Решение № 5509 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 367/2019 г.

Решение № 5509 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 367/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Хабиби, [гражданство] срещу Решение № 954 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1009 по описа за 2018 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 272 з-2318/01.10.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Х. за принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция" МВР. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че не са налице основанията за прилагане на мярката. При издаване на акта не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът – началник група "Миграция" – ОДМВР Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 272 з-2318/01.10.2018 г., издадена от началник група "Миграция" – ОДМВР Х. за принудително настаняване на чужденеца А. Хабиби в специализиран дом за временно настаняване на чужденци на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Настаняването е извършено за обезпечаване изпълнението на принудителна административна мярка "Връщане ди страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", приложена със Заповед № УРИ 272 з-2315/01.10.2018 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР Х.. Административният орган е посочил като основание за настаняването, че е налице опасност лицето да се укрие. При издаване на акта са взети предвид обстоятелствата, че по отношение на чужденеца има влязъл в сила отказ на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по данни на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) чужденецът представлява опасност за националната сигурност, както и че чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39 а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането. По делото не се спори, че е налице издадена Заповед № 272 з-2315 от 01.10.2018 г. на началник група "Миграция" – ОДМВР Х., с която по отношение на чужденеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С процесната заповед чужденецът е настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на приложената ПАМ, но за не по-вече от шест месеца. Спорен въпрос по делото е дали е налице опасност от укриване на чужденеца. Съгласно § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, т. 2 и 3, е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, не е спазило забрана за влизане и други. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е обосновал правилен извод, че е налице опасност от укриване на лицето и следователно е налице соченото от административния орган основание за настаняване на лицето по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. По делото е безспорно установено, че А. Хабиби няма документи за самоличност, средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. По подадена от чужденеца молба за закрила е постановен отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Отказът е обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила на 28.05.2018 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел въз основа на представеното по делото становище на ДАНС, че чужденецът представлява опасност за националната сигурност и следователно са налице предпоставките за приложение на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (Решение № 6932 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 11071/2017 г. на ВАС, четвърто отделение). Следователно към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за принудителното настаняване в СДВНЧ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на А. Хабиби могат да бъдат предприети други ефективни мерки, по-леки от процесната, поради което е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК. Представените в съдебното производство доказателства за адрес, на който лицето ще пребивава, датират след издаването на заповедта за настаняване (договорът за наем е от 13.11.2018 г.) и са неотносими към настоящия спор, тъй като евентуалното отпадане на основанията за настаняване не засяга законосъобразността на настаняването, а касае прекратяване на действието на заповедта занапред. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 954 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1009 по описа за 2018 г. на Административен съд – Х.. Решението е окончателно.