Решение № 8853 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2013 г.

Решение № 8853 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2013 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Първоначално производството е образувано по две касационни жалби срещу решение № 24 от 15.03.2013 г., постановено от Ямболския административен съд по адм. д. № 299/2012 г. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, да заплати на Стоян Димитров Колев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Бургас, сумата от 600 лева, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство, резултат от бездействие на служители от сектор "Арести"-гр. Ямбол за осигуряване на всекидневен престой на открито и осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел, за времето на престоя му от 6.06.2011 г. до 23.01.2012 г. С решението е отхвърлен като неоснователен иска му за горницата над 600 лева до претендирания размер от 50600 лева и ищецът е осъден да заплати разноски по делото за юрисконсултско възнаграждени в размер на 150 лева. Касаторът -Стоян Димитров Колев обжалва решението в отхвърлителната му част и в частта, в която той е осъден за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че размерът на присъденото обезщетение е занижен. Иска касационната му жалба да бъде уважена. Касаторът - ГДИН чрез своя процесуален представител оспорва решението в частта, в която той е осъден за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценка на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. С определение № 4395/31.03.2014 г. постановено по делото, съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Стоян Колев и е прекратил производството по делото в тази част. Върху съобщение до Стоян Колев, изпратено му на 14.04.2014 г. е налице разпореждане на съдията докладчик, съобщението да се счита връчено по реда на чл. 41 ГПК. Следователно определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на Стоян Колев е влязло в сила и предмет на настоящото решение е само касационната жалба на ГДИН. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в престой в ареста в гр. Ямбол при битови условия, унижаващи човешкото му достойнство за периода 6.06.2011 г. -23.01.2012 г. Като неблагоприятни условия, ищецът е посочил липсата на достатъчно жилищна площ, лишаването му от постоянен достъп до санитарен възел, лишаването му от престой на открито, лишаването му от достъп до течаща вода. Искът е предявен с цена 50 600 лева. Съдът е приел за установено по делото, че в исковия период, ищецът е престоял в следствения арест в гр. Ямбол в килия от 6,08 кв. м. заедно с още един задържан. Приел е, че разпоредбата от ЗИТЛС, която регламентира минималната площ за един задържан не е влязла в сила, поради което ответникът не е имал законово задължение за осигуряване на минимум площ на ищеца. Въз основа на разпитания по делото свидетел, съдът е приел за доказани твърденията на ищеца за липсата на престой на открито, лишаване от постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съдът е приел, че в тежест на ответника е да докаже изпълнението на всички законово предвидени задължения, както и разпоредените такива с нарочна заповед за условията в местата за задържане на лица. Съдът е посочил, че ответникът не е представил доказателства за осигурен постоянен достъп до санитарен възел на ищеца, извън утвърдения график 4 пъти дневно, както и за какъвто и да е престой на открито. Съдът е формирал извод за причинен на ищеца дискомфорт, надминаващ целта на мярката "задържане под стража" преценявайки, че той е трябвало да прекара 24 часа на ден в продължение на повече от шест месеца в килия без престой на открито. Съдът е взел предвид и здравословното състояние на ищеца. Съдът е преценил като уронващо човешкото достойноство и обстоятелството, че ищецът е трябвало да уринира в бутилка в присъствието на своя съкилийник, което обстоятелство не се е обосновавало от съображения за сигурност. Крайният извод на съда е, че с оглед установеното и продължителността на престоя на ищеца при тези условия, е налице неблагоприятно въздействие върху личността му от естество на твърдяното от него чувство за малоценност и уронване на човешкото му достойнство-права гарантирани от чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. По справедливост съдът е преценил 600 лева обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в обжалваната му част като обосновано и правилно. Основното оплакване в касационната жалба на ГДИН е, че съдът неправилно е приел наличието на вреди за ищеца. Според съдебната практика на ЕСПЧ по дела срещу България, в които се е твърдяло от задържани лица или такива изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, съдът е приемал, че липсата на определени битови условия, каквато е установена в настоящия случай, а именно - липсата на уединение при използване на тоалетна, уриниране в бутилка, лоша вентилация, липсата на достъп до упражнения на открито, липсата на основни санитарни и хигиенни изисквания, като липсата на достъп до течаща вода, взети в тяхната кумулативност водят до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането. Касационната инстанция преценява като обоснован извода на административиня съд, че престоят на ищеца повече от 6 месеца при тези условия, неизбежно му е причинил неудобства и притеснения, които са от естество да унижат достойнството му и да породят в него чувство на малоценност. По тези съображения, касационната жалба на ГДИН се преценява като неоснователна, а решението в обжалваната му част като правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав