Решение № 5058 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2019 г.
ВАСII отделение28.04.2020 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1160 от 31.05.2019 г. постановено по адм. дело № 3936/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5058 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от община Пловдив срещу решение № 1160 от 31.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3936/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. По подробно изложени в жалбата доводи решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество или евентуално връщане на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Градски транспорт – Пловдив" АД, представлявано от изпълнителния директор А. Батаклиев, в писмено становище оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Съдът е приел за установено, че до кмета на община Пловдив е отправено писмо вх. № 18-РЗК-1222/19.12.2018 г. с което С. Бейер - артистичен директор на откриващото събитие на Пловдив - Европейска столица на културата, във връзка с реализацията на откриващия спектакъл: Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г., на 12.01.2019 г. е поискал да бъде отстранена част от съществуващите тролейни жици и свързаните с тях прилежащи електрически стълбове, които са в непосредствена близост и точно над основната сцена и кулата за излъчване на ефирен сигнал. Необходимостта от тази намеса е обоснована с избягването на риска от инциденти и наранявания и гарантиране на професионалната реализация на събитието. Предвид изложеното е назначена работна група, която да извърши проверка във връзка с полученото писмо, като за резултатите е съставен протокол от 20.12.2018 г. Въз основа на него е издадена процесната заповед № 180 А3004/21.12.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено временно да се премахне въздушно - контактната мрежа за тролейбусен транспорт – гр. Пловдив в участъка по платното на бул. "Цар Борис ІІІ –Обединител", гр. Пловдив: от кръстовището на ул. "Патриарх Евтимий" и бул. "Цар Борис ІІІ Обединител" до кръстовището на ул. "Граф Игнатиев" с бул. "Цар Борис ІІІ – Обединител" и ул. "Цанко Дюстабанов". При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при превратно упражняване на власт и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. При анализ на относимите материалноправни норми, съдът е направил извод, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закон за устройство на територията (ЗУТ), като премахване на такъв вид строежи представлява административна принуда, която е допустима, само в указаните от закон или указ случаи. Изложил е доводи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 195, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, тъй като в мотивите на заповедта не е предмет на обсъждане техническото състояние на мрежата. Предвид изложеното е приел, че се цели прилагане на временна мярка, поради което е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и чието прилагане следва да бъде преустановено и първоначалното положение да бъде възстановено след отпадане на необходимостта за налагането й. От материалите по делото е установено, че елементите на ВКМ в процесния участък не са възстановени, а административният орган с последващо писмо е уведомил дружеството, че възстановяването на мрежата ще може да бъде направено при наличие на бюджет и приключване на закриващото събитие – Пловдив- Европейска столица на културата 2019 г. С оглед изложеното съдът е приел, че нарушаването на визирания временен характер, следва да се квалифицира, като превратно упражняване на власт. По изложените доводи е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно като резултат, като допълнителни мотиви за това са следните: Оспорената заповед не съдържа правно основание. С оглед обстоятелството, че се касае за премахване на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съдът е приел за относима разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, неподходящи по местоположение, да бъдат премахнати. От текста на разпоредбата е видно, че мярката по премахване по този ред е крайната такава и няма временен характер. В тази връзка може да се приеме, че органът не разполага с правомощието да издава заповеди с временен характер, тъй като ЗУТ не урежда такава процедура. Следва да бъде отбелязано, че административният орган не може да действа извън правомощията, установени от закона - чл. 4, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 4
АПК изисква актове да се издават за целите на закона, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. Премахването на ВКМ е с оглед безопасността на хората при провеждане на мероприятието, а не с оглед техническото състояние на мрежата. В случая по делото е установено, че заповедта е била издадена с цел обезпечаване провеждането на обществено мероприятие, като тази цел не кореспондира с изявената в акта воля, а именно: трайно премахване на ВКМ. При оспорване на актовете, издадени при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, вкл. и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. При упражняването на правата по аргумент от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, избраната възможност следва да постига целта на закона и да е съобразена с изискванията за съразмерност, защото проверката за законосъобразност на оспорения акт обхваща и съответствието му с целта на закона. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 от АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен, както правилно приема първоинстанционният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.