Решение № 4773 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2018 г.

Решение № 4773 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12680/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД със седалище в гр. П., подадена чрез юрисконсулт К. Николов, срещу решение № 4701 от 10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13273/2017 г. от Административен съд – С. град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-421 от 31.10.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията), с което по жалба на М. К. К. е дала задължителни указания на "ЕВН Б. Е." ЕАД да удовлетвори искането на жалбоподателката за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от стопанска на битова на обект с адрес: [населено място], [адрес]. С жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение Ж-421/31.10.2017 г. на КЕВР. Претендират се разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И. Церовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – С. град е било образувано по жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № Ж-421 от 31.10.2017 г., с което КЕВР е дала задължителни указания на оспорващото дружество да удовлетвори искането на М. Кузманова за промяна на предназначението на използваната електрическа енергия от стопанска на битова на обект с адрес: [населено място], [адрес]. С обжалваното решение Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е анализирал легалните дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент", дадени с т. 2 а и т. 33 а на § 1 от ДР на ЗЕ, които е съпоставил със съответните дефиниции от чл. 1, т. 4 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Б. Е." ЕАД, утвърдени с решение № ОУ-О13 от 10.05.2008 г. Въз основа на този анализ е приел, че разграничението между двата вида потребители е на плоскостта на нуждите, за задоволяване на които се купува/ползва енергията, а не на плоскостта на характера и вида на обекта, в който се консумира електрическата енергия, като жилищен или стопански. По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която съдът е кредитирал като обективно и логично. На база констатациите от експертизата и другите събрани в хода на делото доказателства, както и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не е доказал, че процесният обект се ползва за стопанска дейност, съдът е приел за установено, че обектът се ползва за битови нужди, поради което е потвърдил оспореното решение, с което са предписани поведенчески мерки, съответстващи на приложимото материално право. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в жалбата, касаещо компетентността на КЕВР да се произнесе по качеството на клиента, определяем като битов или небитов. Оспореното решение е постановено при осъществяване на контролните правомощия на регулаторния орган, изрично предвидени в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, съгласно който текст Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ в случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая дадените на доставчика на ел. енергия "ЕВН Б. Е." ЕАД с решението на КЕВР указания са в изпълнение на предоставените на Комисията правомощия по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ. Същите съответстват и на приложимите материалноправни разпоредби. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че от анализа на законовите легални дефиниции се установява, че разграничението между битов и небитов клиент се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, още повече че тази концепция за разграничаване на различните видове клиенти е залегнала и в одобрените от регулатора общи условия на електроснабдителното дружество. В т. 2 а на § 1 от ДР на ЗЕ се определя, че по силата на закона "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а в т. 33 а на същия параграф като "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В същото време според чл. 1, ал. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ''ЕВН Б. Е.'' АД под понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" се разбира физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ''ЕВН Б. Е.'' АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а под понятието "потребител на електрическа енергия за стопански нужди" - физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на ''ЕВН Б. Е.'' АД съгласно действащото законодателство. При тази регламентация обоснован е изводът на административния съд, че и в закона и в Общите условия на електроснабдителното предприятие разграничението за определяне на един клиент като битов или небитов е поставено в зависимост единствено от това за какви нужди, съответно битови или стопански, ще се ползва ел. енергията от съответния клиент. Правилен е и изводът, до който са достигнали, и регулаторният орган и първоинстанционният съд, че видът и предназначението на обекта, в който се консумира енергията, не е определящ и не играе ролята на разграничителен критерий за това дали един клиент е битов или не. В случая в първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, от които, включително и от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че обектът, находящ се на бул. "Б." ..№..., вх. ... в гр. С., не се използва за стопански цели, макар и да е с предназначение "магазин". Правилно е и приетото, че жалбоподателят не е доказал, че в обекта се осъществява стопанска дейност, което би било предпоставка за фактуриране на потребеното количество електрическа енергия по цени за небитови клиенти. При това, след като е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е направил обосновани правни изводи и е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,