Решение № 5517 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена председателя на Патентно ведомство /ПВ/ на Република България /РБ/, чрез процесуален представител, срещу решение 2085 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело 8189/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което по жалба на Ц. Лакова е отменена негова Заповед IV-30/16.08.2022 г., с която е прекратено допълнителното ѝ служебно правоотношение, възложено по вътрешно съвместителство директор на дирекция Административно - правни дейности към ПВ. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ц. Лакова, чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното такова от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е недопустимо. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Ц. Лакова против Заповед IV-30/16.08.2022 г. на председателя на ПВ, с която е наредено да се спре изплащането на допълнителното месечно възнаграждение на Лакова за работа по вътрешно съвместителство на длъжността директор на дирекция Административно - правни дейности в Патентното ведомство, поради назначаването на друг служител, който да я изпълнява по вътрешно съвместителство. Въпреки изложеното в първоинстанционната жалба, както и съдържанието на оспорената пред АССГ заповед, решаващият съд е приел, че същата е такава, с която е прекратено допълнителното служебно правоотношение на Лакова, като в действителност, както се посочи по-горе, се касае за заповед, с която е наредено да се спре изплащането на допълнителното месечно възнаграждение за работата ѝ по вътрешно съвместителство на длъжността директор на дирекция Административно - правни дейности в ПВ. В подкрепа на това следва да се отбележи, че в представената заповед на председателя на ПВ, с която настоящият ответник е назначен да съвместява длъжността директор, изрично е разграничено самото възлагане на допълнителното служебно правоотношение от това, каква месечна заплата следва да получава, заемайки двете длъжности /чл. 16, ал. 3 от Закона за държавния служител/. В този смисъл, следва да е налице и заповед, в която това служебно правоотношение се прекратява, като процесната пред АССГ безспорно не е такава. В тази връзка, първоинстанционният съд, макар и да е посочил действителния номер на оспорената пред него заповед, е разгледал последната, като такава с различно съдържание и правни последици. С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за обезсилване на първоинстанционното решение. Липсва произнасяне на административния съд по оспорената пред него заповед, с която е наредено да се спре изплащането на допълнителното месечно възнаграждение на Лакова за работа по вътрешно съвместителство на длъжността директор на дирекция Административно - правни дейности в ПВ, като АССГ е изложил мотиви, касаещи заповед за прекратяване на допълнително служебно правоотношение на заемана по вътрешно съвместителство длъжност, за която съдът не е сезиран с жалба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на АССГ за ново произнасяне от друг състав при спазване на дадените указания. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, а по претендираните следва да се произнесе първоинстанционния съд след постановяване на акта си по същество и при съобразяване на разпоредбата на чл. 143 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,