Решение № 8369 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 394/2020 г.

Решение № 8369 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 394/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на комисия, назначена със Заповед № Р-2726/05.12.2018 г. на ректора на Медицински университет – Пловдив, срещу Решение № 2062 от 22.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1197/2019 г., с което по жалби на д-р Г. Ц. и д-р З. А. е отменено протоколно решение от 10.12.2018 г. на същата комисия в частта, с която не са допуснати д-р Г. Ц. и д-р З. А. до участие в конкурс за академична длъжност "асистент" в катедра "Урология и Обща медицина" на Медицински университет – Пловдив, и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба има оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че решението за недопускане на двамата кандидати е мотивирано, а изводът на съда за обратното е необосновани и не съответства на доказателствата по делото. Твърди се, че и двамата кандидати не отговарят на изискванията за участие в конкурса, тъй като не са представили доказателства, че работят клинична медицина (хирургия, урология, вътрешни болести). Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбите срещу административния акт. Претендират се разноските по водене на делото за двете инстанции.

Ответниците – д-р Г. Ц. и д-р З. А., чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, молят да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. При извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд установи, че решението е недопустимо по следните съображения:

С обжалваното решение съдът е отменил протоколно решение от 10.12.2018 г. на комисия, назначена със Заповед № Р-2726/05.12.2018 г. на ректора на Медицински университет – Пловдив, в частта, с която не са допуснати д-р Г. Ц. и д-р З. А. до участие в конкурс за академична длъжност "асистент" в катедра "Урология и Обща медицина" на Медицински университет – Пловдив, и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради липса на мотиви.

Производството по адм. дело № 1197/2019 г. е образувано по директно подадена в съда жалба на д-р Г. Ц. (вх. № 7665/18.04.2019) срещу протоколното решение на конкурсната комисия в частта, с която същият не е допуснат до участие в процесния конкурс. След това съдът е присъединил за разглеждане в едно производство адм. дело № 1217/2019 г., образувано по жалба на д-р З. А. срещу протоколното решение на конкурсната комисия в частта, с която не е допусната до участие в конкурса. Жалбата на д-р З. А. (вх. № 8093/24.04.2019) също е подадена директно в съда. И в двете жалби има твърдения, че преди подаването им същите лица са оспорили отказа за допускане по административен ред, а след това и по съдебен ред, като по техни жалби са образувани адм. дело № 380/2019 г. и адм. дело № 553/2019 г., които жалбоподателите са поискали да бъдат изискани за послужване. По така направеното искане няма произнасяне от съда, нито съдът е извършил справка относно предмета и страните по посочените дела, поради което техният предмет е останал неустановен. Отделно от тези две дела, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че по жалби на същите лица във връзка със същия конкурс в Административен съд – Пловдив са образувани още две дела - 3906/2018 г. и 1139/2019 г.

Въпреки данните по делото, че по жалби на същите лица във връзка със същия конкурс са налице по-рано образувани дела, съдът не е извършил проверка дали с жалбите, по които са образувани последните две дела - адм. дело № 1197/2019 г. (по жалба на д-р Г. Ц.) и адм. дело № 1217/2019 г. (по жалба на д-р З. А.):

1. са предявени нови оспорвания;

1. са предявени оспорвания, които са идентични по своя предмет с по-рано подадените жалби или

1. се правят уточнения към по-рано подадените жалби относно предмета на оспорване.

Изясняването на този въпрос е важен не само с оглед установяване на действителната воля на жалбоподателите и преценката на редовността на жалбите, но и с оглед на основанията за тяхната допустимост по чл. 159, т. 5 (оспорването е просрочено), т. 6 (по оспорването има влязло в сила съдебно решение) и 7 (има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание). Според наличните данни по първоинстанционното дело жалбата на д-р Ц. е входирана в съда на 18.04.2019 г., а на д-р А. – на 24.04.2019 г. На л. 19 от делото е приложено уведомително писмо до д-р Ц., върху което има собственоръчно написан текст, че писмото е получено лично на 13.12.2018 г. Под текста не е обозначено името на получателя, има само подпис. Относно уведомяването на д-р А. няма никакви доказателства. По делото дори не е представена, нито е изискана от съда преписката по издаване на акта за недопускането й, в която би следвало да се съдържат документите, които д-р А. е представила във връзка с участието си в конкурса. По делото е представена преписката на друг кандидат – д-р Д. Н., но тя не е страна в съдебното производство и приложените документи във връзка с нейната кандидатура са неотносими към спора. И в двете жалби има твърдения, че лицата всъщност са узнали, че не са допуснати до участие в конкурса от представените преписки във връзка с по-рано образуваните дела. В обжалваното съдебно решение има бланкетна констатация, че жалбите са процесуално допустими. Съдът не е обсъдил представените по делото доказателства относно съобщаването на протоколното решение на конкурсната комисия, нито е дал указания на страните да представят доказателства за спазване на срока за обжалване.

Съобразяването на жалбата с изискванията на закона за нейната редовност и отсъствието на основанията по чл. 159 АПК обуславят надлежното упражняване на право на жалба и допустимостта на съдебното производство. В случая съдът не е извършил проверка нито на редовността на жалбите, нито на тяхната допустимост, а е решил спора по същество, с което е постановил недопустим съдебен акт. Недопустимостта на съдебния акт може да бъде установена от касационната инстанция и при липса на оплакване в този смисъл предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. Обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изясни каква е действителната воля на жалбоподателите – дали с приложените по делото жалби те предявяват оспорване на акт на конкурсната комисия или правят уточнение на предмета на по-рано подадени оспорвания. На следващо място, съдът дължи проверка относно допустимостта на жалбите на всички основания по чл. 159 АПК. Едва след като установи процесуалната допустимост на жалбите, съдът дължи разглеждането им по същество. За тази цел съдът следва да изиска преписката по издаване на протоколното решение в частта му относно недопускането на д-р А. до участие в конкурса.

По арг. от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение