Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г.

Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Х. Н. и Г. М. Н. против решение № 34 от 9.04.2008 г., постановено по гр.д. № 132 по описа за 2006 г. на Силистренския окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е оставено в сила решение № 28 от 9.03.2006 г. по гр.д. № 9/2006 г. на Д. районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Х. Н. и Г. М. Н. против ПК"В", с. П., община Д. иск по чл. 109 от ЗС за премахване на част от търговска сграда - кафе-сладкарница със склад /млекопункт/ към нея, навлизаща в собствения на ищците У в кв.13 по плана на с. О. К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на извода на съда, че за процесната сграда е издадено удостоверение за търпимост и неправилно приложение на материалния закон. Искат да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска, като претендират направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба ПК"В", с. П. оспорва същата. С определение № 103 от 3.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, поради наличието на противоречиво разрешаван материално правен въпрос относно възможността за защита правото на собственост, засегнато от извършено строителство, както и необходимост от тълкуване правата, които поражда издадено удостоверение за търпимост по реда на § 16, ал. 1 от ЗР на ЗУТ в рамките на иницииран спор по чл. 109 от ЗС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, приема следното: Съдът е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС за премахване на част от незаконно построена сграда, собственост на ответната кооперация, навлизаща в имота на ищците, т.е. касае се до осъдителен негаторен иск за премахване последиците от извършено нарушение на правото на собственост и възстановяване на предходното състояние. В атакуваното решение Окръжен съд С. е приел, че процесната сграда навлиза в имота на ищците до размерите, твърдени от тях в исковата молба, като в административно съдебно производство е отменена заповед на ДНСК за премахване на сладкарницата и склада /заповедта е потвърдена само по отношение на кафе-аперитив и склад към него/. За тази част от сградата е представено удостоверение по § 16 от ЗУТ за търпимост, което въпреки, че е незаконосъобразно /както се установява от мотивите на административното решение/, е стабилен административен акт, не страда от нищожност, поради което произвежда своето действие като препятства разрушаването на сградата. Счетено е, че поради статута на сградата като търпим строеж, искът за премахването й се явява неоснователен. Изводите на въззивния съд противоречат на тълкуването в решенията, на които се позовават касаторите - решение № 1* от 16.11.1992 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, IV г.о и решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр.д. № 1440/1999 г. на ВКС, IV г.о. - а именно, че самият факт на извършване на незаконно строителство в нарушение на законните правила и норми, представлява нарушаване правото на собственост на съседа, след като то е осъществено на самата регулационна линия, както и че неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС е налице не само когато строежът е незаконен, но и когато одобреният архитектурен проект или строителното разрешение противоречат на строителните правила и норми. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Такова неоснователно въздействие е и построяването на сграда от трето лице, попадаща в имота на ищеца. Без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл. 109 от ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми, е налице задължително за съдилищата указание по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС.Указанията в посоченото тълкувателно решение са приложими и при действието на ЗУТ, с оглед на което следва, че удостоверението за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 от ЗС. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай ищецът Н. Х. Н. се легитимира като собственик на УПИ ХI-104 от кв.13 по плана на с. О. с площ от 950 кв. м. - нотариален акт № 79, том II, рег № 9* н.д. № 206 от 2001 г. на нотариус рег. № ** От заключението на изслушаната по делото техническа експертиза се установява, че сладкарницата в процесната сграда навлиза в имота на ищците с 5.84 кв. м., а склада /млекопункт/ - с 7.04 кв. м. Посочените обстоятелства се признават от ответната кооперация /изявленията на председателя й в съдебно заседание на 7.02.2006 г./, която е призната за собственик на сградата по отношение на ищците по настоящото производство с влязло в сила решение № 92 от 26.07.2005 г. по гр.д. № 60/2004 г. на Районен съд- Д. С оглед изложеното по-горе тълкуване на закона, неотносимо към изхода на настоящия спор е кога ищците са придобили правото си на собственост и установения статут на търпимост на незаконно изградените обекти. В обобщение е налице релевираното основание за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск. С оглед изхода на спора ответната кооперация следва да възстанови направените от ищците разноски по делото в размер на 535.77 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение