Решение № 1536 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Кърджали срещу Решение 172/27.04.2023г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 103/2023г. С него се отменя Решение 2153-08-64/20.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ Кърджали, с което се отхвърля жалба на С. Маринова срещу Разпореждане 2113-08-1758#9/11.01.2023г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали. Преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявление на С. Георгиева от 30.09.2023г. за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, при спазване на указанията в мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно с искане за отмяната му при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон. Свежда се до приложението на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО относно квалификацията на действителния стаж в периода на майчинството на работещи и неработещи майки преди 2000г и след това. Ответницата, С. Маринова, чрез процесуален представител адвокат Б. Милев взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят и ответникът са представили писмени становища по съществото на спора в смисъла на жалбата и отговора по нея. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Маринова срещу Решение 2153-08-64 от 20.-2.2023г. на директора на ТП на НОИ Кърджали. С него се отхвърля жалбата й срещу Разпореждане 2113-08-1758#9/11.01.2023г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите са, че са налице предпоставките [възраст] възраст към датата на заявлението 30.09.2022г., действителен осигурителен стаж 13г., 5м. и 25 дни, общ осигурителен стаж без превръщане 16г., 5м. и 25 дни, които не са достатъчни за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. Като такъв не е зачетен периода от 3 години от 11.08.1991г. до 11.08.1994г. като неработеща майка за отглеждане на малко дете, като е приложена разпоредбата на § 1, ал. 1 , т. 12 от ДР на КСО. Поддържа се, че решението и разпореждането са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Административният съд е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил обжалваните актове и изпратил делото като преписка на органа за ново произнасяне съобразно мотивите по тълкуване и прилагане на закона. При безспорна фактическа обстановка съдът е приложил разпоредбите преди 2000г. в случая на чл. 80 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./ . Приел е също така, че и при сега действащата правна уредба -чл. 9 КСО и чл. 38 от НПОС не се прави разлика в статута на майките работещи или неработещи са и майчинството се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране. Отказът обоснован на разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО противоречи на КРБ чл. 17 и чл. 47, регламентиращи майчинството и закрилата на трудовите и осигурителните им права, като мотивите за тълкуването на тези текстове се съдържат в Решение 2/4.04.2006г. по конституционно дело 9/2005г. При изложените мотиви е постановено решението. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи относно тълкуването на приложимите разпоредби на КСО, НПОС, КТ и КРБ, които доводи вече са били обсъдени от съда в обжалваното решение и са отхвърлени като неоснователни с обосновани изводи от правна страна, които мотиви се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. Доводите за нарушения на материалния закон са неоснователни с оглед и на формираната трайна, непротиворечива и многобройна практика практика по тези казуси, която практика се споделя напълно от настоящият касационен състав. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника, и неоснователно възражението, че те следва да бъдат присъдени в минимален размер. Фактическата и правна сложност на спора и конкретиката на процесуалното поведение на защитата на ответника налагат присъждането им пълен размер от 800 лева, така както са поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение