Решение № 3972 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2015 г.

Решение № 3972 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция " ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 706/06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2376/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 261300056/19.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 715/16.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Т. З." гр. Хасково в общ размер на 9780,44 лв., ведно със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответната страна ЕТ "Т. З." гр. Хасково оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за незаконосъобразно непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит по 18 бр. фактури, издадени от "Г и С Комерс" ЕООД, с предмет на доставките различни количества хранителни стоки-захар, сол, боб, ориз, олио, леща, грах, нес кафе и др. Счетено е, че са доказани условията за признаване на правото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е установил приложимото материално право и практика на ВАС и СЕС. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК получателят на доставката носи доказателствената тежест за установяване на твърдените от него положителни факти - наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При спор за реалността на доставките на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Данъчнозадълженото лице няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка. Настоящият съдебен състав намира за правилна и обоснована преценката на административния съд, че по спорните фактури, издадени от "Г и С Комерс" ЕООД е доказана реалността на доставките. Тя се потвърждава от депозираните в хода на насрещната проверка писмени обяснения на представляващия дружеството, както и от събраните доказателства за установен произход на стоките при доставчика и кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките- наличие на собствен търговски обект-склад и собствени транспортни средства, както и назначени лица по трудови правоотношения. Доказана е и възможността на получателя за осъществяване на транспорт на стоки с негово превозно средство, което е в съответствие с показанията на св. Запрянова, че транспортът на стоките е осъществяван понякога от получателя. Правилно решаващият съд е отчел като доказателства, че ЕТ е придобил право на собственост върху процесните стоки и констатираните от вещото лице, с неоспореното му заключение, заприхождаване на стоките при него и последващата им реализация. При постановяване на настоящото решение съдът съобрази и мотивите на съдебния акт по адм. дело № 8002/2014 г. на ВАС - осмо отделение, в частта, касаеща реалността на доставки със същия доставчик "Г и С Комерс" ЕООД при аналогична фактическа обстановка, изхождайки от разбирането, че при еднакви условия, сходните случаи следва да се решават еднакво. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, за което е направено своевременно искане и до размер на платеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,