Решение № 16084 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2011 г.

Решение № 16084 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Людмил Стефанов Христов против решение № 718 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 748/2010 г. на Административен съд - Плевен, с което жалбата му против заповед, рег. № 2849/4.08.2010 г. на началника на сектор "ООРТП", отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е допуснал описаното в заповедта нарушение и не следва да носи дисциплинарна отговорност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - началникът на сектор "ООРТП", отдел "ОП" при ОД на МВР - Плевен оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР в ред. до ДВ, бр. 88/2010 г. орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 19131/04.06.2010 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарното производството при дисциплинарнонаказващия орган или в случая на 7.06.2010 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на началника на сектор "ООРТП" при ОД на МВР - Плевен. Наказанието е наложено в съответствие с изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са депозирани на 19.05.2010 г. в хода на проверката и на 4.08.2010 г. след запознаване със справката) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В конкретния случай е установено, че на 7.05.2010 г. жалбоподателят, старши полицай в "ОММ" към сектор "ООРТП" при ОД на МВР - Плевен, като част от екип 85, на който е възложена проверка на обект след сигнал за взлом, не е блокирал обекта и не е извършил проверка на всички уязвими за проникване места и не е изпълнил предвидените при сигнал за взлом процедури, но въпреки това е докладвал, че няма данни за проникване в сградата и не е осъществил наблюдение на обекта от разстояние - нарушение на т. 6 от раздел VI В на Методически указания за организацията на работата по СОД на охранителните сектори и групи № УТ 1139/17.06.2002 г. на директора на НС "Полиция" и на Указания, рег. № 2885/13.01.2009 г. за задълженията на полицаите при реагиране на сигнали по СОТ, утвърдени от директора на ОД на МВР - Плевен. Описаното поведение на служителя правилно е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението на касационния жалбоподател, че нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не е допуснато, тъй като служителят няма задължения да извърши проверка на целия обект, е неоснователно. След като проверка на място след получения сигнал за взлом осъществява само екипът на жалбоподателя, то последният, както и другият служител в екипа, е следвало да извършат оглед на целия обект, като го блокират и проверят всички уязвими за проникване места съгласно Указанията за задълженията на полицаите при реагиране на сигнали по СОТ и получените в този смисъл конкретни инструкции (План за провеждане на инструктажа на полицейските служители в наряд при СОД). В нарушение на посочените изисквания практически не е извършена проверка на задната страна на сградата, не са проверени всички врати, прозорци капандури и отвори на сградата. Въпреки това в доклада е съобщено, че целостта на обекта не е нарушена, а наблюдение на обекта от разстояние не е извършено. Пренебрегването на служебните задължения, установени с посочените по-горе указания, е изцяло по вина на жалбоподателя, който съзнателно нарушава изискванията за работа при получени сигнали по СОТ. Поради това правилно от страна на съдебния състав е преценено, че поведението на служителя следва да бъде санкционирано с предвиденото в закона наказание. Последното е наложено след като са преценени тежестта и характера на нарушението и последиците от него, а санкцията съответства на предвидената в закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ОД на МВР - Плевен сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,