Решение № 8009 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на „АМК“ ООД, подадена чрез пълномощник - адвокат Драгнев срещу решение № 1882/27.02.2026 г. постановено по адм. д. № 1760/2024 г. на Административен съд гр.Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът – кметът на община Царево, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. на кмета на община Царево, с която, на основание чл. 44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и на основание чл. 99, т.2, предл. 2 АПК и чл. 91, ал.1 АПК и с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве отменя свои заповеди: № РД-01-787/04.10.2023 г., с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУ|П-ПЗ за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 48619.501.442 (УПИ VІІ, кв.71А) по КККР на „Зона север“, гр.Царево и № РД-01-247/25.03.2024 г., с която е одобрено изменението на ПУП-ПЗ за ПИ 48619.501.442, с искане за прогласяване на нейната нищожност. С решението дружеството е осъдено да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството на 11.04.2024 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 24.04.2024 г., а доколкото жалбата срещу заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. на кмета на община Царево е подадена на 08.10.2024 г. то единствената преценка е по отношение на пороците, водещи до нищожност на акта. Приема, че заповед № РД-01-247/25.03.2024 г., с която завършва производството по изменение на ПУП е обжалвана своевременно до 08.04.2024 г., като на 09.04.2024 г. кметът на Общината се произнася с оспорената заповед № 306. Приема, че при произнасянето си със заповед № 306/09.04.2024 г. кметът на общината е разгледал актове, които не са влезли в сила. Сочи, че оттеглянето на заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. и предхождащата я заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. (част от административното производство) е осъществено в законоустановения седмодневен срок като органът е разполагал с необходимата компетентност за отзив. Приема, че посоченото в заповедта правно основание на чл. 99, т.2 АПК е неприложимо, тъй като отменените заповеди са оспорени пред съд, а цитираната норма предполага влязъл в сила административен акт. Посочва, че е възможно тази разпоредба да е използвана във връзка с употребената фраза за установяване на „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“, които променят фактическата обстановка в производството. Сочи, че събията, свързани с разрушаване на инфраструктура при силна буря на 22.11.2023 г. не се явяват нови обстоятелства за административния орган, тъй като за тези разрушения и установените свлачищни процеси в района на имота на дружеството е съставен доклад на 30.11.2023 г. – след издаването на заповед № РД-01-787/04.10.2023 г., но много преди издаването на последващата заповед № РД-01-247/25.03.2024 г., поради което приема, че позоваването на доклада от 30.11.2023 г. не може да съставлява законово основание за оттегляне на двете заповеди. Приема, че не е налице нищожност на оспорената заповед, на основание чл. 177, ал.2 АПК, предвид, че отменената заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. е издадена в изпълнение на указания, съдържащи се в решение № 855/07.09.2023 г. по адм.д. № 317/2023 г. на Административен съд гр.Бургас, тъй като същата е етап от административното производство по издаване на завършващата заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. като нейната отмяна е естествена последица от това волеизявление на кмета на общината. Посочва, че избраното правно основание по чл. 99, т.2 АПК за издаване на оспорената заповед не съответства на фактите в административното производство, но установената незаконосъобразност не води до нищожност на същата. Приема, че заповедта е и мотивирана. По тези съображения съдът прави извод за неоснователност на жалбата на „АМК“ срещу заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. на кмета на община Царево. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Разпоредбата на чл. 91 АПК урежда преразглеждане на невлязъл в сила административен акт като дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да го отмени, какъвто е настоящия случай, да го измени или да издаде съответния акт. Правото на отзив е допустимо обаче само при наличие на предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК, а именно когато е подадена редовна и допустима жалба в сроковете, визирани в цитираната разпоредба. В настоящия случай е неправилен извода на първоинстанционния съд, че са били налице предпоставките по чл. 91 ал. 1 от АПК. Въпреки, че жалбите са подадени в законоустановения срок, същите са недопустими, тъй като са подадени от физически и юридически лица, за които не е налице активна процесуална легитимация от оспорване на заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ), засягащо ПИ с идентификатор 48619.501.442 (УПИ VІІ, кв.71А) по КККР на „Зона север“, гр.Царево, област Бургас, както и предхождащата я заповед с която е разрешено изработването му. Правото на отзив е допустимо в случаите, когато административният орган е сезиран с допустима жалба от физически и юридически лица, за които е налице правен интерес от оспорване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, като в случая тези предпоставки не са били налице. От представените по делото доказателства е видно, че административният орган, за да постанови оспорения отзив, е бил сезиран с жалбите на: Д. Й. М., в качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда, разположен в комплекс „[заличен текст]“, находящ се в ПИ с идентификатор 48619.501.329; М. Е. В. и К. С. В. са собственици на ПИ с идентификатор 48619.501.444 по КККР на гр.Царево; А. В. Л. – Т. и В. К. Т. са собственици на ПИ с идентификатор 48619.501.329 по КККР на гр.Царево, „Астифуд“ ЕООД като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 48619.501.329.3.2; 48619.501.329.3.7, 48619.501.329.3.16 и 48619.501.329.3.17 по КККР на гр.Царево, С. Т. Д., собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 48619.501.329.2.15 и 48619.501.329.2.21; „Логсървисис ленд“ ЕООД собственик на множество самостоятелни обекти в сгради, построени в недвижим имот с идентификатор 48619.501.329, „Азотеа Бългериан пропъртис“ ЕООД собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 48619.501.329.4.1; 48619.501.329.4.32, 48619.501.329.4.2; 48619.501.329.4.33; 48619.501.329.4.3; 48619.501.329.4.34 по КККР на гр.Царево, А. В. Ч. собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 48619.501.329.4.13; 48619.501.329.4.46 и Д. С. Н. собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 48619.501.329. Разпоредбата на чл. 131, ал.1 във вр. с ал.2 ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на кмета на община Царево. Съгласно ал.1 от цитираната разпоредба заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на ал.2 от чл. 131 ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съгласно приетото по делото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза е видно, че подателите на жалбите не попадат в кръга на заинтересованите лица. По тези съображения неправилно първоинстанционният съд приема, че административният орган е бил сезиран с допустими жалби. При постановяване на заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. кмета на община Царево се произнася по недопустими жалби, поради което в тази част липсват материално правните предпоставки за упражняване правото на отзив и същият е нищожен. Същите съображения важат и относно заповед № РД-01-787/04.10.2023 г., с която на основание чл. 135, ал.3 във вр. с чл. 134, ал.2, т.6 ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ в териториален обхват ПИ 48619.501.442. Макар, че като основание за издаване на оспорената заповед е посочен и текста на чл. 99 от АПК, производство по възобновяване на производството по издаване на административен акт, по смисъла на Глава седма на АПК не е провеждано. Следователно оспорената заповед е издадена единствено на основание чл. 91, ал. 1 АПК. С оглед изложеното при издаването на заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. административният орган не е имал материална компетентност да упражни правото си отзив, поради което постановеният административен акт е нищожен. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се прогласи за нищожна заповед № РД-01-306/09.04.2024 г. на кмета на община Царево. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете инстанции и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се осъди Община Царево да заплати на „АМК“ ООД сумата 2097.49 евро, представляваща: 1508,31 евро разноски в първоинстанционното производство от които: за адвокатско възнаграждение – 1278,23 евро, депозит за вещо лице – 204,52 евро и 25,56 евро заплатена държавна такса както и сумата 589,18 евро за касационната инстанция, от която: 400 евро за адвокатско възнаграждение и 189.18 заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,