Решение № 14080 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2010 г.

Решение № 14080 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4286/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светломир Николов Нешков, затвора Враца срещу решение № 33 от 15.01.2010 г., по адм. д. № 493/2009 г. на Административен съд - Враца с доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални права. Ответникът - Министерството на правосъдието, в представен от процесуалния представител писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск за присъждане на 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от касатора в резултат на незаконни действия и бездействия на органи и длъжностни лица изпълняващи административна дейност в местата за лишаване от свобода, в случая Затвора гр. Варна за периода от 14.02. до 15.04.2009 г. - отказ за провеждане на свиждане с приятелката му за времето на престоя там. Поискано и присъждане на лихви, считано от 14.02.2009 г. - датата на увреждането му до окончателно изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Касаторът изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, при режим УСР за периода м. 02.1009 г. Във връзка с явяването му на 16.02.2009 г. в АС - Варна по дело № 2600/08 г. е изпратен в затвора гр. Варна и е отпътувал обратно на 18.02.2009 г. За периода на престоя в този затвор Нешев е имал право на два броя свиждане, но не е изявил желание за свиждане с лицето Валентина Лазова - негова приятелка. От справка и докладни записки на дежурните надзиратели в затвора Варна е установено, че и лицето Валентина Лазова не е идвала в затвора Варна и не е заявявала желание за свиждане с Нешев. Тези установени факти от представените по делото писмени доказателства - справки от затвора Варна и Враца и докладни записки не са оспорени от касатора. Въз основа на тях съдът е приел, че не е доказано касаторът да е претърпял неимуществени вреди по вина на администрацията на затвора Варна и Враца. Липсвали доказателства за засягане на емоционалната му сфера в причинна връзка с поведение на длъжностни лица от затворите Варна и Враца. Съдебното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Производството е исково и страните са длъжни да ангажират доказателства в подкрепа на претенциите и доводите си. Жалбоподателят не е доказал по основание и размер претенцията си и правилно съдът е отхвърлил исковата молба. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано, тъй като съдът е обосновал съдебния си акт с доказателствата по делото и изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, респ. общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с неправомерни действия и бездействия на затворническата администрация от двата затвора. Поради това е правилен изводът за липсата на основание по ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществена вреда. Касационната жалба е неоснователна, а решението, по изложените съображения се преценява за законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението и същото следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,