Решение № 2120 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2011 г.

Решение № 2120 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, против решение № 810/4.04.2011 г. по адм. д. № 3212/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен РА № 031001483/28.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 648/30.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Рисойл" АД - клон Варна за д. п. м. 06, 08, 09 и м. 10.2009 г. са определени допълнителни данъчни задължения, в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС, общо в размер на 94 229.72 лв. и лихви за забава общо в размер на 3 869.40 лв., по фактури, издадени от "Агро Кас Експорт" ЕООД и " Интер Ком Груп 1" ЕООД. Ответникът - "Рисойл" АД - клон Варна, чрез процесуалния си представител адв. М. Русинов оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд РА, на дружеството-жалбоподател е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, 08, 09 и м. 10.2009 г. по фактури № 243/8.06.2009 г. и № 245/16.06.2009 г. с предмет - маслодаен слънчоглед реколта 2008 г., издадени от "Агро Кас Експорт" ЕООД и по фактури № 1/13.08.2009 г., № 3/19.08.2009 г., ф-ра № 5/19.08.2009 г., № 14/25.08.2009 г., № 20/26.08.2009 г., № 24/28.08.2009 г., № 25/31.08.2009 г., № 30/3.09.2009 г., № 33/4.09.2009 г., № 36/7.09.2009 г. и № 66/24.09.2009 г., всички с предмет - ечемик реколта 2009 г., издадени от " Интер Ком Груп 1" ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС - не са налице реално извършени доставки, не са възникнали данъчни събития и данъкът по тези доставки е начислен неправомерно. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е формирал подробно мотивирани изводи за незаконосъобразност на постановения отказ, като се е позовал на ангажираните по делото от жалбоподателя доказателства и съдебно счетоводна експертиза - основно и две допълнителни заключения. Решението е правилно. В хода на оспорване на РА дружеството - жалбоподател е представило доказателства, оборващи конкретните основания за отказ, съдържащи се в РА, а именно: че не са представени доказателства за извършен транспорт на стоките - пътни листи, товарителници и др. и липсата на доказателства за реалното предаване на въпросната стока, като приемателно-предавателни протоколи между доставчика и получателя на стоката. Изхождайки от характера на стоката - родово определени вещи, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и е приел, че в тежест на жалбоподателя е да установи предаването на стоката. В хода на ревизията и в хода на административното и съдебно обжалване, ревизираният субект е представил писмени доказателства, относими към спора. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. За да възникне право на данъчен кредит по тази доставка, е необходимо по безспорен начин да се установи получаването на стоката от жалбоподателя именно от доставчика, посочен като такъв във фактурата. Това означава, че доставчикът следва да е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, които аналитично да са заведени по стоковите му сметки, да е налице изписване на стоките при продажбата им, да е установено къде са съхранявани тези стоки и съответно транспортирането на тези стоки от склада на доставчика или търговското помещение, където осъществява дейността си, до склада на получателя. Счетоводното завеждане на стоките по стоковите сметки на получателя и последващата им реализация, може да потвърди извода за осъществена реално доставка, при условие, че са доказани по-горе изброените факти. По делото е допусната и приета ССчЕ, основно и две допълнителни заключения към тях, неоспорени от страните, които съдът е кредитирал като обективно и безпристрастно дадени. Вещото лице е изготвило заключението си на база извършен анализ на представените по делото писмени доказателства, както и въз основа на констатации от извършена от него проверка в счетоводствата на жалбоподателя и в счетоводствата на доставчиците "Агро Кас Експорт" ЕООД и " Интер Ком Груп 1" ЕООД в гр. Ямбол. Извършена е проверка от вещото лице и в счетоводствата на последващите купувачи на зърното, а именно "Бисер олива"АД и "Папас олио" ЕООД. Заключението съдържа констатации, че процесните фактури, издадени от доставчиците са надлежно осчетоводени както при жалбоподателя, така и при доставчиците. Плащанията по фактурите са извършени по банков път и са осчетоводени като разход в счетоводството на жалбоподателя. При доставчиците фактурите са включени в дневниците за продажби и са осчетоводени, съгласно изискванията на ЗСч, като приходът от продажбите е осчетоводен по дебита на с/ка 503 и кредита на с/ка 411 "Клиенти". За закупения слънчоглед от "Агро Кас Експорт" ЕООД са извършени разходи за транспорт, съгласно сключен договор от 6.06.2009 г. на обща стойност 8 615.80 лв. като разходите са осчетоводени по дебита на с/ка 602" Разходи за услуги (и с/ка 4531), начислен ДДС за покупки/и кредита на с/ки 401 (доставчици). За ечемика, доставен от "Интер Ком Груп I" ЕООД са извършени разходи за съхранение и доставка, съгласно сключен тристранен договор между жалбоподателя, КРЗ Порт гр. Бургас и "Династи" ЕООД на обща стойност 45 977.51 лв. като счетоводните операции, които са взети за отразяване на тези разходи са по дебита на с/ка 602 (разходи за услуги) и с/ка 4531 (нач. ДДС за покупки) и по кредита на 401 (доставчици). В случая безспорно се установява, че транспортът на стоките е извършван от бази на предходни доставчици "Стефком 2008" и "Агробизнесклас" ЕООД. Стоката е транспортирана до КРЗ Порт - Бургас. За доказване на предаването на стоката са представени кантарни бележки от КРЗ Порт Бургас, на които е отбелязано - дата и часа, фирмата собственик превозното средство, товар (бруто, нето и тара), шофьор на автомобила и оператора. Установено е с експертизата, че осчетоводяването е съобразно сключени между получателя и доставчиците Договори за доставка съответно на слънчоглед и на ечемик. Процесните фактури са окомплектовани с декларации за произход на зърното, съответните приемо-предавателни протоколи. Във връзка с фактурите са осчетоводени и разходи за транспорт при "Агро Кас Експорт" ЕООД, а при "Интер Ком Груп I" ЕООД са осчетоводени разходи за съхранение, съобразно тристранен договор. Представени са товарителници за извършени транспортни услуги. С това се установява, че е налице стока от вида и количествата, които са отразени във фактурите, като наличност при преките доставчици. Изследвани са и предпоставките по съхраняване на зърното, съобразно разпоредбите на Закона за съхранение и търговия със зърно, както и съответните документи, които са ангажирани като доказателства в тази насока, включително извършена проверка от вещото лице в счетоводствата на доставчиците. Проследени са и последващите доставки от страна на жалбоподателя към "Бисер олива"АД и "Папас олио" ЕООД. Приходите от продажбите на слънчоглед и ечемик са осчетоводени при жалбоподателя по дебита на с/ка 411 (клиенти) и по кредита на с/ка 702 (приход от продажба на стоки). Всички процесни фактури са изплатени на доставчиците. Позовавайки се на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът правилно е приел, че фактът на прехвърляне на собствеността на фактурираната стока от страна на доставчиците "Агро Кас Експорт" ЕООД и "Интер Ком Груп 1" ЕООД е доказан. Поддържаните от касатора - ДД "ОУИ" - Варна твърдения са, че не е неустановен произходът на стоката при проверка на предходни доставчици. Както е постановил ВАС в редица свои решения, с оглед уредбата на облагането с данъка добавена стойност в ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., не е предвидено така нареченото проследяване на стоковите вериги или вериги търговци, респ. преценка на правнорелевантни факти при тях, които да обосноват липсата на законовоустановени изисквания и съответно непризнаване на правото на данъчен кредит, още повече, че произходът на стоките, предмет на доставка, не е такъв факт. Действително реалното осъществяване на доставката е предпоставка за нормалното и резултатно, ефективно облагане с данък добавена стойност, но това следва да бъде преценявано по всяка една доставка. В процесния спор, по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е изградено след преглед на счетоводството на ревизираното лице и неговите преки доставчици "Агро Кас Експорт" ЕООД и " Интер Ком Груп 1" ЕООД, при които е безспорно установено счетоводното отразяване както на доставките от доставчиците, така и на всички и съпътстващите ги разходи, респективно осчетоводяване и на приходите от последващи доставки със същата стока. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че в хода на съдебното производство безспорно се доказва факта, че преките доставчици "Агро Кае Експорт" ЕООД и "Интер Ком Груп 1" ЕООД са придобили право на собственост и са разполагали в наличност с количество слънчоглед и ечемик, което са продали и реално предали на жалбоподателя, с което се доказва, че е била осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури, и за което се следва право на приспадане на данъчен кредит от получателя. На база доказателствата и приетата експертиза правилно съдът е приел, че отказът на данъчен кредит на основание липса на наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС за доставки от "Агро Кае Експорт" ЕООД и "Интер Ком Груп 1" ЕООД за д. п. м. 06, 08,09 и 10.2009 г. по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС, е незаконосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответната страна - "Рисойл" АД - клон Варна, следва да се присъди заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 2500 лв. за процесуалния представител адв. М. Русинов, съгласно пълномощно и представена фактура и банков документ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,