Решение № 7242 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2009 г.

Решение № 7242 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Пазарджик против Решение № 2 от 6.01.2009 г., постановено по адм. д. № 358/2008 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК възражение срещу подадената жалба е депозирал ответникът Недко Борисов Бъндев, чрез процесуалния представител адв. Пламен Хаджийски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение АС Пазарджик е отменил Заповед № ДК-09-12/18.04.2008 г. на Началника на РДНСК Пазарджик, с която е забранено ползването и достъпа на обект "Вилна сграда - част "В", находяща се в УПИ II - за индивидуален вилен комплекс, кв. 4 по плана на летовище "Васил Петлешков". За да постанови акта си административният съд е приел, че Заповедта е издадена в нарушен ие на материалния закон. Към момента на реализиране на строежа, предмет на заповедта, са действали норми, които не са изисквали въвеждането му в експлоатация. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ е в сила от 31.03.2001 г. и няма обратно действие. Действалата към момента разпоредба на § 268, ал. 1 ППЗПИНМ визира за построените вилни сгради, построени в курортни местности и летовища, извън границите на градовете, да не е задължително въвеждането им в експлоатация. Безспорно е установено и обстоятелството, че процесният строеж е "търпим" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и като такъв не подлежи на въвеждане в експлоатация. Решаващият съд подробно и обстойно е изследвал фактическата обстановка и направените правни изводи настоящата инстанция счита за правилни и законосъобразни, поради което изцяло ги споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да се присъждат в полза на ответника, тъй като не се доказва внасянето на договореното адвокатско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,