Решение № 4684 от 17.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Михайлов против решение 1465 от 09.03.2021 г. по адм. дело 12428/ 2019 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РВТ19-РА50-99/ 28.06.2019 г. на главния архитект на район Витоша , Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на район Витоша , Столична община, не оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответниците И. Ангелова и М. Попова оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците К. Кръстанова-Коцева, М. Кръстанов, Б. Михайлова-Томова, В. Цекин, Л. Димитрова, В. Михайлов, В. Михайлова, Ц. Михайлова-Георгиева, Н. Кузова и А. Ангелов не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповед РВТ19-РА50-99/ 28.06.2019 г. на главния архитект на район Витоша , Столична община, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Производството по чл. 135 ЗУТ е предварителна процедура, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ производството се инициира от лицата по чл. 131 от закона с писмено заявление до кмета на общината, а когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му (чл. 135, ал. 2 ЗУТ). Предмет на проверка на този предварителен етап е изпълнението на изискванията на чл. 135, ал.1, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ, които включват заявление за изменение на ПУП- ПР от заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ, скица с предложеното изменение и становище на главния архитект на общината, а в случаите, когато предложението е за изменение на ПУП ПЗ се преценява съответствието с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е одобрен. В случая заповедта на главния архитект на район Витоша , Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП- ПР в обхват: поземлени имоти с идентификатори 68134.1974.5144 и 68134.1974.5145 по КККР на район Витоша , Столична община, а по действащия ПУП, одобрен със заповед РД-50-09-82/ 16.03.1990г. на председателя на ИК на СНС съответно: УПИ XVI- 210 и УПИ Х-210, кв. 14, гр. София, м. в.з. Киноцентъра I част , е издадена в нарушение на посочените разпоредби. Административното производство е образувано по заявление на касационния жалбоподател Р. Михайлов и останалите собственици на ПИ с идентификатор 68134.1974.5144, с искане за изменение на ПУП-ПР за собствения им поземлен имот, съставляващ УПИ XVI- 210, кв. 14 по плана на гр. София. Представени са проект и обяснителна записка, от които се установява, че изменението засяга и регулационните граници на съседния УПИ Х-210, кв. 14, посочен в обяснителната записка като контактен , собственост на ответниците И. Ангелова и М. Попова. При тези факти следва да се приеме, че териториалният обхват на заповедта е определен в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е сезиран с искане в този смисъл. Включването на УПИ Х-210, кв. 14 в предмета на акта е направено от главния архитект на район Витоша , Столична община, без основание. Формираното от органа волеизявление е в отклонение от очертания с искането, поставило начало на производството, териториален обхват, предвиждащ изменение на ПУП- ПР за УПИ XVI- 210, кв. 14 по плана на гр. София, както и в нарушение на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, тъй като УПИ Х-210, кв. 14 по плана на гр. София е включен в предмета на заповедта, без административният орган да е сезиран от заинтересуваните по чл. 131, ал. 1 ЗУТ лица. Искане от собствениците на посочения имот за разрешаване на изменение на ПУП- ПР не е постъпило, а собствениците на съседния УПИ XVI- 210, кв. 14 не са легитимирани да направят такова искане по аргумент от чл. 131, ал. 1 ЗУТ. От страна на административния орган не са отчетени и противоречията между текста на заявлението, в който е посочено, че изменението на ПУП- ПР се отнася за УПИ XVI- 210, кв. 14 по плана на гр. София и представения проект, с който се променят регулационните граници и на съседния УПИ Х-210, кв. 14. Това несъответствие не е констатирано от органа и в нарушение на административнопроизводствените правила не са предприети действия за изясняване на параметрите на исканото изменение. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени,тъй като се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед, която е издадена в противоречие с изискванията на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. По тези съображения настоящата инстанция приема, че заповед РВТ19-РА50-99/ 28.06.2019 г. на главния архитект на район Витоша , Столична община, следва да бъде отменена и постановеното от административния съд решението в този смисъл е правилно. Ето защо не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, независимо че мотивите на решението се отнасят към процедурата по одобряване на проект за изменение на ПУП- ПР. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касационната жалба И. Ангелова и М. Попова общо сумата 720.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,