Решение № 4448 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2009 г.

Решение № 4448 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1165/19.08.2009 г. по адм. дело № 1022/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е изменен ревизионен акт /РА/ № 240001155/04.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 321/24.04. 2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Фиориче" ООД, с . Хрищени, общ. Стара Загора, допълнително е установен корпоративен данък за внасяне за 2003 г. в размер на 7641,26 лв. и лихва за забава - 3923,21 лв. като го намалява от 7641,26 лв. на 579, 51 лв., ведно със съответната лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно в обжалваната част като противоречащо на материалния закон, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Фиориче" ООД, с . Хрищени, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на обжалваната част от решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението АС - Пловдив е приел, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2003 г. със сумата 30 050 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), тъй като за тази сума дружеството разполага с първични счетоводни документи и е надлежно осчетоводена. Съдът е установил, че се касае за разходи за изкупуване на отпадъчни мазнини от физическо лице, за които са съставени неоспорени складови разписки и разходни касови ордери, съдържащи всички съществени реквизити за индивидуализиране на търговските операции и участниците в тях. По делото са приети и договор за изкупуване на мазнините, разпитана е и свидетелка, и тези доказателства не опровергават съдържанието на първичните счетоводни документи. Не се спори, че разходите са надлежно отразени в аналитичните регистри по сметки 302 и 501 в счетоводството на ревизираното лице. Договорът не е първичен счетоводен документ и възраженията на касатора във връзка с неговото съдържание са неотносими към обсъденото основание за увеличение на финансовия резултат. Доколкото се навеждат доводи за това дали наистина е престирано по първичните счетоводни документи и те дали отразяват в съответствие със Закона за счетоводството реално извършени разходи, следва да се посочи отново, че складовите разписки и разходните касови ордери не са оспорени. Другите доказателства по делото не доказват твърдяното от касатора тяхно невярно съдържание. Недекларирането на доходите на продавача на мазнините е било основание за ревизирането му, но не и за увеличение на финансовия резултат на дружеството - купувач по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Не на последно място следва да се отбележи, че е допустимо да се представят писмени доказателства и при обжалването на РА по административен ред, както и пред съда, и няма основание да не се кредитират тези доказателства само поради фазата на производството, на която са представени. Обжалваната част от решението като правилна следва да бъде оставена в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представеното от ответника по касационна жалба адвокатско пълномощно е от 10.07.2008 г. и е обсъдено от първоинстанционния съд при определяне размера на разноските за първата съдебна инстанция. Доколкото тази част от първоинстанционното решение не е обжалвана от дружеството и, настоящата съдебна инстанция не може да промени размера на определените с решението дължими от дирекция "ОУИ" на дружеството разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение