Процесуалният представител навежда следните доводи: Искането за преюдициално запитване е неоснователно, защото Регламент № 1242/2008 г. няма отношение към настоящия съдебен спор. Същият въвежда типология на Общността на земеделските стопанства по технико-икономическа насоченост и икономически размер на данните. СПО за период по-малък от 12 месеца е допустим по Приложение IV на Регламент № 1242/2008 /ако се приеме, че е относим/ при производствен период различен от 12 месеца, какъвто е случая с отглеждане на патици- мюлари, дейност регламентирана с Регламент № 543/2008 г. на Комисията и 1234/2007 г. на Съвета. Минимална възраст за отглеждане на патки мюлари е 65 дни при екстензивно отглеждане и 92 дни при стандартна възраст за клане, което е по-малко от 12 месеца. Затова СПО се определя по Наредба № 9/2015 г. за период различен от 12 месеца. Мярката 4. 1 може да се изпълни само ако земеделският стопанин има стопанство и в него отглежда животни към момента на подаване на заявлението. Иска оставяне на решението в сила като правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Дружеството жалбоподател не е доказало, че минималният стандартен производствен обем на земеделското му стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, тъй като сочените от него 700 патици са продадени за 10500 лв., а към момента на придобиването им са били на стойност 1540 лв., а декларираната стойност на активите му е по-малка от 3900 лв. предвид декларацията по чл. 3 и 4 ЗМСП. Верни са и изводите на АС за това, че дружеството жалбоподател се явява ползвател на животновъден обект, регистриран на Бизнес Парк Маноле и не е изпълнило изискванията на чл. 137 ЗВМД за подаване на заявление за регистрация на животновъден обект при съобразяване на чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството, съгласно които селскостопанската дейност от една ферма се извършва от едно лице и не изпълнява изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 година.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2095/29.11.2019 г. по административно дело № 61/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена първоначална жалба против заповед № 03-РД-/2802 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 42, ал. 1 вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.), както и чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството е отказано финансиране на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с ИД № 23/04/1/0.0.1872 от 6.12.2016 г. с предмет на инвестицията "Изграждане на люпилня за птици" в имот № 064077 в землището на гр. Ихтиман, на стойност 1 954 342, 86 лева. За да постанови този резултат съдът приема следното:

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, защото Държавен фонд "Земеделие" е единствената разплащателна агенция за Република България, която извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство - чл. 2 б, ал. 2 от ЗПЗП. Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Подаденото от кандидата "КАЗИНИ" ЕООД заявление за финансово подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. не отговаря на условията за допустимост, поради противоречие с нормите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Съдът приема, че "КАЗИНИ" ЕООД не отговаря на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., защото към датата на подаване на заявлението за подпомагане 6.12.2016 г. няма минимален стандартен производствен обем на земеделското им стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Стойността на 700 бр. патици към момента на продажбата им е 10 500, 00 лева. Към заявлението за кандидатстване дружеството е подало декларация от 6.12.2016 г. за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), в която е декларирал, че за 2016 финансова година, стойността на активите е по-малка от 3900 лева. На 30.11.2016 г. "Бизнес парк Маноле" ООД е платило на "КАЗИНИ" ЕООД патиците и към тази дата и към момента на подаване на заявлението кандидатът вече не е собственик на тези патици. С ВМС № 0001836 се установява, че на 01.12.2016 г. "Бизнес парк Маноле" ООД, като собственик на 2400 бр. патици мюлари (между които и закупените от жалбоподателя 700 броя) ги е изпратил за кланица в [населено място] с получател "Ависпал" ООД. Жалбоподателят извършва земеделска дейност по легалното определение в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9/2015 г. с отглеждане на животни в животновъден обект 4137-0362, регистриран на името на "Бизнес парк Маноле", но няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ Пловдив по чл. 137 от ЗВМД и няма собствено земеделско стопанство, каквото е изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2013 г. Земеделската дейност не е равнозначна на земеделско стопанство.

Тези изводи съдът извежда от следната установена фактическа обстановка: "Казини" ЕООД със седалище на управление към настоящия момент [населено място], Община Сунгурларе, Област Бургас, регистрирано на 26.04.2016 г. Първоначално седалището на управление е в [населено място], община Божурище, Софийска област. Предметът на дейност е отглеждане на домашни птици, вътрешно и външнотърговска дейност със стоки и услуги, производствена дейност, реекспорт и бартер, рекламна дейност, хотелиерство и ресторантьорство и всички останали видове услуги и дейности, незабранени със закон. "Казини" ЕООД е регистрирано като земеделски стопанин на 29.08.2016 г. в Областна дирекция "Земеделие" област София, което е видно от приложена регистрационна карта. На 1.10.2016 г. е сключен договор за изработка с възложител "Бизнеспарк Маноле" ООД, гр. София и "Казини" ЕООД като изпълнител с предмет приемане за отглеждане на 700 бр. патици за период не повече от 120 дни, предоставени от възложителя в животновъден обект с регистрационен номер 4137. 0362. С договора възложителят се задължава да предостави заготовка на продукцията като има право във всеки момент да осъществи проверка. Изпълнителят се задължава да приеме и да отгледа патиците по изискванията на възложителя. Животновъдният обект с № 4137. 0362 е ферма за отглеждане и угояване на патици мюлари с регистрация на името на "Бизнеспарк Маноле" ООД в Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив, съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1203/3.07.2013 г. в имоти, които са предоставени под наем на "Бизнеспарк Маноле" ООД от собственика на имотите "Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис" АД, гр. София. В хода на административното производство е установено следното движение на патиците: По Ветеринарно-медицинско свидетелство (ВМС) за транспортиране № 0013799 от 09.10.2016 г. "Бизнес парк Маноле" ООД получава 3000 / три хиляди/ бр. еднодневни патета-мюлари от изпращача "Ависпал" ООД. "КАЗИНИ" ЕООД купува. от "Бизнес парк Маноле" ООД 700 бр. еднодневни патета и фураж на стойност 2193 лв с фактура № 2000000022/09.10.2016 г. "Бизнес парк Маноле" ЕООД плаща на КАЗИНИ" ЕООД с фактура № 0000000002/30.11.2016 г. сумата от 10 500 лева за 700 броя охранени патици. Представено е ВМС № 0001836/01.12.2016 г., от което е видно, че "Бизнес парк Маноле" ООД е предал на "Ависпал"ООД за клане в [населено място] 2400 бр. патици мюлари. По делото няма представени приемо- предавателни протоколи за предаване на патета на "Казини" ЕООД и от "Казини" ЕООД. Представена е анкетна карта от 10.11.2016 г. за регистрация на "Казини" ЕООД, от която се установява осъществяване на дейност по отглеждане на 700 бр. патици в имот в [населено място], общ. Марица за стопанската 2016-2017 г. Приложена е справка за дейността на "КАЗИНИ" ЕООД от Регистър на земеделските стопани за стопанската 2016-2017 г., поддържан от Министерство на земеделието и храните, в която е отбелязано отглеждане на 700 броя птици -мюлари. Представен е опис на животни, издаден на 04.11.2016 г. от официален ветеринарен лекар д-р Л. Стайкова при ОДБХ - Пловдив, в който е отбелязано че 700 бр. патици се отглеждат в животновъден обект с регистрационен номер 4137-0362, собствен на "Бизнес парк –Маноле" ООД. На 6.12.2016 г. "КАЗИНИ" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Божурище, обл. Софийска, подава Заявление с Уникален регистрационен номер (УРН) 677817 и Уникален идентификационен номер (УИН) 23/04/1/0.0.1872 за финансово подпомагане по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за проект "Изграждане на люпилня за птици" в сектор "Животновъдство" с 1 954 342, 86 лв. разходи за инвестицията. Общият размер на поисканата финансова помощ е 50% или сумата от 977 171, 43 лева. Към заявлението са приложени изискуемите декларации, включително декларация за изчисляване на минимален стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване 2016 г. От приложения Бизнес план е видно, че проектът предвижда изграждане на едноетажна сграда в имот № 064077 в землището на гр. Ихтиман, общ. Ихтиман, област София, със застроена площ от 2472, 4 кв. м с предназначение нова люпилня за птици, оборудвана със съвременно технологично оборудване за инкубиране на яйца и излюпване на птици. Капацитетът на инкубатора е около три милиона места за патешки яйца годишно, като пълният капацитет е заложен да бъде достигнат на петата година. Проектът предвижда закупуване, монтаж и пуск в експлоатация на инкубатори, люпилни шкафове, уреди за проверка на фертилност, линия за сортиране на еднодневни патета, машини за миене на вътрешен инвентар и амбалаж. Дружеството доказва учредено право на строеж върху имота. На 13.12.2016 г. Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" София- област е поискал от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ да бъде разрешена проверка по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Дирекция "Технически инспекторат" на ДФЗ-РА. Мотивите са, че са депозирани заявления за подпомагане от три дружества, между които и "КАЗИНИ" ЕООД, но в процеса на обработка на проектните предложения са възникнали съмнения относно основателността на инвестицията и наличието на декларирания стандартен производствен обем /СПО на новорегистрираното в Интегрираната система за администриране и контрол дружество "КАЗИНИ" ЕООД. Проверката е разрешена и извършена на място в [населено място] на 9.03.2017 г. от служители на Областната дирекция на ДФЗ. В констативен протокол е посочено, че към момента на посещението, дейностите, за които се иска финансово подпомагане не са извършени и не се извършват строително-монтажни работи. Въз основа на втора заповед № 330728/13.03.2017 г. е извършена отново проверка на място на 16.03.2017 г. в [населено място]. Констатирано е, че "КАЗИНИ" ЕООД няма регистриран животновъден обект, а животновъдният обект № 4137-0362, посочен в описа на животните е на "Бизнес парк Маноле" ООД. Към момента на проверката на място няма животни.

В хода на административното производство жалбоподателят е представил на 8.12.2017 г. поискани допълнителни документи като инвестиционен проект, изработен във всички фази "Технически проект", Решение № СО-160-ПР/2017 г. на Районна инспекция за околната среда и водите - София да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на люпилня за птици" в поземлен имот № 064077 в [населено място], гр. Ихтиман и Разрешение за строеж № 43/07.12.2017 г. На 30.05.2018 г., "КАЗИНИ" ЕООД за доказване на стандартен производствен обем по подмярка 4. 1 е представило пред Директора на Дирекция "Правна информация" при ДФЗ допълнителни пояснения като посочва, че дружеството е регистрирано на 26.04.2016 г., първоначално е извършвало дейност в областта на растениевъдството, а от м. октомври 2016 г. е отглеждало патици в [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив с договор за изработка. От представената от "Казини" ЕООД оборотна ведомост за периода от м. януари до м. декември 2016 г. е видно, че в нея не присъства сметка 4211 "Задължения по трудови договори" и сметка 4213 "Задължения по граждански договори". Дружеството няма никакви разходи по граждански или трудови договори за персонал, който да отглежда животните. В административното производство е установено от директор на Дирекция "ПИ" към ДФ"Земеделие", че за да докаже стандартен производствен обем към момента на подаване на заявлението "Казини" ЕООД представя анкетен формуляр и анкетна карта, съгласно изискването на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г., заверени от Общинска Служба по земеделие, община Марица, областна Дирекция Земеделие"- Пловдив и Българска агенция по безопасност на храните /официален ветеринарен доктор/. Със Заповед № 03-РД/2802 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството е отказано финансиране по заявление за подпомагане на стойност 50% от 1 954 342, 86 лева. Мотивите в административния акт са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредба № 9/2015 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане минималният СПО на земеделското стопанство трябва да е не по-малко от левова равностойност на 8000 евро., като по ал. 2, т. 3 изискването се доказва с анкетни формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗПЗП. При проверка в регистъра на БАБХ е установено, че патиците се отглеждат в животновъден обект в [населено място], регистриран на "Биснеспарк Маноле " ООД, а "Казини" ЕООД няма регистриран животновъден обект по чл. 137, ал. 1 от ЗВМД. Позовава се и на чл. 13б, ал. 4 от ЗЖ селскостопанската дейност в една ферма да се извършва само от едно лице "Казини" се явява ползвател на животновъден обект поради договора за изработка. Инвестиционното предложение не отговаря и на чл. 26 от Наредба № 9.

Защитната теза на издателя на административния акт в съдебното производство, изразена чрез процесуалния представител е следната:

а/"Казини" ЕООД не е отглеждал животни за своя консумация, поради което е извършвал възмездна животновъдна дейност отглеждане животни за добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара. Тази дейност подлежи на ветеринарномедицински контрол и съгласно чл. 137 от ЗВМД го задължава да подаде заявление за регистрация на животновъден обект или като собственик или като ползвател на животновъден обект по смисъла на пар. 1, т. 79 от ДР на ЗВМД. б/Дружеството не е правило разходи за работници по трудови и граждански договори, нито е представило приемо-предавателни протоколи за получаване и предаване на патици за отглеждане. Не доказва организирано стопанство по смисъла на чл. 4, пар. 1, б. "б" от Регламент № 1307/2013 г. като използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделския стопанин единици на територията на една държава. Затова не е налице условието за реализиран минимален стандартен производствен обем по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. в/Разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. следва да се тълкува във връзка с пар. 1, т. 36 от ДР на същата Наредба и означава, че за да бъдат подпомогнати финансово дейностите и инвестициите по проекти, за които се изисква лицензиране, разрешение, и/или документ за извършване на дейността/инвестицията кандидатът трябва да представи съответните лицензии, разрешения и/или документи удостоверяващ регистрацията, което в случая включва регистриран животновъден обект на името на "Казини" ЕООД.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

В оспорената заповед се съдържат достатъчно факти и правни съображения, които покриват изискването за излагане мотиви в административния акт и обосновават формираното в диспозитивната част волеизявление на органа. В заповедта са изброени правните основани, по силата на които е постановен оспореният резултат, като са са визирани разпоредбите на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 42, ал. 1 вр. с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2, чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26, от Наредба № 9/2015 г. и чл. 13б, ал. 4 от ЗЖ. От формална страна заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Изложените в тази връзка от касатора съображения са неоснователни.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. земеделските стопани към датата на кандидатстването следва да отговарят на изискването минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро, а в т. 3, б. "а" е предвидено, че ако са юридически лица, трябва да са получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ.

В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. е посочено как се доказва минималния СПО. В случая дружеството доказва минималния СПО по чл. 8, ал. 2, т. 3 като представя анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, в която е посочено местонахождение на имота в [населено място], община Марица, обл. Пловдив и Декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението, в която е декларирал 700 броя патици. Между страните не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че този обект е регистриран на "Бизнеспарк Маноле" ООД. Касаторът няма регистриран животновъден обект и поради тази причина върху неговата дейност по отглеждане на животни не се осъществява контрол от компетентните за това органи. Животновъдният обект, в който дружеството е отглеждало патиците, е регистриран на друго лице. Животновъден обект съгласно § 1, т. 36 от ДР на ЗВМД е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Собственик на животновъден обект е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта - § 1, т. 49 от ДР на ЗЖ. "Ползвател" на животновъден обект е всяко лице, което осъществява възмездно или безвъзмездно дейност в обект или инсталация, подлежащ на ветеринарномедицински контрол, който не е негова собственост - § 1, т. 79а ЗВМД. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона за животновъдството (ЗЖ) обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер. Целта е върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми по чл. 13, ал. 5 ЗЖ. В чл. 13б, ал. 5 от ЗЖ е предвидено, че селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице. Регистрирането на животновъден обект № 4137-0362 от "Бизнес парк Маноле" ООД като ползвател на халета, които са собственост на друго юридическо лице, не дава право тази ферма да се ползва и от "Казини" ЕООД за извършване на селскостопанска дейност, без същият в качеството на неин ползвател да е регистрирал животновъден обект. Затова с извършваната дейност в животновъдния обект по отглеждане на патици мюлари не доказва минимален СПО.

Съгласно чл. 137, ал. от 1 ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1, т. 1 - 4 документи. Съгласно чл. 137, ал. 6 ЗВМД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. В чл. 137, ал. 9, т. 1 - 9 ЗВМД са изброени обстоятелствата, които подлежат на вписване, като съгласно т. 3 това е собственикът или ползвателят на обекта, а в т. 9 – промени във вписаните обстоятелства. От визираните нормативни разпоредби, разгледани във връзка с цитираните по-горе правила на Закона за животновъдството, дейността по отглеждане на селскостопански обекти следва да се осъществява в регистрирани животновъдни обекти от вписания в регистъра собственик или ползвател, като всяка промяна в лицето, вписано в регистъра подлежи на вписване. В контекста на изложеното, предвиденото в чл. 137, ал. 8 от ЗВМД, че регистрацията на животновъдния обект е безсрочна не означава, че трети лица могат да се ползват от извършената регистрация без да са вписани като собственици или ползватели на обекта. Целта на регистрацията на животновъдни обекти е те да отговарят на нормативните изисквания за извършване на съответната дейност. Регистрацията на земеделския производител като такъв не замества регистрацията на животновъден обект/ в този смисъл решение по адм. д. № 8837/2019 г. и решение по адм. д. № 8067/2019 г. по описа на ВАС, четвърто отд. /

След като дружеството няма регистриран животновъден обект по чл. 137 от ЗВМД дейността на "Казини" ЕООД по отглеждане и угояване на патици не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и не е спазен чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. Не може да бъде доказан минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Няма пречка едно дружество да отглежда животни за друго дружество, като същите са свободни да уредят облигационните си отношения в избраната от тях договорна форма. За целите обаче на получаване на финансова помощ по реда и условията на приложимата Наредба № 9/21.03.2015 г. дейността на кандидата за подпомагане следва да е съобразена със специалните законови изисквания за регистрация. Този извод следва и от правилото на чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г., според което дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. При положение, че дейността по отглеждане и угояване на патици от дружеството – кандидат не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, правилно административният орган е приел, че същата не може да послужи за доказване на минимални стандартен производствен обем на земеделското му стопанство. Правилно с оспорената пред административния съд заповед е отказано финансиране на основание чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/2015 г.

Поради изложеното решението следва да се остави в сила.

Искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на Приложение IV на Регламент № 1242/2008 г. от 8.12.2008 г. е неоснователно и следва да се остави без уважение. Посоченият в искането за преюдициално запитване Регламент има за цел създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства, като е въведена подходяща и хомогенна класификация на земеделските стопанства по икономически размер и тип производство по технико-икономическа насоченост. В Приложение IV са въведени понятия като "производствен обем" и "стандартен производствен обем", но Регламентът урежда други правоотношения, докато финансовото подпомагане за земеделските стопани е правоотношение, което подлежи на уреждане с други регламенти. Освен това Регламент 1242/2008 г. е отменен с Делегиран Регламент 1198/2014 г. на Комисията от 1 август 2014 г. Поради това въпросът дали Приложение IV на Регламент № 1242/2008 г. може да се тълкува в смисъл към датата на подаване на заявлението за подпомагане бенефициентът да е необходимо да има налични животни, за да е налице минимален стандартен производствен обем на земеделско стопанство или е достатъчно да има стандартен производствен обем за 12 месеца/ една календарна година или една земеделска кампания, е въпрос неотносим за делото, за да бъде тълкуван Регламент 1242/2008 г. В молбата от 14.09.2020 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател освен отменения Регламент № 1242/8.12.2008 г. не е посочил конкретно разпоредби от други регламенти, които следва да бъде тълкувани от СЕС, за да се прецени дали чл. 8, ал. 2 и чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. съответстват на Съюзното право.

Не са налице предпоставките за допускане на преюдициално запитване и по другите въпроси. Не е налице разпоредба на Съюзното право, която да предполага тълкуване по начин, тъй като без това тълкуване националният съдия няма да успее или да няма право да даде отговор по прилагане на правните норми. Определението по пар. 1, т. 44 от ДР на Наредба № 9/2015 г. за "стандартен производствен обем" почти възпроизвежда определението по Приложение IV от Регламент 1242/2008 на Комисията, но добавя към това определение изчисляването да е в евро по таблица съгласно приложение № 14 за начина на отразяване на данни за стопанство като икономически размер. Проблемът обаче по делото е, че касационният жалбоподател няма организирано от него стопанство по смисъла на определението за "стопанство" по чл. 4, пар. 1, б. "б" от Регламент 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета като "всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделския стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка". Отглеждането на птиците се признава, че е извършено в животновъден обект, собственост като сграда на едно юридическо лице, а регистрирането като животновъдния обект е на името на друго юридическо лице. След подаване на заявлението "Казини" ЕООД повече не е отглеждало патици. Жалбоподателят е отглеждал птиците в чужда ферма по договор за изработка и се налага извод, че стопанството е организирано от "Бизнес Маноле" ООД. Отделен е въпросът как е ставало отглеждането на патици мюлари при липса на данни за наети работници по трудови или граждански договори. Поради това стандартният производствен обем на стопанството като начин и момент на определяне по националното законодателство не е въпрос, който да е решаващ за предмета на спора.

И двете страни претендират присъждане на разноски по делото за процесуално представителство, като видно от размерите на адвокатските възнаграждения същите са изчислени върху определяем материален интерес. Въпреки това и касационен жалбоподател и ответник правят възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на противната страна. В хипотезата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела с материален интерес за процесуално представителство, защита и съдействие минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв. Ответната страна претендира 14 760. 00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, което се явява прекомерен размер по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Като взе предвид определяемия материален интерес, създадената вече съдебна практика по сходни казуси / адм. д. № 131728/2019 г. по описа на ВАС, пето отд., адм. д. № 5647/2020 г. по описа на ВАС, пето отд., адм. д. № 14092/2019 г. по описа на ВАС, пето отд., адм. д. № 9128/2019 г. по описа на ВАС, 12096/2019 г. по описа на ВАС, пето отд и др. / направеното искане за преюдициално запитване в хода на касационното производство, настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за защита на административния орган за настоящата съдебна инстанция се явява в размер на 10 000 лв. с ДДС/ десет хиляди лева/.

Съгласно чл. 227а, ал. 3 от АПК когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за организациите е пропорционална и е в размер 0, 8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв. В случая държавната такса е определена неправилно при образуване на делото в размер на 370 лв. Предвид изхода на спора касационният жалбоподател е този, който трябва да бъде осъден да доплати сумата от 1330 лв. по сметка на Върховния административен съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Йовка Дражева по адм. д. № 3182/2020 г. по описа на ВАС, пето отделение Подписвам решението с особено мнение, тъй като оставам на разбирането, че делото следваше да приключи след преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. Въпросите, които е формулирал процесуален представител на страната трябваше да бъдат преформулирани от съдебния състав по следния начин:

  1. Съответства ли на чл. 17 от Регламент 1305/2013 национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която създава критерий за допустимост на кандидат за финансова помощ за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанство" от мярка "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г. за инвестиции "Изграждане на люпилня за патици" като със заявлението за подпомагане се изисква представяне на документ за регистрация на животновъден обект на името на кандидата като доказателство за животновъдна дейност в организирано от него стопанство по смисъла на чл. 4 от Регламент № 1307/2013 г. ?
  1. Общите правила за инвестиции по съображение 34 от Регламент 1305/2013 г., целите за гарантиране и еднакво третиране на кандидатите чрез определяне на критерии за подбор по съображение 38 и чл. 17 от Регламент № 1305/2013 г., приоритетите на Съюза за развитие на селски райони в чл. 5 от Регламент 1305/2013 г. и понятието за стандартните производствени обеми на стопанствата по смисъла на отменения Регламент № 1242/2008 г. на Комисията от 8.12.2008 г. за установяване на типология на Общността на земеделските стопанства, допускат ли национална разпоредба като чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанство" от мярка "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., която изисква от кандидатите към датата на подаване на заявлението за подпомагане да докажат минимален производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност от 8000 евро ?
  1. Посочените по-горе разпоредби от Регламент 1305/2013 г. могат ли да се тълкуват в смисъл, че стандартният производствен обем на земеделско стопанство на кандидата може да се доказва чрез извършване на животновъдна дейност по договор за изработка в животновъден обект, регистриран на името на трето лице?

Изпитвам съмнение относно тълкуването на съображения 17, 38 и чл. 17 от Регламент 1305/13, Приложение IV от Регламент 1242/2008 г., чл. 4, пар. 1, б. "а" от Регламент № 1307/2013 г. като считам, че тяхното тълкуване е необходимо за произнасянето по жалбата като се отговори на въпрос дали отговаря на целите на Регламент № 1305/2013 г. понятието "стандартен производствен обем" на земеделското стопанство от Регламент № 1242/2008 г. да бъде въведено в националното законодателство като критерий за допустимост на кандидатите за финансово подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.), която съответства на мярката по чл. 17 от Регламент 1305/2013 г. Дали е пропорционално на целите на Регламент № 1305/2013 г. изискването за минимален стандартен производствен обем на стопанството на кандидата да се преценява към момента на подаване на заявлението? През 2016 г. в Закона за ветеринарно-медицинската дейност няма забрана за отглеждане на животни в чужд животновъден обект. Съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани производителите не са длъжни да регистрират животновъден обект на свое име, за да се регистрират като земеделски стопани. "Казини" ЕООД е регистриран като земеделски стопанин. Посочените вече съображения и разпоредби от Регламент № 1305/2013 г. и № 1307/2013 г. могат ли да се тълкуват в смисъл, че е допустима национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която изисква от регистриран земеделски производител при кандидатстване за подпомагане по мярка "Инвестиции в материални активи", в случая "Изграждане на люпилня за патици", да представи документ за регистрация на животновъден обект на свое име, за да докаже, че осъществява животновъдна дейност в свое земеделско стопанство като условие за кандидатстване за финансово подпомагане. Регистрацията на предстоящ за изграждане животновъден обект по реда на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност за осъществяване в него на животновъдна дейност по чл. 13 от Закона за животновъдството е възможна след построяването на обекта. За мен е неясно дали разпоредбата на чл. 17 от Регламент 1305/2013 г. прави разлика между хипотезата на кандидатстване за финансово подпомагане за инвестиции в материални активи във вече съществуваща ферма и хипотеза на кандидатстване за финансово подпомагане за инвестиции в материални активи за изграждане на бъдеща ферма и задължително условие ли е кандидатът да упражнява животновъдна дейност в организирано от него стопанство, за да може да иска финансово подпомагане за проект във връзка с такава дейност. И дали съображение 38 от Регламент № 1305/2013 г., което въвежда изискване държавите членки да определят критерии за подбор на проектите /а не на кандидатите/ с цел гарантиране на еднакво третиране на кандидатите може да се тълкува и в смисъл, че са допустими национални разпоредби, които въвеждат критерии за подбор на кандидатите за финансово подпомагане по подмярка 4. 1 с изискване за СПО от 8000 евро към момента на подаване на заявлението по чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 26 от Наредба 9/2015 г. и документ по чл. 26 от Наредба 9/2015 г. за регистриран животновъден обект на името на кандидатът.

подпис:

Съдия:

/Йовка Дражева/

Цитирани разпоредби

2