Решение № 356 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 369/2009 г.

Решение № 356 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 369/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по протест от прокурор при Софийската апелативна прокуратура срещу въззивната (нова) оправдателна присъда на апелативния съд - София, издадена след отмяната на осъдителна присъда на Градския съд срещу М. Н. Ч. Осъдителната присъда в първата инстанция е по обвинението в грабеж, извършен на 27 февруари 2005 г. от подсъдимия М. Ч. и неговия брат С още три неустановени лица, от който са пострадали четирима, между които К. М. П. със счупена ръка. СГС осъдил обаче единствено М. Ч., и то само за причинената на П. средна телесна повреда (по чл. 129 НК, на 6 месеца лишаване от свобода условно за 3 г.); във всяко друго отношение първоинстанционната присъда е оправдателна. Оправдателната присъда на втората (въззивната) инстанция - № 30 от 13 май 2009 г. по внохд № 192/2009 г., е издадена след жалба единствено от името на осъдения подсъдим М. Ч. В касационния протест има позоваване на първите две от основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, но тъй като е подаден преди изготвяне на мотивите към присъдата на САС, е направено само предположение за основанието на нейното постановяване; твърди се все пак, че обвинението, за което СГС е издал осъдителна присъда, е напълно доказано; поискано е ново разглеждане на делото. Прокурорът в касационната инстанция посочва липсата на мотиви към протеста и не го поддържа; за неговото отхвърляне пледира и осъденият подсъдим, който, и защитникът му, са единствените други страни, взели участие в този етап от делото. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираната присъда. Би могло дори да се спори за процесуалната допустимост на протеста - с оглед на неговата мотивираност, но, от друга с., показателно е, че изготвилият го прокурор не е изпълнил поетото от самия него задължение да го мотивира допълнително. Може само да се предположи, че ако прокурорът се е запознал с мотивите за оправдаването на подсъдимия, той е констатирал, първо, че подсъдимият М. Ч. е оправдан не поради несъставомерност на деянието му, а поради недоказаност на обвинението, че точно той е счупил ръката на К. П., и, второ, че трудно би могъл да възрази убедително срещу мотивите на САС. ВКС на свой ред също не намира недостатъци в оспорената присъда, които да се свържат с уважаването на касационния протест, поради което и съобразно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съставът на I наказателно отделение