Решение № 3273 от 28.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Тачев от гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. Царев срещу решение 563 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 366 от 2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на Комисията за защита на личните (КЗЛД, Комисията), с което е обявена за основателна жалба на Д. Терзиев срещу П. Тачев за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679) и на основание чл. 58, § 2, б. и от Регламент 2016/679, във връзка с чл. 83, § 5, б. а на Тачев е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е необосновано и се иска отмяната му. Ответникът Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Д. Терзиев не изразява становище по касацианната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна административният съд приема за установено следното: Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба на Д. Терзиев с peг. ППН-01-441/22.06.2020 г., в която са изложени твърдения за публикуването на невярна, унизителна и обидна информация за него от страна на П. Тачев в социалната мрежа Фейсбук, включваща прикачени негови снимки, извадени от личния му профил, както и информация, в това число трите му имена, ЕГН и адрес по лична карта, като Терзиев е излажил предположения, че тези действия са извършени във връзка с подаден от него сигнал до директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Пловдив срещу лице с интернет псевдоним Оскар" относно продажба на монета. Такъв сигнал действително е подаден именно срещу лицето П. Тачев, образувана е и прокурорска проверка, във връзка с която Тачев е имал достъп до материали и книжа, съдържащи процесните, публикувани в социалната мрежа данни. Камисията извършва сужебна проверка на фейсбук профил, наименован Pavel Tachev с уникален номер pavel.tachev.56, която потвърждава изложеното в жалбата пред административния орган, а именно наличие на публикувани снимки на Терзиев и документи, съдържащи имена, адрес и ЕГН. При последвала повторна проверка на 16.09.2020 г. / след получаване на писмото от Тачев, с което същият е уведомен за постъпила срещу него жалба пред КЗЛД / публикациите вече не са налични, като същите са премахнати и съдържанието не е достъпно. На 02.02.2021 г., въз основа на данните по-горе, е постановено и оспореното пред АС Пловдив решение ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на КЗЛД, с което на П. Тачев е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 5, т. 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679. При тези фактически данни Административен съд Пловдив е постановил обжалваното решение. Решаващият съд приема, че оспореното пред него решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържание - с посочени фактически и правни основания за неговото издаване и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при липса на основания за неговата отмяна, отхвърля подадената от П. Тачев жалба. Решението е правилно. Съгласно определенията, дадени в чл. 4, т. 7 и т. 8 от Регламента - администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а обработващ лични данни" е всяко физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя извода за неоснователност на преповторените и в касационната жалба възражения, а именно, че касаторът не е администратор на лични данни по смисъла на Регламента, както и че не е обработващ лични данни, поради което не следва да носи отговорност на това основание. Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че публикуваните данни на Терзиев категорично попадат в обхвата на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679, който гласи, че лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В продължение на последното се заключва, че процесните лични данни - ЕГН, адрес по лична карта, както и три имена, безспорно са информация за физическо лице, което може да бъде идентифицирано посредством тях, като същата става достояние до неограничен брой от хора, а публикуванетоѝ в социалната мрежа само по себе си представлява разпространение на данните и същото е конкретно посочено като действие по обработване в разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че обработването на личните данни на Терзиев е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и доколкото е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни (съобразно легалната дефиниция за "обработване", дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, но посочването на ЕГН и адрес на Терзиев е прекомерно, тъй като не са публично достояние и не са необходими за целите на публикацията-да бъде изразено мнение по отношение на жалбоподателя пред КЗЛД или представяне на документи, като същото правилно е прието за нарушение на чл. 5, т. 1, б. в от Регламента, респективно нарушаване на принципа за свеждане на данните до минимум по смисъла на посочената норма, съответно и санкционирано. В заключение правилно е прието от първоинстанционния съд, че размерът на наложената санкция е обоснован с особеностите на случая, характера, вида на засягането на интересите на третото лице, неговата тежест и последици, както и продължителността на нарушението, съобразен е с общото равнище на доходите в Република България, както иизсква изложеното в съображение 150, изр. 4 от Преамбюла на регламента. По тези съображения, като приема, че решението на КЗЛД и в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и отхвърля жалбата на П. Тачев срещу решение ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г., административният съд постановява законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде потвърден с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,