Решение № 9998 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния му представител Б. Джурин, против решение 6178 от 25.10.2022г., постановено по адм. дело 958/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 34/06.01.2022г. по преписка 437/2020г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти ( Наредбата), приета след като е била отменена от ВАС с изменение обн. ДВ. бр.26/2019г. представлява дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите, както и спрямо всички пациенти страдащи от заболяването [заболяване] и на осн. чл.76, ал.1, т.1 от закона е предписано на МС да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на АССГ, че не са представени аргументи за това, че разписаните в разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата критерии са обективно оправдани с доводи, че същата е приета с цел правилно и икономично разпределяне на средствата за лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. Твърди се на следващо място, че НЗОК, считано от 21.07.2021г. е осигурила провеждането на лекарствена терапия с лекарствения продукт [лекарствен продукт], поради което е отпаднало констатираното по - неблагоприятно третиране на тези пациенти, посочени в диспозитива на решението на КЗД. Излага доводи, че текста на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата буквално възпроизвежда законовия текст на чл.262, ал.2 от ЗЛПХМ, поради което счита, че привилото, което се приема за дискриминационно, е създадено със законовия текст, а не с Наредбата. По подробно развити в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението и оспореното решение на КЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Илиева в писмени бележки оспорва жалбата. Иска решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското и/или юрисконсултското на другата страна. Ответниците - В. Русинов, Л. Филчев и М. Алексова не изразяват становище по касационната жалба. Ответната страна - министерство на здравеопазването, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Намира, че същото следва да бъде отменено. Ответната страна - Национална здравноосигурителна каса, в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, чрез юрк. Обрешков намира касационната жалба за основателна, а оспореното решение за неправилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред АССГ е решение 34 от 06.01.2022г. на КЗД, с което по жалба на В. Русинов, Л. Филчев, М. Алексова и С. Китова е установено, че текстът на разпоредбата на чл.29, ал.1,т.3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (Наредбата), приета с ПМС 97 от 19.04.2013г., обн. ДВ. бр. 40 от 30.04.2013г., отново приета, след като е била отменена от Върховен административен съд с изменение обн. ДВ. бр.26/2019г., представлява дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите, както и спрямо всички пациенти страдащи от заболяването [заболяване] и на осн. чл.76, ал.1, т.1 от закона предписва на Министерски съвет на Република България да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия. За да се произнесе по спора и отхвърли жалбата на Министерски съвет срещу посоченото решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и правилно е установил фактите по спора. Установил е от представената административна преписка, че производството пред КЗД е образувано по жалба на физически лица с оплаквания, че Министерски съвет като е приел текст на разпоредбата на чл.29, ал.3, т.1 от Наредбата със същото съдържание, който е бил отменен с влязло в законна сила решение на ВАС е осъществил дискриминация спрямо болните от [заболяване], тъй като препаратът за лечението им практически е бил изключен от Позитивния лекарствен списък. Приел е, че КЗД е спазила правилата за провеждане на процедура по проучване, като страните са изразили становища, събрани са всички необходими доказателства, както и са проведени открити заседания с призоваване на страните. В съответствие с чл.62 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се помирят, страните са изслушани, относно направените искания и съображения по същество. По отношение, спорното в настоящото касационно производство обстоятелство, съдът е приел за правилни изводите на КЗД, че МС с приемането отново с ПМС през м. март 2019г. на разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата, който текст със същото съдържание е бил отменен преди това с влязло в сила решение на ВАС, е осъществил дискриминация спрямо жалбоподателите и болните от [заболяване], основана на признак "увреждане" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице привидно неутрална разпоредба, с приложението на която обаче болните са поставени в различно положение, тъй като на едни от тях лечебните препарати се включват в Позитивния лекарствен списък, а на други не. Това различно третиране е по защитен признак "увреждане" в нарушение на чл.3 от Конвенцията за хората с увреждания и конкретно принципа на равенство и забрана на дискриминация и чл.6 от Конституцията. Съдът е приел, наличие на нарушение на основни законови и конституционни принципи, тъй като условията на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата и забавянето на включването на иновативни лекарствени продукти в реимбурсната система до момента на включването им в реимбурсните системи на поне 5 от изброените 17 държави, лишава пациентите от достъпна, своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ и представлява осъществена непряка дискриминация от страна на МС по отношение на болните от [заболяване] в сравнение с други лица, страдащи от заболявания, различни от [заболяване], чиито лечебни препарати се включват в Позитивния лекарствен списък и в хода на производството, не са представени аргументи, че разписаните в чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата критерии са обективно оправдани по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Предприетите действия от НЗОК по заплащането на лечението на болните от [заболяване], съдът е счел, че са действие по изпълнение на решението от страна, която не е адресат на акта и са ирелевантни за преценката, относно неговата законосъобразност. По тези съображения е отхвърлил жалбата на МС на РБ срещу решението на КЗД. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заявеното от касатора възражение за необоснованост на съдебния акт е бланкетно, доколкото в жалбата няма посочени конкретни пороци във връзка с това основание. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и др., каквито грешки не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е установена точно и е подведена под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните доказателства. При постановяване на решението си съда е изложил ясни и подробни мотиви, като не са налице непълноти и формални грешки, установяващи наличието на наведеното основание за неправилност. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон. Съдът е установил правилно релевантните факти и е формирал правни изводи за материалната законосъобразност на обжалваното Решение 34 / 06.01.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация - Пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка 437 по описа на КЗД за 2020г., с което е установено, че текстът на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приет отново с изменение на Наредбата обн. ДВ. бр.26/2019г., след като със същият текст и съдържание е бил отменен с влязло в сила решение на ВАС, представлява непряка дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателите и спрямо всички лица, страдащи от заболяването [заболяване], известна като [заболяване]. Правилно КЗД и съдът са приели, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и е осъществена непряка дискриминация, тъй като чрез привидно неутралната разпоредба на чл. 29, ал. 1, т.3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти са поставени лица с увреждания, т. е. лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата с увреждания на които лечебните препарати са включени в Позитивния лекарствен списък, а за подателите на жалбата до КЗД и други лица болни от [заболяване], включването на лечебните препарати в ПЛС е обусловено от условията и критериите по чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата. Съдът при съвкупна преценка и анализ на законовата разпоредба на чл.263, ал.3 от ЗЛПХМ в приложимата й редакция и издадената съобразно законовата делегация разпоредба на чл.29, ал.1, т.3 от , Наредбата, както и критериите за подбор на лекарствените продукти в Позитивния лекарствен списък, посочени в разпоредбата на чл.262, ал.4 от ЗЛПХМ е стигнал до верен извод, че условието за включване в ПЛС, посочено в разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата, не само, че не съответства на критериите по чл.262, ал. 4 от закона, но по същество препятства осъществяването им като забавя включването на иновативни родни или чужди лекарствени продукти в реимбурсната система до момента на включването им в реимбурсните системи на поне 5 от изброените в разпоредбата 17 държави. По този начин пациентите се лишават от своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, спрямо другите пациенти, които не страдат от [заболяване] и чиито лечебни препарати се включват в Позитивния лекарствен списък, без да важат критериите по чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата. Оплакването в касационната жалба, че считано от 02.07.2021г. НЗОК, която не е адресат на оспореното решение е осигурила провеждането на лекарствена терапия на пациентите, страдащи от [заболяване], които са във втори етап от заболяването с лекарствен продукт с международно непатентно наименование [лекарствен продукт], поради което е отпаднало констатираното с решението по - неблагоприятно третиране на тези пациенти, е било направено както пред КЗД, така и пред първоинстанционният съд и правилно е отхвърлено като неоснователно. Предприетите действия, в много по - късен етап от подаване на жалбата пред КЗД, от страна на НЗОК, който е не е адресат на решението няма как да заличат с обратна сила установеното от КЗД и от АССГ различно третиране на болните от [заболяване] по защитен признак "увреждане" в нарушение на чл.3 от Конвенцията за хората с увреждания и принципите за равенство и забрана за дискриминация, осъществено от Министерски съвет с приетата разпоредба. Споделят се изводите на АССГ, че разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата и условията в нея нарушават основни законови, но и конституционни принципи, какъвто е принципа на равнопоставеност на хората с увреждания. Конституцията е наложила принципа на равенство, за да гарантира равенството в ценностите чл. 6. Конституционния съд е имал възможност да посочи, че Конституцията забранява "третирането на равното като неравно и обратното, при положение, че няма същностно оправдание за някакво отклонение" (решение 1 от 27.01.2005 г. по конституционно дело 8/2004 г.). Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на защитените признаци, изрично изброени в закона, сред които е и признака "увреждане". Съгласно чл. 6 от ЗЗДискр., забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Алинея 2 на същия текст изрично предвижда, че при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона. Министерски съвет на Република България с оглед правомощията, предоставени му с Конституцията на Република България, включително и въз основа и в изпълнение на законите в страната с Постановления да приема правилници и наредби е длъжен да упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите, включително при съобразяване с целта за недопускане на дискриминация на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В конкретния случай с приетата повторно след отмяната й с решение на ВАС разпоредба на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата, забраната по чл.6 от ЗЗДискр. не е спазена и по отношение на лицата, страдащи от тежко генетично заболяване [заболяване] е допуснато дискриминационно третиране по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., с приемането на привидно неутралната разпоредба на чл.29, ал.1, т.3 от Наредбата. Постановеното решение е правилно, обосновано с оглед доказателствата и при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. При верен анализ е изведен извод за осъществена непряка дискриминация на основание защитен признак по чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. С оглед изхода на спора претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като Министерски съвет на Република България следва да й заплати в размер на 100лв. на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АКП, Върховният административен съд, пето отделение,