Решение № 357 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10/2015 г.

Решение № 357 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Благоевград срещу Решение № 1782 от 3.11.2014 г., постановено по адм. д. № 588 по описа на Административен съд - Благоевград (АСБл) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Надка Димитрова Харискова, е отменена Заповед № 39 от 05.08.2014 г., издадена от заместник - кмета на Община Благоевград, по заместване на кмета, с която е прекратено наемното правоотношение между Община Благоевград и Х. за предоставеното й под наем общинско жилище, находящо се в гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 78, ет. 2 и Община Благоевград е осъдена да й заплати сума в размер на 310,00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът неправилно е приел липса на основание за издаване на спорната заповед. Поддържа, че актът не е издаден преждевременно, а за прекратяване на наемните правоотношения не е необходимо да са издадени строителни книжа. Налице е влязъл в сила ПУП - ПЗ, с който са предвидени задължителни линии на застрояване, като последният не може да бъде реализиран ако сградата е обитавана. Позовава се на чл. 46, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 22, т. 2 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищните нужди на граждани, ползване и управление на общински жилища (НРУУЖНГПУОЖ, Наредба/та), чл. 108, чл. 176а и 176в от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Наред с това на Х. е предоставено жилище по силата на заповед, която не е обжалвана от нея. По тези съображения се иска отмяната на решението, предмет на контрол и постановяване на друго, с което жалбата срещу Заповед № 39 от 05.08.2014 г. да бъде отхвърлена. В съдебното заседание касаторът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена. Ответникът Н. Д. Х. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя извода на съда за издаване на спорната заповед при отсъствие на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС за това. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия ответник по касация срещу Заповед № 39 от 05.08.2014 г., издадена от заместник - кмета на Община Благоевград по заместване на кмета, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 2, ал. 2, ал. 3 ЗОС и чл. 22, т. 2 НРУУЖНГПУОЖ и във връзка с чл. 14, ал. 2, т. 2 от договор за наем от 3.11.2004 г., е наредено прекратяване на наемното правоотношение между Община Благоевград и Н. Х. за предоставеното й под наем общинско жилище, находящо се на ул. "Тодор Александров" № 78, ет. 2, настанена със Заповед за настаняване № 33 от 2.11.2004 г. на кмета на Община Благоевград и договор за отдаване под наем от 3.11.2004 г. Установено е от първоинстанционния съд, че между Община Благоевград и Х. е сключен договор за наем за посоченото жилище. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 2 от същия, договорът може да бъде едностранно прекратен от наемодателя - Община Благоевград поради извършване на разрешено по установения ред ново строителство, надстрояване или пристрояване, когато се засягат обитавани помещения. Със Заповед № 2617 от 30.12.2009 г. на кмета на Община Благоевград е одобрен ПУП - изменение ПЗ за имот с идентификатор 04279.615.97 по КК на Благоевград с режим на застрояване на съществуващата жилищна сграда с идентификатор 04279.615.97.1, с който се засягат обитаваните от наемателя помещения. Освен горното, в мотивите на спорната заповед е посочено, че с одобрения ПУП са предвидени задължителни линии на застрояване, съгласно които част от сградата, попадаща в улицата, подлежи на премахване, а останалата част трябва да се реконструира (укрепи) преди реализирането на предвиденото надстрояване и пристрояване, предвид което е необходимо освобождаването на отдадените под наем в сградата жилища. За наемателите на последните са предвидени общински жилища под наем. От правна страна съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в съответствие с чл. 46, ал. 2 ЗОС, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Приел е, че не е установено и доказано по делото наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС, респ. по чл. 14, ал. 2, т. 2 от договора от 3.11.2004 г. - извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, които да засягат обитавани помещения. Посочил е, че в конкретния случай не е налице ново строителство, надстрояване или пристрояване, засягащи обитаваните от Х. помещения. Одобрен е само ПУП - изменение ПЗ за имот с идентификатор 04279.615.97 по КК на Благоевград с режим на застрояване на съществуващата сграда, представляващ първата предпоставка за разрешаване на строителство. Като е съобразил етапите на строително - инвестиционния процес и наличието единствено на одобрен ПУП изменение на ПЗ на сградата, в която се намира общинското жилище, обитавано от Х., съдът е приел, че не може да бъде направен извод, дали евентуалното ново строителство, надстрояване или пристрояване биха засегнали обитаваното от нея жилище, тоест налице ли са посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й. По тези съображения съдът е отменил спорната заповед като незаконосъобразна и предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК е осъдил Община Благоевград да й заплати сторените по делото разноски. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като първоинстанционният съд е обсъдил относимите доказателства и е преценил съдържанието им поотделно и в съвкупност. В резултат, при правилно установена фактическа обстановка е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед по съображения, които се споделят от настоящия съд. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АСБл нарушения на материалния закон и съществени такива на съдопроизводствените правила. Обоснован на доказателствата по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС е изводът на съда, че не са налице предвидените в закона основания за издаването на спорната заповед. Одобряването на ПУП - изменение ПЗ за имот с идентификатор 04279.615.97 по КК на Благоевград с режим на застрояване на съществуващата жилищна сграда, с който се засягат обитаваните от наемателката Х. помещения съгласно Заповед № 2617 от 30.12.2009 г. на кмета на Община Благоевград, не води на други изводи. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС (изм. ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.), посочен като правно основание за издаването на спорната заповед, наемните правоотношения се прекратяват поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения. Неоснователно касаторът поддържа, че сам по себе си одобреният ПУП, с който са предвидени задължителни линии на застрояване, съгласно които част от сградата, попадаща в улицата подлежи на премахване, а останалата част трябва да се реконструира преди реализирането на предвиденото надстрояване и пристрояване, е основание за приложението на цитираната разпоредба. Последната изисква "извършване" на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, които засягат обитаваните помещения и с основание в касационната жалба се сочи, че реализирането на влезлия в сила ПУП - ПЗ не би било възможно ако изменението касае обитаваните от Х. помещения и те не са освободени. С оглед реализирането му обаче, правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на доказателства за одобряване на необходимите строителни книжа за тези помещения, които да сочат непосредствено предстоящо извършване на предвидените дейности в жилищната сграда и конкретно относно обитаваното от Х. общинско жилище. В този смисъл правилно е възприето от съда, че ПУП е само първата предпоставка за разрешаване на строителството и липсата на други документи, издавани в хода на строително - инвестиционния процес, касаещи това жилище се явява пречка да бъде извършена преценка доколко то е засегнато от съответните дейности, тоест наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС. Предвид така приетото, без значение за крайните правни изводи досежно законосъобразността на спорната заповед е издаването на друга заповед, с която на Х. е определено друго общинско жилище за наемане. Последната е издадена в изпълнение на чл. 46, ал. 3 ЗОС. Не води на други изводи предвиденото в чл. 176а и чл. 176в ЗУТ, на които се позовава касаторът. Тези разпоредби намират систематичното си място в Глава единадесета "Завършване на строителството. Разрешение за ползване." и касаят дейности след завършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж (чл. 176а ЗУТ) и обследването на строежите по чл. 176в ЗУТ. По изложените съображения решението, предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,