Решение № 13629 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Съблайм ЕООД, ЕИК 201635474, чрез адв. Георгиева, срещу Решение 4463/29.04.2024 г., постановено по адм. дело 1205/2023 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-03000322003571-091-001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 68/16.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че спорният РА изхожда от некомпетентен орган и като такъв е нищожен. Сочи се, че решаващата инстанция неправилно е отхвърлила твърденията на дружеството за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в приобщаване на доказателства след срока на ревизията. Твърди се материална незаконосъобразност на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат /СФР/ на дружеството за 2016 г. и 2019 г. с разликата между приетата от приходните органи справедлива цена на доставената строителна услуга и отчетения от дружеството приход, потвърдено от съда. Оспорен е изводът, че дружеството е следвало да начисли ДДС във връзка с осъществена доставка на инвестиционен проект, като счита, че се касае за освободена такава по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Твърди се неправилност на съдебния акт и в частта, с която е потвърдена определената при ревизията данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, за извършената СМР услуга. В тази насока се сочи, че не е следвало да се включват разходите, фактурирани към Съблайм ЕООД, след въвеждане на сградата в експлоатация. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в оспорваната част и вместо него да бъде постановена отмяна на спорния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Георгиева, моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Ответникът директор на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, представляван от пълномощника юрк. Колева, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-03000322003571-091-001/01.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 68/16.05.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Съблайм ЕООД са установени задължения по, както следва: по ЗКПО - за 2016 г. в размер на 3 659,45 лв., ведно с лихви в размер на 2 205,51 лв.; за 2018 г. в размер на 14 802,72 лв., ведно с лихви в размер на 5 919,55 лв. и за 2019 г. в размер на 33 618,71 лв., ведно с лихви в размер на 9 175,93 лв.; по ЗДДС - за м. 04/2017 г. в размер на 5 903,67 лв., ведно с лихви в размер на 3 616,32 лв.; за м. 09/2019 г. в размер на 48 981,41 лв., ведно с лихви в размер на 16 906,87 лв. и за м. 10/2019 г. в размер на 528,92 лв., ведно с лихви в размер на 178,01 лв. Установено е, че през ревизираните периоди Съблайм ЕООД е извършвало строителство на жилищни сгради, находящи се в гр. Варна, ул. Арх. Мирчев 2 4 и на ул. Евлоги Георгиев 18. По ЗКПО: Установено е, че с НА 86/27.12.2013 г. група физически лица, собственици на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. Арх. Мирчев 2 4, си съучредяват и едновременно с това учредяват в полза на Съблайм ЕООД право на строеж срещу задължение на дружеството за изграждане със собствени средства на нова сграда, в която всяка от страните ще получи конкретни обекти. Прието е, че се касае за замяна (бартер) по смисъла на чл. 222 ЗЗД и следва да се третира като покупко-продажба, при която всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Първата сделка е учредяването от страна на физическите лица на правото на строеж в полза на Съблайм ЕООД, а втората извършването на СМР, като първата сделка се явява авансово плащане по втората. От ревизиращия екип е прието, че спрямо процесния случай приложение намира т. 3.4 от Счетоводен стандарт (СС) 18 Приходи, съгласно която при продажба на стоки или извършване на услуги в замяна на несходни активи или услуги размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства. Сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 10.03.2016 г. За определяне на пазарната цена на предоставената от Съблайм ЕООД строителна услуга дружеството е възложило на независим оценител извършване на техническа експертиза, според която към 21.12.2013 г. същата възлиза на 247 529,25 лв. без ДДС. Дружеството не е отразило счетоводно учреденото му право на строеж през периода 2013 2015 г., както и не е издало фактури на лицата учредители за авансовото плащане по бъдещи СМР. С предходен РА от 06.04.2016 г. на дружеството е определено задължение по ЗДДС за м. 12.2013 г. във връзка с учреденото право на строеж, като на същата дата в счетоводството на дружеството са направени записвания във връзка с правото на строеж, подробно описани в първоинстанционното решение. Според счетоводни данни на дружеството всички отчетени разходи по изграждане на обекта възлизат на 1 739 839,37 лв., в т.ч. и ДДС. Като краен резултат е изчислено, въз основа на справка за площообразуване и общия размер на набраните разходи в хода на строежа (1 442 804,27 лв. общо разходи без ДДС), че към датата на въвеждане на сградата в експлоатация справедливата цена (фактическият размер на извършените разходи по строителството на обектите, които остават за физическите лица) на доставената от дружеството СМР услуга възлиза на 378 280,58 лв. На основание чл. 78 ЗКПО с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството със сума в размер на 130 751,33 лв., представляваща разликата между отчетения от дружеството приход в размер на 247 529,25 лв. и изчислената справедлива стойност в размер на 378 280,58 лв. Аналогично, установено е, че с НА 121/12.04.2017 г. от 3 физически лица е учредено и съучредено право на строеж за обекти в жилищна сграда, подлежаща на изграждане чрез ново строителство, както и прехвърляне на идеални части от правото на собственост на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. Евлоги Георгиев 18. Лицата учредяват право на строеж в полза на Съблайм ЕООД срещу задължението дружеството да построи жилищна сграда, като запазват за себе си правото на строеж по отношение на конкретни обекти. Сделката е третирана от приходните органи като замяна по смисъла на чл. 222 ЗЗД. Съгласно пазарна оценка, възложена от Съблайм ЕООД на независим оценител, към 06.04.2017 г. пазарната цена на строителната услуга по изграждане на обектите, които ще бъдат построени срещу отстъпеното право на строеж и оставащи собственост на учредителите, е 78 233,33 лв. без ДДС (93 880,00 лв.) Дружеството е издало 2 броя фактури на физическите лица на обща стойност 93 880,00 лв. Сградата е въведена в експлоатация на 03.09.2019 г., като към 31.12.2019 г. не е отчетен приход от извършената строителна услуга в полза на физическите лица, вкл. сумата на определената пазарна цена към датата на учредяване правото на строеж. Въз основа счетоводните регистри на дружеството, приходните органи са констатирали, че разходите за изграждане на сградата, след приспадане разхода за правото на строеж, възлизат на 1 255 103,41 лв. Съобразно това и въз основа на справка за площообразуване, от приходните органи е изчислено, че към датата на въвеждане на сградата в експлоатация, цената на доставената от дружеството СМР услуга възлиза на 325 784,97 лв., която сума не е отчетена от Съблайм ЕООД. Поради това и на основание чл. 78 ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сума в размер на 325 784,97 лв. По ЗДДС: Установено е, че на 01.03.2015 г. между собствениците на поземления имот, находящ се на ул. Евлоги Георгиев 18, и Съблайм ЕООД е сключен предварителен договор за учредяване правото на строеж и прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху недвижими вещи срещу задължение за заплащане на разходи за проектиране и строителство, по силата на който дружеството се задължава да заплати за своя сметка изработка на инвестиционен проект. С НА от 12.04.2017 г. съсобствениците на поземления имот прехвърлят идеални части от него в полза на Съблайм ЕООД срещу извършеното от строителя плащане за изработка на проекта. Установено е, че изработката е извършена от Трибека дизайн ЕООД, което е издало на Съблайм ЕООД 6 броя фактури в периода м. 03.2015 г. м. 03.2017 г., с обща стойност на ДДС в размер на 5 903,67 лв. Формиран е извод, че ревизираното дружество, на основание чл. 130, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 7 ЗЗДС, е следвало към датата на бартерната сделка 12.04.2017 г., да издаде на физическите лица фактура за стойността на заплатения проект, поради което е установено задължение за ДДС в размер на 5 903,67 лв. за м. 04/2017 г. С РА, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 130, чл. 25, чл. 26, ал. 7 и чл. 27 ЗДДС, е установено задължение за ДДС в размер на 49 510,33 лв. за м. 09/2019 г. по доставка на СМР, осъществено в поземления имот, находящ се на Евлоги Георгиев 18. Данъчната основа в размер на 247 551,64 лв. е определена като разликата между установената себестойност на обектите в размер на 325 784,97 лв. и първоначалната оценка в размер на 78 233,33 лв. Задължението за м. 10/2019 г. е в резултат от промяна на процедурата по приспадане. За да отхвърли оспорването, с решението в обжалваната му част, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че и за обекта, находящ се на ул. Арх. Мирчев 2-4, и за този на Евлоги Георгиев 18, е налице бартер по смисъла на чл. 222 и чл. 223 ЗЗД, като физическите лица са съучредили помежду си и са учредили в полза на Съблайм ЕООД право на строеж срещу задължението на ревизираното дружество да построи със свои сили и средства сграда, като физическите лица си запазват правото на строеж за конкретни обекти, които остават в тяхна собственост, а останалите в собственост на дружеството. Според съда правилно приходните органи са приели, че е налице размяна на несходни активи, които създават приход, съгласно т. 3.4 от СС 18 Приходи, който следва да се определи по справедлива стойност на полученото от оспорващия право на строеж съгласно т. 2 от СС 18 Приходи. Справедливата стойност на полученото от оспорващия право на строеж за обектите, оставащи негова собственост (т.е. това, което получава оспорващият по бартера), представлява себестойността на предоставената от оспорващия строителна услуга на физическите лица, учредители на правото на строеж (т.е. това, което дава по бартера). Стойността на полученото от дружеството право на строеж е определена като съвкупност от фактическите разходи, формиращи себестойността на обектите, оставащи собственост на физическите лица учредители. По ЗКПО: Прието е, че и за двата обекта Съблайм ЕООД не е отчело приход от продажбата на СМР услуга в размер на разликата между фактическата себестойност на обектите, оставащи собственост на физическите лица, и авансовото заплащане на тази услуга. По отношение на обекта, находящ се на ул. Евлоги Георгиев 18, не е отчетен и приход от самото авансово заплащане (учредяване правото на строеж). По отношение на обекта на ул. Арх. Мирчев 2-4 съдът, въз основа заключението по ССчЕ (вариант 2, таблица 5), е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2016 г. със сума в размер на 130 751,33 лв., тъй като на 06.04.2016 г. е начислен приход в размер на 247 529,25 лв. (съгласно пазарна оценка на СМР към 21.12.2013 г.), а е изписан разход в размер на 297 035,10 лв., която сума представлява сбор от пазарната оценка и начислен с РА от 06.04.2016 г. ДДС в размер на 49 505,85 лв. На същата дата е направено още едно счетоводно записване отписване на обезщетение на собствениците на стойност 516 043,10 лв., която сума е формирана от изписания разход в размер на 297 035,10 лв. и съответстващата част от разходите за СМР на обезщетението, възлизаща на 219 008,00 лв. Като краен резултат, съдът е приел, че дружеството е отчело общо приходи в размер на 247 529,25 лв. и общо разходи в размер на 516 043,10 лв., като по този начин от Съблайм ЕООД не е отчетен приход по процесния бартер. С оглед това не следва установената разлика между фактическата себестойност на СМР по бартера и прогнозната такава да бъде признавана в разхода повторно. По отношение на обекта на ул. Евлоги Георгиев 18 съдът, съобразно заключението по ССчЕ, е приел за правилни и обосновани констатациите на приходните органи, че дружеството е отчело само разходи, но не и приходи. Установено е, че общият размер на разходите по изграждане на сградата е 1 331 735,62 лв., в т.ч. и разход за правото на строеж в размер на 76 632,22 лв., или разходи за СМР 1 255 103,41 лв. Към физическите лица учредители, от Съблайм ЕООД са издадени 5 броя фактури с обща данъчна основа в размер на 78 233,33 лв., които са отразени единствено в справките декларации по ЗДДС, но не са намерили отражение при формиране приходите за целите на корпоративното облагане. Въпреки това обаче е отразен счетоводно разход в размер на 78 233,33 лв. във връзка с придобиване правото на строеж. Въз основа на експертизата, съдът е приел, че приходните органи са допуснали техническа грешка във връзка с размера на РЗП, който е участвал при формиране обезщетението на физическите лица, като правилната стойност е 530,32 кв.м., а не както е изчислено с РА 542,27 кв.м. Съобразно тези установявания е направено преизчисление на сумата, която е следвало да бъде отчетена като приход, а именно 318 605,65 лв. РА е отменен в тази му част за сумата от 717,93 лв. главница и 195,95 лв. лихви, представляващи задължения за корпоративен данък за 2019 г. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Като неоснователно е прието възражението на Съблайм ЕООД, според което при формиране себестойността на сградата следва да се изключат разходните фактури, издадени и/или осчетоводени след 03.09.2019 г. (датата на въвеждане на сградата в експлоатация), тъй като доказано отразяват преки разходи по изграждането ѝ, както и са признати от дружеството като разходи. По ЗДДС: Административният съд е приел, че принципно правилно с РА в тежест на Съблайм ЕООД са установени задължения за ДДС съгласно чл. 130, ал. 1 ЗДДС за м. 09.2019 г., тъй като на 03.09.2019 г. сградата е въведена в експлоатация и е възникнало данъчно събитие. Доколкото от приходните органи е допусната грешка в размера на РЗП, съдът е кредитирал заключението във Вариант 1 по отговор IV.5, като е приел, че данъчната основа, подлежаща на облагане, е в размер на 240 372,33 лв., а не както е прието с РА 247 551,64 лв. Съответно е установено, че дължимият ДДС за внасяне е в размер на 47 544,58 лв., като РА е отменен за сумата 1 436,83 лв. главница и 495,95 лв. лихви. Изложени са и мотиви, че съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДС при формиране на данъчната основа следва да участват всички преки разходи, поради което е отхвърлено възражението на дружеството за невключване на фактури, издадени и/или осчетоводени след датата на въвеждане на сградата в експлоатация. За законосъобразно установени са възприети и задълженията по ЗДДС за м. 04/2017 г., като според съда Съблайм ЕООД е следвало да издаде фактура на собствениците на земята за стойността на инвестиционния проект съобразно чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Мотивирано са отхвърлени възраженията на дружеството, че сделката следва да се разглежда като освободена доставка съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, както и относно датата на възникване на данъчното събитие. Съдът е приел, че установеното с РА задължение за ДДС за м. 10.2019 г. е в съответствие с материалния закон, като се е позовал на настъпила законодателна промяна в процедурата по приспадане, регламентирана в чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят /арг. от чл. 221, ал. 2 АПК/. По касационните оплаквания: Неоснователно касаторът въвежда доводи за нищожност на РА. На първо място, както правилно е приел и административният съд, процесният РА е втори по ред, като е издаден при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК. РА 03000315007431-091-001/06.04.2016 г., който се сочи в касационната жалба като първи, касае минал период, извън времевия обхват на процесната ревизия. Второ, предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА Р-03000322003571-091-001/01.03.2023 г., по отношение на който е установена валидност, аргументите за която се споделят от настоящия касационен състав. Правилно и в съответствие с фактическите установявания по спора, е прието, че не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в присъединяване на доказателства с Протокол от 10.01.2023 г. (папка 4, л. 802), събрани в рамките на ПУФО. Кореспондира с доказателствения материал изводът на съда, че макар и след изтичане срока на ревизията 21.12.2022 г., определен със ЗИЗВР (папка 1, л. 11), не е налице основание за отмяна на РА, доколкото събраните доказателства касаят минали периоди (2013 г. 2015 г.) и представляват основно счетоводни регистри за извършените стопански операции във връзка с двата обекта. В тази връзка следва да се посочи, че установените задължения по ЗДДС и ЗКПО касаят периода 2016 г. 2019 г., поради което неоснователно се твърди, че с присъединяването на доказателствата се разширява обхватът на ревизията. Несподелими са изложените в касационната жалба доводи за материална незаконосъобразност на установените задължения по ЗКПО във връзка с обекта на ул. Арх. Мирчев 2-4. На първо място, правилно сделката е третирана като замяна по смисъла на чл. 222 и чл. 223 ЗЗД, тъй като с НА 86/27.12.2013 г. група физически лица, собственици на поземлен имот, са съучредили и едновременно с това са учредили в полза на Съблайм ЕООД право на строеж срещу задължение дружеството да изгради сграда, в която всяка от страните да получи конкретни обекти. Налице са две сделки, като първата е учреденото от физическите лица право на строеж в полза на Съблайм ЕООД, а втората извършването на СМР, като първата се явява авансово плащане по втората. Съгласно т. 3.4. от СС 18 Приходи при продажба на стоки или извършване на услуги в замяна на несходни стоки или услуги размяната се разглежда като сделка, която създава приход. Приходът се определя по справедливата стойност на получените стоки или услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства. В конкретния случай е установено, че полученото право на строеж е отразено счетоводно от Съблайм ЕООД като приход в размер на 247 529,25 лв. съгласно изготвената пазарна оценка за стойността на СМР към 21.12.2013 г., като е изписан разход в размер на 297 035,10 лв., формиран от пазарната оценка на СМР, ведно с ДДС върху нея в размер на 49 505,85 лв. Експертизата е установила, че в счетоводството на Съблайм ЕООД е извършено и още едно счетоводно записване, според което е отписано обезщетение за собствениците в размер на 516 043,10 лв., в която сума се включва и отчетеният разход за правото на строеж с ДДС (297 035,10 лв.), и съответстващата част от разходите за СМР на обезщетението на ФЛ. Поради това правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта по т. I.3, тъй като в процесния случай разликата между прогнозната себестойност на СМР и фактическата такава, изчислена в размер на 130 751,33 лв. към датата на въвеждане в експлоатация, е отразена като разход, но не и като приход. С оглед това неоснователно касаторът се позовава на заключението на експертизата, като твърди, че със сумата на неотчетения приход в размер на 130 751,33 лв. следва да се признае и разход в същия размер, тъй като това вече е сторено и е признато с РА, както правилно е приел първоинстанционният съд. По отношение на обекта на ул. Евлоги Георгиев 18, аналогично, с НА 121/12.04.2017 г., 3 физически лица са учредили и съучредили право на строеж за обекти в жилищна сграда, подлежаща на изграждане чрез ново строителство, както и са прехвърлили идеални части от правото на собственост на поземления имот в полза на Съблайм ЕООД. Установено е, че дружеството не е отчело никакви приходи, но е осчетоводило извършени разходи. Съгласно техническа експертиза пазарната стойност на СМР към 06.04.2017 г. е определена на 78 233,33 лв. без ДДС, за която сума дружеството е издало фактури към физическите лица, включени в дневниците за продажби за съответните периоди. Този приход обаче не е участвал при формиране на облагаемата с корпоративен данък основа през нито един от данъчните периоди 2017 г. 2019 г., което е потвърдено и от приетата по делото експертиза. С оглед извършената корекция на РЗП, която не се оспорва от страните, обосновано съдът е приел, че финансовият резултат на дружеството за 2019 г. следва да бъде увеличен със сумата 318 605,65 лв., която представлява приход от строителната услуга. Както вече бе посочено, стойността на СМР е разликата между прогнозната цена на СМР (в случая определена въз основа на пазарна оценка) и справедливата стойност, която представлява фактическият размер на извършените разходи по строителството на обектите, които остават за физическите лица. Именно по този начин е определен приходът, с който е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2019 г. при отчитане корекцията на РЗП. С оглед това неоснователно касаторът се позовава на изчисленията на вещото лице, отразени в таблица 4 (л. 190), тъй като при този вариант не е извършено преобразуване на финансовия резултат с прихода от СМР. Същевремeнно, посоченият от касатора вариант на експертното заключение не отразява установената разлика по отношение на РЗП. Становището на касатора, че в случая е налице пълна натурална компенсация, при която приходите и разходите са равни, е принципно правилно. В случая обаче дружеството е отразило счетоводно всички разходи по изграждане на обектите, представляващи насрещна престация по замяната, но не е отразило всички приходи, които е реализирало в резултат на двете сделки. Признатият разход за първоначалното право на строеж представлява единствено авансово плащане по замяната, а не окончателната цена на насрещните престации, която е установена при съобразяване на осчетоводените от ревизираното дружество разходи за СМР по обектите, предоставени на учредителите на правото на строеж по двата договора. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че доставката на инвестиционен проект в полза на съсобствениците на поземления имот представлява освободена такава по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. В предварителния договор е уговорено, че съсобствениците на земята се задължават да прехвърлят идеални части в полза на Съблайм ЕООД срещу задължението на дружеството да заплати изготвяне на строителни книжа. Правилно съдът е приел, че не е налице платежна услуга по смисъла на цитираната разпоредба, а се касае за фактически действия, изразяващи се в заплащане във връзка с предмета на уговорената замяна изготвяне на проектите. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора и по отношение на установеното задължение за м. 09/2019 г. Правилно съдът е приел, че датата на възникване на данъчното събитие във връзка с осъществено СМР е датата на въвеждане на сградата в експлоатация. По отношение на данъчната основа, правилен е изводът на решаващата инстанция, според който при формирането ѝ се вземат предвид всички преки разходи, при съобразяване с разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Датите на осчетоводяване от Съблайм ЕООД и на издаване на фактурите от доставчиците му, удостоверяващи извършените разходи за изпълнението на строежа, са без значение за определяне на датата на данъчното събитие. Безспорно доказано по делото е, че обектът е въведен в експлоатация на 03.09.2019 г., т.е. към този момент СМР услугата е извършена. По гореизложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като издадено в съответствие с материалния и процесуален закон и при обоснованост на формираните от съда правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, предложение трето ДОПК и чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 9 804,35 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,