Решение № 9174 от 3.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Вълева от гр. Дряново против Решение 94/10.11.2022 г. на Административен съд Габрово, постановено по адм. дело 126/2022 г., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Решение 26 от 08.06.2022 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Габрово (ТП на НОИ Габрово), потвърждаващо разпореждане [номер] от 28.06.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово. По съображения относими към касационните основание на чл. 209, т.3 АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и разрешаване на въпроса по същество като се отмени обжалвания административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Габрово оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение 94/10.11.2022 г. по адм. дело 126/2022 г. Административен съд Габрово е отхвърлил жалбата на Х. Вълева срещу Решение 26 от 08.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово, потвърждаващо разпореждане [номер] от 28.06.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово. По делото е било установено, че по-рано с разпореждане [номер] от 23.10.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово на Х. Вълева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а с разпореждане [номер] от 10.02.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово пенсията е определена в действителен размер. С Решение 160 от 19.11.2021 г. на Административен съд Габрово постановено по адм. дело 158/2021 г., оставено в сила с Решение 4809 от 18.05.2022 г. на Върховен административен съд по адм. дело 468/2022 г. е отхвърлена жалбата й срещу Решение 33 от 25.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Габрово, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 10.02.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Габрово. С разпореждане [номер] от 28.06.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 КСО личната пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст на Вълева е преизчислена служебно от 01.04.2021 г. поради допълнително придобит от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията, като със същото разпореждане преизчисленият размер на пенсията е осъвременен, считано от 01.07.2021 г., на основание чл. 100 КСО. С Решение 46 от 21.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Габрово е спряло административното производство по предоставяните осигурителни плащания, до разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт по адм. дело 158/2021 г. на Административен съд Габрово. С Решение 26 от 08.06.2022 г. административният орган е възобновил спряното административно производство. В решението си първоинстанционният административен съд е приел, че пенсионният орган правилно е изчислил отпуснатата на лицето пенсия и размерът й е съобразен с установени факти към датата на подаване на заявлението. По делото не е било спорно, че към 10.08.2020 г. Х. Вълева е отговаряла единствено на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и с разпореждане [номер] от 23.10.2020 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ Габрово правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст й е било признато. По-късно органът й е определил и действителния размер, който е обективиран в разпореждане [номер] от 10.02.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Габрово. разпореждане [номер] от 23.10.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Габрово не е било обжалвано, доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, които да сочат на противния извод, поради което същото е влязло в сила. Съдът приема, че не са налице материалните предпоставки на чл. 69в, ал. 3 КСО за лицето, което към датата на подаване на заявлението не е придобило право на пенсия по този ред и добавката от УПФ към отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се следва. Решението е правилно. Според приложимата материалноправна норма на чл. 69в, ал. 1 КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 година възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 година възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 година - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; до 31 декември 2017 година възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 година - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на кумулативните предпоставки за придобиване правото на ранно пенсиониране и придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите. Съгласно чл. 69в, ал.1 КСО лицето следва да има достигната възраст и определен брой години осигурителен учителски стаж за жени и за мъже. Въз основа на вярно установени правнорелевантни факти по делото първоинстанционният съд е констатирал, че към 10.08.2020 г. касаторката има навършени [възраст] и отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, но не е имала изискващия се учителски осигурителен стаж от 25 години и 08 месеца, а 25 години, 07 месеца и 11 дни. На това основание, в какъвто смисъл са били и съображенията на съда, органът законосъобразно е постановил отказ, обективиран в разпореждане [номер] от 28.06.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Габрово, тъй като лицето не е имало право на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО. Правото на добавка произтича от правото на Вълева да се пенсионира в хипотезата на чл. 69в, ал.1 КСО, но тя не е отговаряла на нормативно установеното, а именно да има достигнати 25 години и 08 месеца учителски осигурителен стаж. По така изложените съображения касационната инстанция намира, че оспореният първоинстанционен акт е правилен и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение