Решение № 4769 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2016 г.

Решение № 4769 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5742/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., срещу решение № 719/09.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2459/2012 г. по описа на Административен съд-С. град, П. отделение, Шести състав, с което по жалбата на Й. Г. П., от с. С., община К., е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-100-6500/4900/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Последното обективира отказ за предоставяне на финансова помощ по СЕПП в размер на 1 703.22 лв и по НР1 - 2 002.93 лв и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2 587.55 лв, по заявление за подпомагане на Й. П. за кампания 2010 г., и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено по просрочена жалба, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се обезсилването му, а в отношение на евентуалност - отмяната му, като неправилно и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, подадена срещу уведомителното писмо, ведно с присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Й. Г. П., редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С атакуваното решение Административен съд-С. град е отменил оспореното пред него уведомително писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че подадената от Й. Г. П. жалба е допустима, при което констатирал, че уведомително писмо № 02-100-6500/4900/02.10.2011 г. е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а оттам и че противоречи на приложимия материален закон и неговата цел. В касационната жалба административният орган поддържа възражението си за просрочие на жалбата, направено още пред първоинстанционния съд. Данните по делото сочат, че уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя на 24.10.2011 г., и е обжалвано по административен ред, с жалба, подадена от Й. Г. П., до министъра на земеделието и храните, с вх. № 94-9520/08.11.2011 г. по регистъра на МЗХ /приложена на л. 31 от първоинстанционното дело/. С нея земеделският производител е поискал от висшестоящия административен орган преразглеждане на заявлението му за подпомагане за 2010 г. Следва да се отбележи, че в изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд от 14.03.2012 г., министърът на земеделието и храните с молба от 29.03.2012 г., изрично заявява, че не се е произнесъл по тази жалба, а преписката по нея е изискана от ДФЗ с писмо изх. № 13-1520/22.02.2012 г., с оглед представянето й в съда в изпълнение на разпореждане на АССГ от 09.02.2012 г., за окомплектоване на подадената по съдебен ред жалба от същата дата. От съда не са събрани други данни относно началния момент на течението на срока по чл. 97, ал. 1 АПК, независимо от липсата на информация какви действия са предприети от МЗХ по жалба вх. № 94-9520/08.11.2011 г., за периода от тази дата, до изпращането на писмото от 22.02.2012 г. Предвид това, настоящият състав приема за необоснован направеният от съда извод, че жалбата е подадена в законоустановения срок, относно който не са изложени каквито и да било конкретни мотиви, нито са изследвани обстоятелствата, от значение за извършената преценка, по смисъла на тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, даващо отговор на въпросите, свързани с началото на броене на срока за обжалване при оспорването по административен и съдебен ред. В решението изрично е изтъкнато, че както произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК /двуседмичен в настоящата хипотеза/, така и липсата на произнасяне, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. Но при липсата в случая на категорични данни относно началния момент на срока по чл. 97, ал. 1 АПК, касационната инстанция не може да направи преценка по основателността на възражението за просрочие на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Наред с горното, настоящият състав взе предвид, че наместо да извърши внимателен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. на данните от приобщените по делото заключения на съдебно-технически експертизи, конкретно за всеки от заявените за подпомагане имоти, и да съобрази действащата правна уредба съобразно изтъкнатите от органа правни основания за постановения отказ, административният съд е направил изключително общи и необосновани фактически и правни изводи, за наличието на разминавания между установеното по експертизите и направените от административния орган констатации, според него налагащи "промяна на резултата от производството", и само на това основание е отменил атакувания акт, по мотиви, че при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон и неговата цел. Така направените констатации не са подкрепени със съпоставка на отразените в уведомителното писмо мотиви, обективирани в таблици и текстови пояснения към тях, сочещи на причините за постановения отказ от финансиране по СЕП и НР1, по отношение на всеки от процесните БЗС, с данните от извършените по подаденото заявление проверки, в т. ч. специализирана проверка на място, за която е съставен контролен лист, нито с резултатите от установените и неразрешени застъпвания, за които кандидатът е уведомен с писмо № 2424/30.09.2010 г. Посочените по-горе, допуснати от административния съд, особено съществени нарушения на процесуални правила, налагащи пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна и преценка на приобщения по делото доказателствен материал, при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, пряко са довели до неправилност на решението. Другояче казано, спорът не е изяснен от фактическа страна в резултат допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуални правила, поради което налице е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията дадени в настоящото отменително решение. Поради това решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. С разпоредбата на чл. 220 АПК изрично е предвидена забрана за нови фактически установявания в касационното производство, което препятства възможността касационната инстанция да извърши за първи път проверка на релевантните за спора факти. Това налага връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане налице ли са предпоставките за постановения отказ и санкции за бъдещ период, включително след събиране на доказателства относно началото на срока по чл. 97, ал. 1 АПК, при което ще може да се определи дали е просрочена жалбата, срещу уведомителното писмо, подадена по съдебен ред, както и за преценка на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. тези по преписката и приобщените по делото заключения на съдебно-технически експертизи. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че при този изход от спора въпросът относно разноските за настоящото производство следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК - от административния съд при новото разглеждане на делото. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,