Решение № 11761 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности" Пловдив в ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, против Решение 1433/22.04.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. 428 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-228-0377775/23.06.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а" ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена на Старт 3 - 2017 ЕООД, притежаващо ЕИК 205019946, с адрес за кореспонденция гр. Бургас, [улица], принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект щанд за парфюми, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Иван Вазов 2 и стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. В полза на Старт 3 - 2017 ЕООД са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че не е налице двойно санкциониране на лицето поради това, че издаденото наказателно постановление е било отменено със съдебно решение, следователно липсва и кумулация на наказания. Мотивира се с нарушението, което е извършено от търговеца в условията на повторност. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена процесната ЗНПАМ. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Старт 3 - 2017 ЕООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище в законоустановения срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, тъй като е депозирана от страна по делото, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото са установени следните факти и обстоятелства: При извършена проверка на 20.06.2023 г. на търговски обект е извършена контролна покупка в 15,30 часа на един брой ароматизатор за автомобил на стойност 5 лв., платена в брой от проверяващите, като за тази покупка не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство, като не е издадена и касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Прието е, че посоченото представлява неспазване на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ. Отбелязано е, че нарушението е повторно, тъй като с влязло в сила наказателно постановление (НП) 663638-F650510 от 21.09.2022 г. дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение, като със съдебно решение имуществената санкция, наложена с това постановление, е изменена на 600 лв. Съдът е установил, че въз основа на същите обстоятелства е издаден АУАН F12708 от 26.06.2023 г. На 26.07.2023 г., въз основа на издадения АУАН е издадено и НП с 714715-F712708, с което е наложена имуществена санкция от 1000 лв. на дружеството. С Решение 648/21.02.2024 г., постановено по КАНД 345/2023 г. по описа на Старозагорският административен съд е отменено Решение 431/08.11.2023 г., постановено по НАХД 2731/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено това наказателно постановление, като вместо него е постановена отмяната на НП 714715-F712708 от 26.07.2023 година. Административният съд е преценил ЗНПАМ като издадена от компетентен орган. Позовавайки се на Решение от 4 май 2023 на СЕС по дело С-97/21 решаващата инстанция е отменила индивидуалният административен акт. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото е безспорно установено осъществяването на контролната покупка, без да бъдат издадени фискален касов бон от действащото ФУ, нито пък касова бележка от ръчен кочан. От представените доказателства се установява, че спрямо търговеца е образувано и производство по ЗАНН във връзка с ангажиране административнонаказателната му отговорност за така констатираното административно нарушение със съставянето на АУАН F12708 от 26.06.2023 г., въз основа на който е издадено и Наказателно постановление 714715-F712708 от 26.07.2023 г. Следва да се посочи, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред Административен съд Велико Търново заповед и на имуществена санкция с НП 714715-F712708 от 26.07.2023 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Самото издаване на посоченото НП е неоспоримо доказателство за инициирането и провеждането на паралелно административнонаказателно производство против дружеството за ангажиране на неговата отговорност при един и същ фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима с правото на ЕС съгласно решението на СЕС по дело С-97/21. Така в Решение от 4 май 2023 г. на СЕС по дело С-97/21 се посочва, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т.49 от горецитираното решение е посочено, че санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, респ. тяхното кумулиране има за последица ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата. Във връзка с гореизложеното решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение