Решение № 7251 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура против решение 157/15.1.2024г. постановено по адм.д. 801/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на агенцията срещу заповед УТИ-106/17.7. 2023 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ на Агенция Пътна инфраструктура е наредено премахването на незаконен строеж Кабелна захранваща линия НН 1KV за нуждите на стационарните контролни единици - автоматични устройства за записване на пътния трафик (АУЗПТ) и за нуждите на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа, находяща се на път ІII-198, на километър 46+520, преминаваща през поземлени имоти с идентификатори 35362.222.4, 35362.222.136, 35362.225.136 и 35362.231.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на село Калиманци, община Сандански. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на производствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта в нейната цялост, заявява претенция за разноски. В условия на евентуалност моли връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. Ответникът кмет на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава подробно заключение, сочещо неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по съображенията изложени по-долу. Административен съд Благоевград е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че законосъобразно е наредено премахването на описания в заповедта незаконен строеж. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването. В допълнение и във връзка с касационните оплаквания, следва да бъде отбелязано и следното. Извършена е проверка от служители на община Сандански съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ, констатациите от проверката са отразени в констативни актове 10-НН/ 01.03.2023г. и 11-НН/01.03.2023г., в които е описан строежът и допуснатите нарушения. Заповедта е издадена след като посочените актове са връчени на Агенцията. Разпоредбата на чл. 225а ЗУТ не съдържа изискване извършителят или негов представител да присъстват по време на проверката достатъчно е връчването на констативния акт, което в случая това е изпълнено. Неотносими към процесния казус са съжденията на касатора относно допуснати според него нарушения на процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, както и сочената в тази връзка съдебна практика. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ се намира в Раздел III Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи от Глава Тринадесета на ЗУТ. Докато административното производство, приключило със заповедта предмет на съдебен контрол, се е развило по реда на Глава двадесет и първа Недопускане и отстраняване на незаконно строителство. Процедурата по премахване негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи е различна от тази по отстраняване на незаконно строителство, и правилата на първата са неприложими за втората и обратно. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗ на ЗУТ, който е от шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 ЗУТ във връзка с чл. 147 ЗУТ и за който се изисква разрешение за строеж. Наличието на такова не е установено, поради което съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Освен това строежът не е предвиден с влязъл в сила ПУП, каквото изискване поставя чл. 64, ал. 2 ЗУТ, което от своя страна го квалифицира като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Във всички случаи на нареден за премахване незаконен строеж, следва да бъде установено дали строежът е търпим. Нареденият за премахване строеж, с оглед годината на изграждането му, не попада в нито една от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че издадената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и че постига целта на закона. Заповедта е издадена при отчитане на обществения интерес, насочен към съблюдаване на техническите изисквания към строежите, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Строителни дейности, предприети в противоречие със строителните правила и норми, подлежат на премахване независимо от кого са осъществени. Касационната жалба е неоснователна, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,