Решение № 13849 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2017 г.

Решение № 13849 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Караколев с адрес: [населено място], [улица], депозирана от адв. В. Стоянов от АК Пазарджик, срещу Решение № 121 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2016 г. на Административен съд - гр. Пазарджик (АС Пазарджик/ АСПз) в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София (ГДИН) над уважения размер от 5000 лв. до размера 10 000 лв., за периодите 1.06.2009 г. до 13.12.2011 г., като неоснователен и недоказан и е ОТХВЪРЛЕН иска против Министерство на правосъдието (МП) за сумата от 10000 лв. за периода от 1.03.2003 г. до 1.06.2009 г. като неоснователен и недоказан. Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и това прави решението на първа инстанция незаконосъобразно. В представената по делото писмена защита подържа касационната жалба, като аргументира искането в нея с практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Касационният жалбоподател П. Караколев, в съдебно заседание, чрез адв. В. Стоянов, поддържа касационната жалба и оспорва жалбата на ГДИН. Моли да се уважи касационната жалба. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез процесуален представител - юрисконсулт Чолаков, срещу Решение № 121 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2016 г. на АС Пазарджик в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати на П. Караколев СУМАТА от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора [населено място] и Ареста [населено място], за периода 14.12.2011 г. до 11.06.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до нейното окончателно изплащане. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Посочва, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат, на което да са причинени вреди. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се отхвърли претенцията на ищеца. Представителят на ГДИН в подаденото Писмено становище от 22.10.2018 г. поддържа искането за отмяна на решението и при условията на алтернативност моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита за правилно обжалваното решение, с което е уважен иска на първия касатора по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ спрямо ГДИН в определения от съда размер от 5000 лв. съобразно на чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадена в срок, от надлежни страни и са допустими, като жалбата на П. Караколев е неоснователна, а жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна по съображения, различни от изложените в същата. С обжалвания съдебен акт Решение № 121 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 315/2016 г. на АС Пазарджик e ОСЪДЕНА ГДИН да заплати на П. Караколев, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора [населено място] и Ареста [населено място], за периода 14.12.2011 г. до 11.06.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до нейното окончателно изплащане. Със същия съдебен акт е ОТХВЪРЛЕН иска против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София над уважения размер от 5000 лв. до размера 10 000 лв., вкл. за периодите 1.06.2009 г. до 13.12.2011 г., като неоснователен и недоказан и е ОТХВЪРЛЕН иска против Министерство на правосъдието за сумата от 10000 лв. за периода от 1.03.2003 г. до 1.06.2009 г. като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат решаващият съд приема, към 11.04.2016 г., когато е предявен иска в Админ. съд– Пазарджик е бил изтекъл петгодишният давностен срок за предявяване на иск за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконосъобразни бездействия на ответника за времето преди 11.04.2011 г., тъй като е налице преустановяване на действията и бездействията като на служителите на Затвора [населено място], така и на служителите на Затвора Пловдив и ареста Пловдив. Счита възражението на ответника– на Министерство на правосъдието и на ГД "ИН", за погасяване по давност на иска срещу двамата ответници, за този период е основателно и искът следва да бъде отхвърлен в тази част, като неоснователен. Подчертава, че за ищеца не е съществувала пречка да предяви правата си по- рано, като ЗОДОВ е в сила от 1.01.1989 г. По отношение на исковата претенция от 1.03.2003 г. до 11.07.2003 г. срещу Министерство на правосъдието, намира за установено, че лицето не е пребивавало нито в арестите в страната, нито в затворите в страната, поради което искът е недоказан, с оглед на което е неоснователен. По отношение на иска за периода от 17.05.2004 г. до 25.10.2004 г. против Министерство на правосъдието е посочено, че ищецът също не е пребивавал в Ареста в Пловдив или в Затвора Пловдив и [населено място], с оглед справките от арести Пловдив, поради което иска за този период е неоснователен. Намира, че за периода от 1.04.2010 г. до 14.12.2011 г. ищецът не е пребивавал в затворите в страната или в арестите в страната, поради което искът срещу ГД "ИН" отново е недоказан, поради което е неоснователен. Посочено е, че по отношение на исковата претенция за периода от 14.14.2011 г. до 21.11.2014 г. ищецът е бил в Ареста [населено място] до 21.04.2012 г. и е продължил да пребивава без прекъсване в затвора в гр. [населено място] Смята, че ищецът е пребивавал в един доста продължителен период в "Арест" [населено място] от 14.12.2011 г. до 21.04.2012 г., като е установена липсата на тоалетна и течаща вода. Намира за установено, че в следствените арести няма слънчева светлина, няма и приток на свеж въздух, макар и да има изградена вентилационна система. Счита, че е налице противоправно поведение изразяващо се в бездействие на администрацията на арестите в гр. [населено място] и на администрацията в Затвора [населено място]. Приема, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, само по себе си, представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника – ГД "ИН" и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед времето на престоя на ищеца, адм. съд счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 5000 лв., тъй като ищецът се е разболял, в следствие на условията в Затвора [населено място], а в останалата част ще следва да бъде отхвърлен като недоказан. Касационната жалба на П. Караколев е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГДИН е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Правилно адм. съд е приел, че за периода от 1.03.2003 г. до 11.04.2011 г. иска е погасен по давност. Съобразно & 1 ЗОДОВ за неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на гражданските закони. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, правилно съдът приема, че за периода от 1.03.2003 г. до 11.04.2011 г., е изтекла петгодишна давност, като вземането следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне само на това основание. Споделят се и останалите доводи на адм. съд обуславящи неоснователност на иска за този период. Настоящият съдебен състав намира за ПРАВИЛНИ и обосновани изводите на адм. съд за дължимост на обезщетението в периода от 14.12.2011 г. до 11.06.2014 г. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста и Затвора– [населено място] за процесния период. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения, където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ. Помещенията, където е пребивавало лицето в ЧАСТ от периода (2 година 4 месеца) в Затвора– [населено място] са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. От администрацията Ареста [населено място] не е осигурена добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. На първо място, настоящият съдебен състав, счита, за част от процесния период ползваната жизнена площ в Ареста [населено място] е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него- чл. 43, ал. 3 и § 11 от ПЗР от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е налице пренаселеност на помещенията, което да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект, като увреждането е с нисък интензитет. На следващо място следва да се отчете, че в Затвора– [населено място] не е нарушено правото на хигиена, като е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение- чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Липсват доказателства за влошени битови и санитарно- хигиенни условия в същото място за лишени от свобода. В конкретния случай следва да се отчете, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца, в който е било налице отклонение на изискванията от около 30 месеца. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Настоящият съдебен състав счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1200 лв. за целия период. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 5000 лв. на 1200 лв. За разликата над 1200 лв. до 5000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 1200 лева решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от 11.04.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето. Предвид тези доводи касационната жалба на П. Караколев е неоснователна. Обжалвания съдебен акт следва да се потвърди и в неговата отхвърлителна част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,