Решение № 2725 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2010 г.

Решение № 2725 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "Коско" ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Х. К. К., чрез адв. Венера Ангелова Радулова - ВАК, срещу решението на Варненския окръжен съд по адм. дело № 8/2010 г. Касаторът счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при грубо нарушение на материалния закон. Твърди, че не са обсъдени в пълнота всички доказателства по делото, както и в нарушение на Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, която регламентира сложния фактически състав за провеждане на конкурси за възлагане на обществен превоз на пътници. Съдът се е задоволил само да маркира актовете, въз основа на които е издадена обжалваната Заповед № 0122/18.01.2007 г. на кмета на Община Варна, без да обсъди доводите им относно нейната незаконосъобразност. По подробно развити съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, както и заповедта на кмета на общината, като им се присъдят и съдебно-деловодните разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез друг пълномощник касационният жалбоподател поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника - кмета на Община Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на Окръжен съд - Варна е напълно законосъобразно и обосновано, правилно са приложени материалните и процесуални норми, липсват посочените от жалбоподателя недостатъци на решението. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Не са налице основания, които да налагат отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 101/15.04.2010 г. по адм. дело № 8/2010 г., в производство по реда на чл. 33, ал. 1 ЗАП (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 АПК, Варненският окръжен съд, административно отделение отхвърля жалба с вх. № РД-72600/119 от 14.02.2007 г. от "Коско" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Цар освободител" № 67, вх. Б, ет. 3, ЕИК: ..., представлявано от управителите Косьо Христов Косев, ЕГН: хххххххххх и Х. К. К., ЕГН: хххххххххх, заедно и поотделно, против Заповед № 0122/18.01.2007 г. на кмета на Община Варна за откриване на конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на гр. Варна. С втори диспозитив съдът осъжда жалбоподателя "Коско" ООД, гр. Варна да заплати на Община Варна сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и притежава необходимите реквизити и съдържание. Посочил е, че за разглежданата сфера на правоотношения по Наредба № 2/15.03.2002 г., заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол само досежно нейната законосъобразност, чийто обхват е ограничен до проверка за нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, каквито не са установени в настоящото производство. Общинският съвет с решение е делегирал на кмета на общината правомощия във връзка с откриването на процедурата за провеждането на конкурси за възлагане на обществен превоз на пътници и при издаване на спорната заповед кметът е бил надлежно оправомощен и е действал в кръга на предоставените му правомощия. За неоснователни са приети релевираните от жалбоподателя възражения относно приетото изискване 35 % от курсовете по автобусните и тролейбусните линии от транспортната схема на гр. Варна да се изпълняват с превозни средства, оборудвани за превоз на трудноподвижни лица, че не е залегнало в критериите на конкурсната процедура, както и че в критериите, приети от Общински съвет - Варна липсват такива за оценка на оборудване на превозните средства, липсват такива за превоз на трудноподвижни лица. Според съда административният орган е преценил, че такава нужда съществува за всички пакети от автобусните и тролейбусните линии от транспортната схема на града, а правото на определяне е предоставено в оперативната му самостоятелност при съобразяване на конкретните нужди на населението на общината и е пряка функция на извършената преценка по целесъобразност. От друга страна съдът е направил извод, че на кандидатите за участие в конкурса е осигурен достъп до информация относно приетите от общинския съвет изисквания, защото като част от конкурсната документация видно от § V. т. 1. от обжалваната заповед, им се предоставят копие от решение № 4120/11.10.2006 г. и решение № 4387 - 14. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоначално жалбата на "Коско" ООД, гр. Варна е била насочена против: Заповед № 0122/18.01.2007 г. на кмета на Община Варна за провеждане на конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на Община Варна в пакет с № № 15, 15Б, 115 и 148, и Решения на Общински съвет - Варна с № № 2758-7 (Протокол № 35) от 30.11.2005 г., № 4120-14 (Протокол № 43) от 12.07.2006 г. и № 4387 (Протокол № 46) от 11.10.2006 г. Като се изключат двете прекратявания на делото с първоначален № 346/2007 г., а впоследствие с № 400/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд по отношение на Заповед № 0122/18.01.2007 г. на кмета на Община Варна и връщането от Върховния административен съд за разглеждане на жалбата по същество (адм. дело № 3725/2007 г. и адм. дело № 9446/2009 г.), производството е прекратено спрямо трите решения на Общинския съвет - Варна и определението на Варненския окръжен съд е оставено в сила с определение № 776 от 22.01.2008 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 12718/2007 г. При тези данни предмет на спора е само законосъобразността на Заповед № 0122/18.01.2007 г. на кмета на Община Варна, който се разглежда в новообразувано адм. дело № 8/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд. Жалбата на "Коско" ООД, гр. Варна обаче остава в същия си вид и в нея се съдържат многобройни оплаквания не само срещу тази заповед, но и срещу трите решения на общинския съвет, спрямо които производството по делото вече е прекратено. Жалбоподателят не е привел за прегледност оплакванията в жалбата си в съответствие с останалия за обжалване административен акт, а и съдът не е имал задължение да му указва да се съобрази с обстоятелството, че вече предмет на спора е само един административен акт - заповедта на кмета на общината за откриване на процедурата. При това положение не може да се приеме като допуснато от съда нарушение, че не е обсъдил всички доводи, след като някои от тях са еднакво относими и към заповедта на кмета и към решенията на общинския съвет - към всички или само към някое от тях. Заповед № 0122 от 18.01.2007 г. на кмета на Община Варна е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. на Министерство на транспорта и съобщенията, както и на основание на трите решения на Общински съвет - Варна, спрямо които производството по делото е прекратено. Няма противоречие между тези решения и издадената заповед от кмета на общината, на който е възложено да открие процедура за провеждането на конкурси за възлагане на обществен превоз и е делегирано изпълнението на функциите относно провеждането на конкурсите, която процедура се регламентира от нормите на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Определеният с решение № 2758-7 по Протокол № 35/30.11.2005 г. срок за възлагане на превозите по първия пакет, включващ линии с номера 15, 15Б, 115 и 148 - 30.01.2006 г. е инструктивен, каквито всъщност са всички срокове по отношение на административните органи, а не преклузивен, след изтичането на който да се погасява правото - в случая да се проведе конкурса, а и както се установява, след определената дата за провеждането, общинският съвет продължава да взема решения в тази насока. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, не е извън времевите граници на предоставените правомощия и не е нищожна. С решение № 4120-14 по Протокол № 43/12.07.2006 г. са определени 35 % от курсовете по автобусните и тролейбусните линии от транспортната схема на Община Варна, да се изпълняват с МПС, оборудвани за превоз на трудноподвижни лица. Няма нарушение при посочването на това решение на общинския съвет като основание за издаване на обжалваната заповед, а дали такова условие е залегнало в критериите за оценка или не, е въпрос, който може да се обсъжда при преценка законосъобразността на съответното решение на общинския съвет, който единствено има правото съгласно чл. 19 от Наредбата да определя критериите за оценка на кандидатите. С решение № 4387-14 по Протокол № 46/11.10.2006 г. Общинският съвет - Варна утвърждава критерии и начин на оценка и класиране на кандидатите, участващи в конкурса (т. 1), като определя и състава на комисията за провеждане на конкурса и оценка на постъпилите предложения (т. 2). Конкретните критерии и показатели са посочени в Приложение № 1 и избора им, както и определянето на степента на тежест е изключително право на административния орган в рамките на оперативната му самостоятелност, при което съдът проверява дали са спазени изискванията за законност, без да навлиза обаче в пределите на целесъобразността, тоест съдебният контрол върху конкретния определен брой точки по всеки показател е недопустим. Отделно от това, не е предмет на настоящото дело обсъждането на това решение на общинския съвет, производството спрямо което е било прекратено. На това място следва да се отбележи, че жалбата на Комисия за защита на конкуренцията против горното решение на общинския съвет е била отхвърлена като неоснователна с решение № 564/14.04.2008 г. по адм. дело № 1157/2007 г. на Административен съд Варна, трето отделение, ХХVII състав, което е обезсилено като недопустимо с решение № 13444 от 8.12.2008 г. по адм. дело № 8035/2008 г. на Върховния Административен съд поради това, че жалбата на КЗК е била просрочена и първоинстанционният съд не е следвало да я разглежда по същество. Необходимо е още да се посочи, че в решение № 3787 от 1.04.2008 г. по адм. дело № 10555/2007 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение е споделил извода на Комисията за защита на конкуренцията - действаща като регулаторен орган, че с решение № 4819-10/16.03.2007 г. и издаденото следващо решение № 4820-10/16.03.2007 г. на Общински съвет - Варна се ограничава конкуренцията при предоставяне на транспортни услуги на територията на Община Варна, а със заповеди № 1069, 1070 и 1071 от 3.04.2007 г. на кмета на Община Варна се ограничава конкуренцията на пазара на обществен превоз на пътници. Както се вижда обаче, посочените решения и заповеди не са тези, срещу които е била подадена изначално жалбата на "Коско" ООД, гр. Варна, а освен това в мотивите на съдебното решение, (което е оставено в сила с решение № 10779 от 20.10.2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8395/2008 г.) е прието, че ограничението на конкуренцията и възпрепятстването на допускането на всички превозвачи, отговарящи на изискванията и желаещи да участват в конкурса, се отнася до всички автобусни линии от утвърдената транспортна схема на Община гр. Варна, които се обслужват от превозвачи, сключили договори до провеждане на конкурс, с изключение на линиите от етап I, а това са процесните автобусни линии с № 15, 15Б, 115 и 148, за които са сключени договори с превозвачи въз основа на проведен конкурс в изпълнение на решение на Общински съвет - Варна от 30.11.2005 г., което е всъщност № 2758-7. Не е допуснато нарушение от страна на кмета на Община Варна, като в процесната заповед е посочил за предмет на конкурса само превоз на пътници по вътрешноградски линии с № № 15, 15Б, 115 и 148, защото няма законна пречка за останалите автобусни линии да се издаде друга заповед за откриване - за линии, групирани в други пакети извън процесния пакет I, при критериите и условията, определени от общинския съвет. Няма проблем цялата транспортна схема на град Варна да бъде обхваната с други заповеди на кмета на общината и това не се явява в противоречие с посоченото решение на общинския съвет. Всъщност такива други заповеди са издадени с № 1069, 1070 и 1071 от 3.04.2007 г. и се отнасят за откриване на конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии, включени съответно в етапи II, III и IV с техните пакети от линии. Няма нарушение и при определянето на изискванията към кандидатите в раздел IV. 2. от обжалваната заповед № 0122/18.01.2007 г. В чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, са посочени реквизитите на заповедта на кмета на общината за откриване на конкурса и в т. 3 изрично е регламентирано, че кметът определя изискванията към кандидатите. Следва да се прави разлика между изискванията за участие и критериите за оценка - последните се утвърждават от общинския съвет по силата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. Отделно от това, няма доказателства, че поставеното условие кандидатите да не са били страна по договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, прекратен поради невъзможност за изпълнение на условията на същия по вина на кандидата, участващ в настоящия конкурс, е ограничително, както счита жалбоподателя и е насочено срещу него. В тази връзка следва да се отбележи, че няма пречка да се поставят изисквания с цел преценка на кандидатите за финансова стабилност и дисциплина в гражданския оборот. Ако за Община Варна липсва утвърдена транспортна схема (макар по делото да има данни за обратното), то това е въпрос за разрешаване от общинския съвет, защото съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 2/2002 г., "общинската транспортна схема се утвърждава от общинския съвет", а не от кмета на общината, поради което и това възражение на жалбоподателя се явява неоснователно. Обстоятелството, че с решение № 2936 от 5.03.2010 г. по адм. дело № 16130/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е отменена заповед № 0709/13.03.2007 г. на кмета на Община Варна, с която са определени вече изпълнителите по конкурса, не е относимо за настоящия спор, а обратното - процесната заповед № 0122 от 18.01.2007 г. за откриването на конкурса е релевантната за изхода на делото, образувано по жалба срещу заповедта за класирането и определянето на изпълнителите на обществения превоз на пътници по вътрешноградски автобусни линии в пакет с № № 15,15Б, 115 и 148 от утвърдената транспортна схема на Община Варна. С тези допълващи мотиви обжалваното понастоящем пред ВАС решение ще трябва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма възражение в касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,