Решение № 9492 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. А. П. срещу решение 6462/24.02.2025 г. по адм. дело 9184/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Б. А. П. срещу Ревизионен акт Р-22220523003822-091-001 от 14.05.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София, в частта потвърдена с Решение 1100 от 09.08.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22220523003822-091-001 от 14.05.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София, в частта потвърдена с Решение 1100 от 09.08.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно съдът е приел, че от доказателството по делото се установяв, че оспореният акт е издаден при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Установените с него публични задължения кореспондират изцяло на събраните доказателства. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Недоказани са твърденията на Б. П., че получените от нея суми от физически лица са дарени за лечението на нейния баща А. П. Г.. Тези твърдения не намират подкрепа в документите, събрани в хода на ревизията. Липсват доказателства, които да сочат какво е било основанието на извършените преводи, вкл. че процесните суми са превеждани за лечение на бащата А. Г.. Напротив, част от преводите са с основание наем, за което жалбоподателката не дава логични обяснения видно от съдържанието на подаденото от нея възражение срещу РД. Представените частни свидетелстващи документи действително са без обвързваща съда материална доказателствена сила и подлежат на съвкупна преценка с останалите факти, обстоятелства и доказателства по делото. Въпросните декларации са еднотипни, съставени едва при съдебното обжалване РА. Не са налице документи, които да подкрепят декларираното в тях, поради което съдът ги преценява като изготвени за нуждите на съдебното производство с цел обосноваване на защитната теза на страната, която ги представя. Действително, както е приел и съдът, няма спор, че за 2021 г. не е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от Б. А. П. и съпругът й Т. П. за получените доходи. От друга страна, няма спор, че посочените по-горе имоти са били в режим на СИО, отдавани са под наем, за което са получени по сметка на съпруга описаните по-горе парични средства. Правилно е заключението, че след като няма спор по отношение на получените от съпруга доходи от наем в размер на 6258,00 лв., то законосъобразно съгласно режима на съпружеска имуществена общност на отдаваните под наем имоти, в данъчната основа за облагане с ДДФЛ на Б. П. е включена сумата от 3129 лв., представляваща ½ облагаем доход от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество, установен в хода на извършената на Т. П. ревизия. Законосъобразно в облагаемия доход е включена и сумата от 10024,20 лв., представляваща сбора на получените от жалбоподателката през 2021 г. парични средства от физически лица. Общият размер на облагаемия доход коректно е изчислен на 13153,20 лв. Правилно на основание чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ е определен размерът на нормативно признатите разходи 1315,32 лв., при което законосъобразно е определена данъчната основа за облагане с ДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 452, 29 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,