Решение № 6123 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2021 г.

Решение № 6123 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Интегрити пластикс" ЕАД, подадена чрез адв. С. против решение № 338/19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3/2020 г. по описа на Административен съд - Враца. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Д. Х., подаден чрез адв. Б. Б. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответниците Директорът на ТП на НОИ гр. Враца и "Поливаленти" ЕАД, редовно призовани, не се явяват, не се представляват, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав е постановил правилно решение, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-06-55/10.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Враца, с което е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-06-110/28.11.2019 г. и е потвърдено Разпореждане № 44/18.11.2019 г., на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които оспореният акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В процесния случай административният орган не е извършил цялостна и обективна преценка на обстоятелствата съгласно задължението си по чл. 35 от АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК, според която разпоредба е задължен да събере всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите страни. Процедурата е проведена формално, без да се изискат и съберат всички относими доказателства, което е довело и до неправилния извод за несвързаност на злополуката с изпълняваните функции. Установени са по безспорен начин наличието на увреждане, което е внезапно, както и че неблагоприятният резултат от това увреждане е в пряка причинна връзка с него. Установено е също, че пострадалият работник е осигурен. Не са събрани обаче всички относими доказателства относно функционалната зависимост между увреждането и изпълнението на трудовите функции. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. За определянето на злополуката за трудова е необходимо установяването на наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че не са еднозначно изяснени всички факти, даващи основание да се прецени наличието или липсата н предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Поддържаната от касационния жалбоподател теза, че в момента на злополуката, инцидентно Е. Е. /служител на "Интегрити" ЕАД/ е предприел действията по отстраняване на телта от машината – разкъсвач на бали, в помощ на своя позната /служител на "Поливаленти" ЕАД /, е в противоречие с други установявания по делото. Така например в "Поливаленти" ЕАД са били назначени на работа двама служители, които няма как сами да извършват работата от предмета на дейност на тази фирма. С оглед на това и свързаността на на "Интегрити" ЕАД и "Поливаленти" ЕАД действително възникват поставените от съда като неразрешени въпроси в това число и фактически изпълнявал ли е пострадалия работа в интерес на "Поливаленти" ЕАД. С оглед на изложеното, правилно е прието от съда, че са налице релевантни факти от значение за правилното решаване на спора, които административния орган не е изяснил. По изложените съображения, първоинстанционното решение, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Подлежи на уважаване своевременно направеното искане от пълномощника на Д. Х. за присъждане на разноски, като в полза на адв. Б. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на материално затруднено лице) в размер на 500 лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,