Решение № 7883 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5024/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив, ЕИК 176414108, чрез адв. Демерджиев, срещу решение 2257 от 10.03.2025г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. 2361/2024 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед за изземване на общинския имот. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, кметът на община Пловдив, с представен по делото писмено отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк.Сукарева, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за неоснователност. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед 240А-2704/07.10.2024 г. на кмета на община Пловдив, издадена по заместване от заместник кмет въз основа на заповед за заместване 240А-2549/24.09.2024 г., с която e наредено изземване от Сдружение СПОРТЕН КЛУБ ПО БОКС БОТЕВ ПЛОВДИВ, ЕИК 176414108, на недвижим имот-публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, бул.Източен 10, представляващ част от многофункционална спортна база, построена в ПИ с идентификатор 56784.528.575 по КККР на гр. Пловдив, а именно: част от спортна зала с площ 696 кв.м., разположена в източната част на първи етаж на сграда с идентификатор 56784.528.574.6, 2 броя съблекални и 2 броя бани с площ 69 кв.м., разположени в югозападната част на първия етаж на същата сграда, 4 броя стаи с площ 103 кв.м., съгласно очертание на жълт контур на схема на многофункционалната спортна база, разположени в южната част на втория етаж на сградата, с обща площ на частите 868 кв.м. Определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение и е определена дата за принудително изпълнение 13.11.2024 г. от 10 ч. и всеки следващ ден от тази дата до окончателното изпълнение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е присъдил разноски в полза на административния орган. За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил фактите по делото, твърденията на жалбоподателя и възраженията на ответника, приемайки че между страните е сключен Договор за отдаване под наем 17ДГ-992/10.11.2017 г. за срок от 10 години (Договора). Съгласно Договора, наред със заплащането на месечен наем, наемателят се е задължил да изпълни със собствени средства предложена от него инвестиционна програма за поддържане и подобрение на имота на обща стойност 90 000 лв. за периода 2017-2027 г. Договорена е забрана за преотдаване под наем, за преотстъване за ползване или за съвместно ползване с трети лица, като в чл. 20 от Договора е предвидено право за предсрочно прекратяване с едностранно предизвестие от страна на наемодателя. С предизвестие изх. 24СДР-203/23.07.2024 г. кметът на община Пловдив е упражнил правата по чл. 20, т. 3 от Договора за предсрочно прекратяване поради лошо управление, позовавайки се на чл. 10 от Договора за наем, според който отдаденият под наем имот следва да се ползва по предназначение, като наемателят няма право да го преотдава под наем, да го преотстъпва за ползване или да го ползва съвместно по договор с трети лица. Наемодателят още се е позовал на получен сигнал с вх. 24СДР-203/26.06.2024 г. от Сдружение Бултрайс Файт Клуб за договор от 04.05.2020 г., сключен между жалбоподателя и Бултрас Файт Клуб, ведно с анекс към същия. Според този договор е уреден начин на ползване на общинския имот между двата клуба с определени такси и график. По предизвестието на наемодателя било представено становище с възражения от наемателя, входирано в Община Пловдив на 21.08.2024г., който оспорва сдружението да е сключвало договори с трети лица, твърдейки, че всъщност сдружението е стопанисвало имота с грижата на добър стопанин като таксите, заплащани от Бултрайс Файт Клуб, са ежемесечен абонамент, който депозира всеки един от трениращите. Сдружението още е заявило, че ще защити правата си по исков път, като е посочена депозирана в Районен съд гр. Пловдив искова молба, както и че възнамерява да изпълни инвестиционните си намерения, за които се е задължило при сключването на договора за наем. Съд е приел, че оспорената заповед е ясна и обоснована, издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. За прекратяването на наемните правоотношения не е бил налице висящ преюдициален спор, който да е пречка за разглеждане на административно съдебния, поради което липсвало правно основание, на което жалбоподателят да продължава да държи общинския имот. За твърдението за наличие на преюдициален спор относно съществуването на валидно наемно правоотношение, според съда не са били представени доказателства до момента на даване ход по същество по делото, а при служебна проверка относно соченото гр. д. 14467/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив се установило, че производството е прекратено с определение 12084/02.10.2024 г. В оспорения съдебен акт са изложени мотиви, че се касае за прекратяване на основание чл. 15, ал. 3 ЗОС, което е по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като от съдържанието на предизвестието за прекратяване и кореспонденцията между страните ставало ясно, че това е предсрочно прекратяване на Договора на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗОС поради нарушение на чл. 10 от Договора за наем, респ. на чл. 11 ЗОС. Съдът е обсъдил, че наемодателят неправилно не е дал възможност с предизвестието си за изпълнение, съгл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, но това не опорочавало волеизявлението за упражняване на преобразуващото право на разваляне на договора предвид преотстъпването на общинския имот на трето лице, което било установено по делото и неоспорено от жалбоподателя относно истинността на свързаните с това доказателствата. Съдът е отбелязал още, че даването на срок за изпълнение е безпредметно предвид императивния характер на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗОС. Била спазена изискуемата писмена форма за действителност на предизвестието с оглед писмената форма на договора, а относно ненадлежното му връчване, е приел, че срокът от един месец не бил изтекъл на 25.08.2024 г., но към момента на издаване на оспорваната заповед срокът е изтекъл. В заключение съдът приема, че договорните правоотношения са били прекратени и за жалбоподателя не е налице правно основание да държи наредения за изземване имот, поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При пълна и вярно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован извод неоснователност на жалбата, съответно за правилен и законосъобразно издаден административен акт. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС предпоставки 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. Основание за издаване на оспорената заповед е предвидената в първата хипотеза предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Между страните не е спорно, че нареденият за изземване имот е общинска собственост съгласно Акт за публична общинска собственост 3417/02.07.2019 г., вписан в СВ-АВ Пловдив, нито че имотът се владее или държи от трето лице, тъй като съгласно влязлото в сила определение 9052/24.10.2024 г. по адм. д. 2361/2024 г. на АС Пловдив е спряно предварителното изпълнение на процесната заповед 240А-2704/07.10.2024 г. на кмета на община Пловдив, издадена по заместване от заместник кмет, за изземване от Сдружение СПОРТЕН КЛУБ ПО БОКС БОТЕВ ПЛОВДИВ на недвижимия имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, бул.Източен 10, подробно описан по-горе. Спорът по делото касае наличието на третата предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а именно дали държането на имота е с правно основание. В тази връзка първоинстанционният съд подробно и правилно е обсъдил относимите факти и спазването на процедурата за издаването на заповед 240А-2704/07.10.2024 г. за изземване, касаещи преценката на органа за прекратен на 25.08.2024 г. Договор за отдаване под наем 17ДГ-992/10.11.2017 г. с оглед изтичането на едномесечния срок след връчването на 24.07.2024 г. на предизвестие с изх. 24СДР-203/23.07.2024 г. на кмета на общината, представляващ наемодателя, с което е упражнил правата по чл. 20, т. 3 от Договора за предсрочно прекратяване поради лошо управление и позовавайки се на нарушение на чл. 10 от Договора за наем. Съдът е обсъдил постъпилите от жалбоподателя становища и възражения от 21.08.2024 г. и 30.08.2024 г., съобразени и в оспорения административен акт, както и че с писмо с изх. 24 СДР-290 от 12.09.2024 г. наемодателят, считайки че е изтекъл срокът на предизвестието, е уведомил наемателя за предстоящо издаване на заповедта по чл. 65 от ЗОбС., по което със становище от 17.09.2024 г. Сдружението е изложило възраженията си срещу издаването на заповедта за изземване, заявявайки, че не възнамерява да освободи имота и счита, че договорът не е прекратен, като заповедта е издадена едва на 07.10.2024 г. Съдът правилно е обосновал мотивите си въз основа на относимите разпоредби на чл. 15, ал. 3 вр. ал. 1, т. 7 и чл. 11 ЗОбС, съгласно които наемните правоотношения се прекратяват, когато помещенията се ползват в нарушение на забраните за преотстъпване на ползването на имота, на пренаемане или отдаване под наем. Неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е коментирал елементи на материалното гражданско правоотношение по Договора за наем относно валидността на прекратяването на наемното правоотношение. Доводите на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, както и понастоящем с касационната жалба, се градят на заведена искова молба /осъдителен иск/ с вх. 86499/20.08.2024 г. на Районен съд Пловдив, заявена още с първото становище пред органа, за която още в административния акт е посочено, че Община Пловдив не е уведомена и конституирана като ответник по свързано с нея гражданско дело. В тази връзка съдът изрично е посочил, че до даването на ход по същество по делото не са представени доказателства за наличие на преюдициален спор, а служебно е проверил, че делото образувано по тази молба е прекратено гр. д. 14467/2024 г. на Районен съд Пловдив. Твърденията на Сдружението не разколебават този извод и за касационната инстанция, доколкото отново след служебна проверка на ВАС се установява, че с определение 2007/23.04.2025 г. по ч.гр.д. 1131/2025 г. на ВКС е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. 3301/28.01.2025 г. на Спортен клуб по бокс Ботев Пловдив, срещу въззивно определение 79/10.01.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. 3365/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение 12084/02.10.2024 г. по гр.д. 14467/2024г. на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. При липса на процесуална активност на жалбоподателя относно доказването на твърдения преюдициален съдебен спор не могат да бъдат споделени и аргументите за наличие на извънсъдебен гражданскоправен спор, поради което с оглед спазената процедура по чл. 65 ЗОбС от страна на органа съдът правилно е приел, че имотът следва да бъда иззет като държан без правно основания поради прекратяване на Договора, позовавайки се клаузите на подписания от страните Договор и изричните разпоредби на закона. Неоснователни се явяват претенциите на касационния жалбоподател, че Договорът не е прекратен, и във връзка с представената в открито съдебно заседание искова молба /установителен иск/ вх. 67889/17.06.2025 г. на Районен съд Пловдив, тъй като същата освен че следва момента на издаване на оспорената заповед, не може да попадне в предмета на касационната проверка и по аргумент от чл. 218, ал. 1 АПК. При това фактическо и правно положение, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника кмета на община Пловдив сторените за производството разноски като бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 200 лв. на основание чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. §1, т. 6 ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд четвърто отделение