Решение № 4056 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 320/2017 г.

Решение № 4056 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 320/2017 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 09 РУ - СДВР, срещу Решение № 7100/15.11.2016 г. по адм. д. № 9771/2016 г. по описа на Административен съд С. - град - 10-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в изпълнение на своите задължения, действа при условията на оперативна самостоятелност. Излага доводи, че за задържане на лицето е достатъчно да са налице само данни за извършено престъпление, а не наличието на извършено престъпление. Моли да се отмени съдебното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за задържане на лице. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи излага в писмена защита, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. В. М., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на П. В. М. Заповед за задържане на лице рег. № 2841/09.09.2016 г. издадена от П. А. В. - старши полицай при 09 РУ - СДВР. Съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е установено от страна на първоинстанционния съд, че оспорената пред него Заповед за задържане рег. № 2841/09.09.2016 г. е издадена от компетентен административен орган - полицейски орган при 09 РУ - СДВР, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР - видно от приложеното удостоверение от "Човешки ресурси" при СДВР и в предвидената от закона писмена форма. В заповедта обаче освен посочване на правното основание за задържането на лицето, липсва описание на фактическото основание за това. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В конкретния случай, като фактическо описание за задържането е посочено единствено "данни за извършено престъпление", но това буквално преповтаря законовата разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. За прилагане на посочената норма, е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обаче не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АССГ, административният орган не е представил абсолютно никакви доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от М. престъпление, които да обосноват необходимостта от задържането му. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на П. М. не са били налице, поради което изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Касационната инстанция намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, които са изцяло бланкетни и съдържат общи постулати за правомощията на полицейските органи. Видно е, че по делото пред административния съд, а и в настоящото производство не са представени никакви доказателства, които да свързват П. М. с някакво престъпление. Единствените доказателства, които са представени със заповедта за задържане, са протокола за личен обиск (при който не са намерени никакви инкриминирани вещи) и декларацията за правата на задържаното лице. В тази връзка, с определението за насрочване на делото, от страна на първоинстанционния съд са дадени указания за представяне на цялата преписка по издаване на оспорения акт, но е представено единствено удостоверение за компетентност на полицейския орган. По делото няма и доказателства за какво се отнася посоченото в заповедта ДП 1818/16 г. (без да се изследва дали този текст не е дописан, предвид видимата разлика в почерка и мастилото на химикала), поради което очевидно не са налице данни за извършено престъпление Дори и в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност, полицейският орган е бил длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не извършено в конкретния случай. Предвид изложеното, решението на Административен съд С. - град, е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение