Решение № 10055 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ - гр. Бургас, подадена чрез процесуалния ѝ представител юрк. Евстатиева, срещу решение № 3584 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2046/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № ЧР-240 от 01.10.2025 на директора на РИОСВ – гр. Бургас и инспекцията е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед като правилна, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. М. К., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Вавова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Върховната касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. К. против заповед № ЧР-240/01.10.2025 на директора на РИОСВ – гр. Бургас, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е наложено на държавния служител К. – на длъжност „главен юрисконсулт“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ – гр. Бургас, дисциплинарно наказание „уволнение“. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган по назначаването и в изискуемата форма, същата е постановена при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдът приема, че замяната на жалбоподателката – редовен член на дисциплинарния съвет, с друго лице – държавен служител с юридическо образование, за който по делото няма доказателства, че е член на съвета, е нарушение на правилата за определяне състава на съвета, тъй като разпоредбата на чл. 95 от ЗДСл изрично предвижда, че при отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването следва да определи някой от резервните членове, който трябва да го замести. Според съда по делото не е доказано, че запознаването на жалбоподателката с документите, съставени в хода на дисциплинарното производство е извършено по начин, който да гарантира ефективно упражняване на правото й на защита. Административният съд е обосновал и извод, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, като са извършени множество действия от наказващия орган и дисциплинарния съвет в един и същи ден – 29.08.2025 г. – получаване на докладните записки от директора на РИОСВ – гр. Бургас /дали основание за започване на дисциплинарното производство/, заповед на директора на РИОСВ – гр. Бургас с която е разпоредено на дисциплинарния съвет да образува и насрочи дисциплинарното дело, образуване на дисциплинарното дело и насрочване заседание на съвета за дата 23.09.2025 г. Съдът приема за установено по делото, че всички действия са извършени преди провеждане на първото и единствено заседание на дисциплинарния съвет, насрочено за 23.09.2025 г., отложено за 26.09.2025 г., като в абсолютно нарушение на процесуалните правила наказващият орган е извършвал действия паралелно с дисциплинарния съвет, като не само е изискал обяснения, но и провел изслушване по чл. 93, ал. от ЗДСл, което е последното действие преди налагане на наказанието, а не първото. Прието е от съда още, че поведението на служителя е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, неспазване на кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДСл, без обаче да са изложени факти, които да осъществяват предпоставките на всяко от констатираните нарушения и при липса на конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Според съда от формулираните констатации, а и от доказателствата по преписката, не може да се направи извод за кой период се отнасят твърдените в заповедта нарушения, дали те са констатирани в рамките на целия период, в който жалбоподателката е заемала длъжността главен юрисконсулт в РИОСВ – гр. Бургас. Съдът приема също така, че оспорената заповед не съдържа и критериите при определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание, с което е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, което обстоятелство е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването и в писмена форма, като формално са спазени изискуемите реквизити и съдържание. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Съгласно императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че служителката А. К. е дала обяснения в много ранен етап на производството – на 12.09.2025 г. /писмени обяснения № Z-76/1/12.09.2025 г., адресирани до дисциплинарно наказващия орган във връзка с изпратено от писмо изх. № Z-76/11.09.2025 г. с посочено основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл/ и е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган на 23.09.2025 г., съгласно протокол № Z-76/4/24.09.2025 г., т. е. преди провеждане на първото и единствено заседание на дисциплинарния съвет на 26.09.2025 г. /протокол № Z-76/6/30.09.2025 г./ и вземане на решение от дисциплинарния състав, обективирано както в изготвения протокол, така и в докладна записка от 30.09.2025 г. до дисциплинарно-наказващия орган – директорът на РИОСВ – гр. Бургас, за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Липсват доказателства, а такива доводи не са наведени и в процеса, че преди налагане на дисциплинарното наказание и след изготвяне на становището от дисциплинарния съвет, на който е наредено със заповед да образува дисциплинарно дело на 29.08.2025 г., държавният служител е поканен /уведомен/ за даване на писмени обяснения и изслушване от директора на РИОСВ – гр. Бургас. В тази връзка следва да се има предвид, че законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване на служителя в хода на дисциплинарното производство от дисциплинарния съвет. Съдебната практика приема, че изслушването в хода на дисциплинарното производство преди да е изготвено становище от дисциплинарния съвет, обективиращо конкретни факти, по отношение на които да се поискат обяснения и изслуша служителя, както и даването на обяснения пред самия дисциплинарен съвет, не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно наказващия орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание / чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Поради и това само на това основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подлежала на отмяна, без да е необходимо да се извършва преценка налице ли е извършено дисциплинарно нарушение от служителя. Правилно административният съд приема също така, че в случая е допуснато и нарушение при конституирането на дисциплинарния съвет, доколкото е била нарушена нормата на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл, изискваща когато срещу редовен член на дисциплинарния съвет е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаване да определи член от резервните, който да го замести. Законът не допуска определянето на лице, различно от резервните членове, което да може да замести отсъстващия редовен член, независимо от това дали в състава ще продължи да участва лице с юридическо образование, поради и което направените в тази връзка възражения от касатора се явяват неоснователни. Правилно административният съд приема също така, че в случая при издаване на оспорената заповед са нарушени и изискванията на чл. 91, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, като изложените от съда мотиви изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Бургас в частта, с която е отменена оспорената заповед е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 500 евро, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026 г. и платежно нареждане от 10.06.2026 г. Настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе по реда на чл. 176а, ал. 4 от АПК и по молбата, подадена от ответника А. К. – жалбоподател в първоинстанционното производство, с искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като се присъдят и тези, направени в първоинстанционното производство по представен договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г., за които се твърди, че са били представени доказателства за реалното им изплащане, обратно на прието от първоинстанционния съд. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК не е постъпил отговор от насрещната страна директор на РИОСВ – гр. Бургас. Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество същото се явява и неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, са присъдени разноски в полза на А. К. в размер на 305.11 евро, представляващи внесена държавна такса в размер на 5.11 евро и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.03.2026 г. и платежно нареждане от същата дата. За да присъди тези разноски съдът приема от една страна, че същите не са прекомерни във връзка с направено възражение от ответната страна, както и че не следва да се присъжда на жалбоподателката адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 27.10.2025 г., тъй като във връзка с него не са представени доказателства за реално плащане на договореното възнаграждение. В подадена молба за изменение на решението в частта за разноските се сочи, че доказателства за заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 27.10.2025 г. са били представени по делото впоследствие, като „в случай, че поради някаква причина намирането му би затруднило съда, с настоящата представям още веднъж посочения документ“. Противно на така изложеното в молбата, настоящата съдебна инстанция не установи по адм. дело № 2046/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, от процесуалния представител на ответника А. К. – жалбоподател в първоинстанционното производство, да е бил приложен своевременно документ, удостоверяващ плащането на договореното възнаграждение в размер на 1 500 лева по договора за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г. по банков път - платежно нареждане или друг документ, и такъв не е наличен по делото до датата на постановяване на оспореното съдебно решение. Такъв документ не се съдържа в кориците на делото, като такъв не е представен нито първоначално при прилагане на договора за правна защита и съдействие от 27.10.2025 г. към жалбата, нито в представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК в проведеното открито съдебно заседание на 23.03.2026 г. За първи път такъв документ се представя пред настоящата съдебна инстанция, поради и което не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. С оглед на това молбата на ответника в настоящото производство А. К. за изменение на оспореното съдебно решение в частта за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,