Решение № 7585 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2014 г.

Решение № 7585 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Енерджи - Ка" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Кукленско шосе" № 9П, подадена чрез процесуалния му представител адв. Богданов, против решение № 1310/26.05.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 160/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 16251200269/29.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1560/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът не е анализирал задълбочено събраните доказателства и приетите заключения на съдебно-техническата /СТЕ/ и съдебно-счетоводната експертизи /ССЕ/, поради което е достигнал до неправилния извод, че доставките от доставчиците не са извършени. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 16251200269/29.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1560/21.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 99 475.02 лв. по фактури, издадени от: "Еф Джи Ви" ООД в данъчните периоди от м. януари до м. юни 2011 г., от "Текнофер" ЕООД в данъчните периоди м. януари - м. юли 2011 г., от "Електро МР" ООД в данъчните периоди от м. януари до м. ноември 2011 г., от "Билдинг груп" ООД в данъчните периоди м. януари и м. февруари 2011 г. Определени са на ревизираното дружество задължения за ДДС в общ размер 99 475.02 лв. и лихви - 13 021.16 лв. На основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО финансовият резултат за 2011 г. е преобразуван с непризнатите разходи по фактури, издадени от "Енерджи Групо" ЕООД в размер на 67 367.50 лв. и е определено задължение за корпоративен данък в размер на 6 736.75 лв. и лихва 286.80 лв. Настоящата касационна инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на доставките от: "Еф Джи Ви" ООД, "Текнофер" ЕООД, "Електро МР" ООД и "Енерджи Групо" ЕООД. За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо след обсъждане на установените по делото факти съдът да направи обоснован извод за това, че доставките са реално осъществени и че услугите /резултатите от тях/ са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е и приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11. В т. 31 от същото съдът е посочил, че за да се установи, че на основание на процесните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Установено е от СТЕ, че между "Хидрострой П" ЕООД и жалбоподателя е сключен договор на 7.01.09 г. за изпълнението на всички инсталации в многофункционална сграда, трафопост и гаражи в УПИ II-724, кв. 59, м. "Манастирски ливади - Изток" - София с възложител на строежа "Каза Шик" АД и главен изпълнител "Хидрострой П" ЕООД. Изпълнените инсталации в сградата от жалбоподателя като подизпълнител са отчетени и приети от главния изпълнител "Хидрострой П" ЕООД чрез двустранно подписани между тях актове /протоколи/, подробно описани от вещото лице в таблица 1 от допълнителното заключение. Относно доставчика "Електро МР" ООД се установява от представения договор между него и жалбоподателя, че е поел задължение да изпълни вентилационни инсталации. Издадени са 36 фактури, в които като предмет е посочено "извършени монтажни работи на обект "Вертиго". Само към 8 от тях са приложени протоколи обр. 19 за взаимно признаване и отчитане на извършени СМР, описани само като "извършено СМР на обект "Вертиго" без отчетени количества и обеми, а с посочени човеко-часове. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка това описание на СМР не дава възможност да се установи какво конкретно е извършено от този доставчик и съответно - невъзможно е то да се съпостави с отчетените от жалбоподателя на главния изпълнител СМР. Съпоставката е извършена само стойностно. Установено е, че фактурите, издадени от жалбоподателя на "Хидрострой П" - ЕООД са на значително по-висока стойност от тези, издадени от "Електро МР" ООД на "Енерджи К" ЕООД. Констатациите за доставчика "Енерджи Групо" ЕООД са следните: Издадените фактури са с предмет "извършване СМР на обект "Вертиго" - полагане кабели и монтаж на ел. табла. Няма съставени актове /протоколи/, в които СМР да са конкретизирани по вид и количество. Вещото лице не е дало заключение за това какви конкретно СМР работи са извършени от този доставчик и е направило съпоставка с подписаните между жалбоподателя и главния изпълнител актове, свързани с монтаж на ел. инсталации, само стойностно. "Еф Джи Ви" ООД и "Текнофер" ЕООД не изпълняват СМР на обекта. Според сключените с жалбоподателя договори, те се задължават да предоставят инженерно-консултантски услуги на техническия ръководител на обекта, специалистите и работниците. По делото са представени справки-отчети, в които са посочени само отработените дни в месеца. Като предмет на фактурите е посочено "извършване на В и К монтажни дейности" и "монтаж на машини и тръби". В случая невъзможността да бъде установено осъществяването на услугите от посочените доставчици се дължи на това, че видът и обемът на услугите не е описан нито във фактурите, нито в други документи към тях. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 фактурата задължително трябва да съдържа данни относно количеството и вида на стоката и вида на услугата. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч., се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая такива документи не са представени по делото. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, доколкото спорът по главното производство е идентичен, а именно: Белгийската данъчна администрация поставя под въпрос приспаданията по фактурите с главното съображение, че са непълни и че не може да се установи дали съответстват на действително извършени сделки. СЕС приема, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В настоящия случай дори и след издаването на РА документи, съдържащи необходимата информация относно вида и обема на услугите, не са представени. Свидетелските показания не доказват посочените обстоятелства. С оглед изложеното, законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от изброените доставчици и не са признати разходите по фактурите, издадени от "Енерджи Групо" ЕООД. Към четирите фактури, издадени от "Билдинг груп" ООД, през м. януари и м. февруари 2011 г. са приложени протоколи обр. 19, в които изпълнените и приети СМР, свързани с доставка и монтаж на въздуховоди, са описани по вид и обем. Вещото лице по назначената СТЕ дава заключение, че сравнението между протоколите и фактурите с тези, чрез които е отчетено извършеното от жалбоподателя на главния изпълнител, показва точно съответствие, вкл. стойностно. Представени са 17 трудови договора с работници като само част от тях са прекратени към датите на издаване на фактурите. От разпита на техническия ръководител на обекта се установява, че въздуховодите са изработвани и доставяни от цех на дружеството до Правец. Установено е от данните по делото, че дружеството е обявено в несъстоятелност, дейността на предприятието е прекратена и са прекратени правомощията на органите му с решение на Врачанския окръжен съд на основание чл. 710 и чл. 711 от ТЗ, поради което е било невъзможно вещото лице по ССЕ да провери неговото счетоводство, а непредставянето на фактури за закупена ламарина и на транспортни документи /пътни листове/, доказващи транспортиране на въздуховодите до обекта в София не обуславя при тези данни извод за липса на доставки. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението на Пловдивския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Енерджи - Ка" ЕООД против РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Билдинг груп" ООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, определени съобразно уважената част от жалбата и представения списък на разноските. На основание чл. 161 ДОПК на ответника са присъдени разноски с първоинстанционното решение. По компенсация жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в общ размер 370 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение