Решение № 9455 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Тошевска , чрез адв. Зотева и В. Тошевски, чрез адв. Рашев срещу решение 385 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело 689/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Симитли, чрез юрк. Илиева, в писмен отговор по жалбата, ангажира становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против заповед 251/21.06.2021 г. на кмета на Община Симитли, с която е постановен отказ да одобри изменение на ПУП ПР за УПИ ІІ, кв. 5 по плана на гр. Симитли на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ с привеждане на регулационната граница между УПИ ІІ и УПИ ІІІ в съответствие с имотната граница на имот пл. 97. След подробен анализ на събраните в производството пред административния орган доказателства и приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, административният съд е приел, че заявеното от С. Тошевска и В. Тошевски искане не попада в предметния обхват на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като по действащият ПУП /РЗП/ от 1964г. не са предвидени придаваеми части, а имот пл.97 е нанесен в кадастъра едва през 2001г., поради което неговите граници не съставляват стари имотни граници по смисъла на §8 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Административният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка и е достигнал до верни правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са в обжалваното решение всички доводи и възражения на страните, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Безспорно е установено по делото, че УПИ ІІ и ІІІ, чиято обща вътрешно регулационна граница е предмет на заявлението по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ са образувани с одобряването на действащия регулационен и застроителен план /РЗП/ на гр. Симитли от 1964 г., по който не е предвидено придаване на части от имот с пл.97 към УПИ ІІІ, тъй като този имот не е бил част от кадастралната основа към момента на одобряване на РЗП. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че действащият РЗП на гр. Симитли е одобрен успоредно с кадастъра със заповед 255/23.01.1964 г., като УПИ ІІ е образуван от имоти пл. 144 и 145 с площ 639 кв.м , а УПИ ІІІ от имоти пл. 144, 145, 146 и 147. С последваща заповед 779/11.09.2001 г. е одобрен /актуализиран/ кадастралния план на гр. Симитли, като в границите на УПИ ІІ е частично отразен имот с пл. 97 , записан на името на С. Тошевска без посочено основание. Спрямо този кадастралния план е налице разминаване между границите на имот пл. 97 и регулационната линия между УПИ ІІ и УПИ ІІІ, като в последния попадат 71 кв.м от имот пл. 97. Вещото лице сочи, че по първоначалния кадастър от 1964 г., одобрен заедно с РЗП, имот с пл. 97 освен, че не е отразен, няма и идентичност с имоти пл. 144 и 145, от които е образуван УПИ ІІ, т.е. изключено е макар и частично съвпадение в имотните граници. Експертизата не установява и придаваеми части по регулационния план от 1964 г. към УПИ ІІІ. От изложеното следва, че в случая е изцяло неприложима изключителната хипотезата за изменение на ПУП-ПР по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като не е установена придаваема част към УПИ ІІІ по действащия РЗП, която част при неуредени сметки по регулацията да се е върнала в патримониума на собственика на имота, от който е отнета тази част. От друга страна, искането за изменение на вътрешната регулационна граница между УПИ ІІ и УПИ ІІІ касае съобразяване на изменението с имотната граница на имот с пл. 97, която не съществува в кадастралната основа на РЗП. Както правилно се сочи в касационната жалба, Тълкувателно решение 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС визира, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а този имот по плана от 1964г. не е имот с пл.97 за УПИ ІІ. В случая не са установени и придаваеми части към УПИ ІІІ от имот с пл.97, за които да е прекратено отчуждителното действие на плана, за да е допустимо привеждане на вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имот с пл.97, по отношение на който имот ПРЗ от 1964г. няма и не може да има отчуждителното действие. Именно поради това процедурата по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ не е приложима в конкретния случай. Доводите по касационната жалба , подкрепени със съдебна практика принципно са правилни, но те касаят вида на производството, условията за прилагане на плана, разграничение на хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ от общите основание на изменение на плана по чл.134 ЗУТ и специфичните основания за отказ по §8, които въпроси не са предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство, тъй като изначално липсва годен предмет на искането по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ няма придаваема по силата на действащия план /РЗП/ от 1964г. част от имот с пл.97 по одобрения през 2001г. кадастрален план към УПИ ІІІ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение