Решение № 16369 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2013 г.

Решение № 16369 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Кюстендил, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 83 от 6.04.2012 г., постановено по административно дело № 46/2012 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отменен негов мълчалив отказ да предостави обществена информация по заявление на Иван Георгиев Сапунджиев с вх. № 94-И-19/20.01.2012 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Иван Георгиев Сапунджиев, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, какъвто е постановеният мълчалив отказ, е издаден в нарушение разпоредбата на чл. 38 и чл. 39 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което е отменил същия и е върнал преписката на органа за произнасяне, съобразно дадените указания. Решението е правилно. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ предвижда задълженият по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект, какъвто безспорно е кметът на Община Кюстендил да постанови изричен акт, с който да предостави или мотивирано да откаже предоставянето на исканата обществена информация. В конкретния случай такъв изричен акт не е постановен, при което правилно съдът е отменил мълчаливия отказа на касатора да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация и върнал преписката за произнасяне с указания да бъде постановен акт, в съответствие със законовите изисквания. Правилно съдът е приел в обжалваното решение, че в случай, че заявлението не е отговаряло на изискванията на чл. 25 ЗДОИ органът също е дължал изрично произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят следва да се уведоми за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация, при което срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Ако въпреки уведомяването заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, тогава заявлението се оставя без разглеждане. В случая, от представената преписка липсват данни заявителят да е уведомен по реда на чл. 29 ЗДОИ за необходимостта да уточни предмета на исканата обществена информация. Неоснователен е наведеният касационен довод, че исканата от Сапунджиев информация не е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Исканата информация е относно това дали електропреносната система в земеделски масив № 20 представлява опасност за живота и здравето на гражданите, обитаващи постройки и сгради, построени в същия и какъв е броят на предприетите от Община Кюстендил за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. действия за опазване на живота и здравето на гражданите обитаващи тези постройки под проводниците на електропреносната система. Същата безспорно е такава, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,