Решение № 5640 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 840/2011 г.

Решение № 5640 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 840/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Атанас Георгиев Милев от гр. Бургас, срещу решение № 1342/19.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1327/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се решението да се корегира в частта му досежно част от мотивите му, както и се претендират направените разноски пред първоинстанционния съд. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Златка Георгиева Любенова-Крамарска от гр. София, Заповед № КД-14-02-805/28.05.2010 г., издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, с нанасяне на нови обекти в сграда с идентификатор 07079.608.135.1, с нанасяне на нови обекти и заличаване на обекти. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е изпълнена процедурата за издаването й, като не е съставян акт за непълноти и грешки и че не са изложени фактическите основания, поради което е немотивирана. Решението е правилно. По т. 1 от искането по касационната жалба - същото не е от компетенциите на касационния съд, поради което не се разглежда. По съществото си касационната жалба е насочена към част от мотивите на решението, които обаче, не подлежат на контрол по касация, след като не се обжалва крайният резултат по него за отмяна на оспорената заповед. При постановяване на решението не е нарушен материалният закон и съдопроизводствените правила и съдебният акт е обоснован. Правилно е прието, че заповедта е немотивирана и че не съдържа фактически основания за издаването й, което води до нейната незаконосъобразност. Освен това в случая не е спазена предвидената процедура за издаването на заповедта, като не е съставен акт за констатиране на непълноти и грешки. Неоснователна е жалбата и в частта й за претендиране на разноски. Такива не са искани от жалбоподателя, което е могло да се направи най-късно до прикрючване на съдебното заседание по съществото на делото, т. е. на проведеното с. з. на 29.10.2010 г. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК