Решение № 5694 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2018 г.

Решение № 5694 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8664/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението обн. в ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Б. Борисов-пълномощник на М. Манчев от [населено място], [община], [област], против решение № 718 от 19.04.2018 г., постановено по адм. д. № 837/2017 г. от Административен съд-Благоевград. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против заповед на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград, с което е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правил Поискано е изслушване на геодезическа експертиза, която да установи точния размер на площта от имот № 055006, заявена като поставена под угар и каква част от имота е овощна градина. По изложените съображения в нея се моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповедта на областния директор. Ответната страна по касация-областния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), редовно призован не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по изложените мотиви. Прокурорът счита, че фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Прокурорът счита освен това, че съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото наличието на овощна градина е установено, от приетото заключение на агрономическата експертиза, като е без значение степента на засаждане на градината, който факт се иска да бъде установен, чрез поисканата геодезическа експертиза. Според него не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба на М. Манчев против заповед № 03-010-РД/439 от 31.08.2017 г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ-Благоевград, с която му е отказано финансиране на заявление за подпомагане на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 и във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка "6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". Съдът е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество, като е преценил, че тя е неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно подаденото заявление от М. Манчев за подпомагане с УИН 01/0630/01005363 от 22.7.2016 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от Наредба № 10. В бизнес плана е посочил обща обработваема площ 8, 663 и начален икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) 15 363, 58 лв., равняващи се на 7 855, 27 евро. При деклариране на земеделска земя сред имотите е бил посочен и имот № 055006 с площ от 0, 318 дка под угар. При извършена административна проверка за съответствие е било констатирано несъответствие между заявените земи за обработка, бизнес плана, анкетната карта за регистрация като земеделски производител и анкетния формуляр, подаден в Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, издадени по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Била е извършена проверка на място, при която е констатирано, че за имот № 055006, който е бил заявен като поставен под угар са се намирали овощни дръвчета. При повторната проверка, вследствие на докладна записка и заповед за извършването й, е бил установен същия факт, че имотът не е разоран и поставен под угар, а е засаден с овощни дръвчета - 11 на брой ябълки. Проверките са били извършени в присъствието на М. Манчев, който се е подписал под контролните листове, без забележки. В резултат на тази констатация на М. Манчев е било изпратено уведомително писмо за нередности и отстраняване на неясноти, на което той е подал възражение, като в т. 8 от него не е оспорил наличието на овощните насаждение на площ от 0, 318 дка, като е обяснил, че те били засадени отдавна, били са стари и изоставени, не ги гледа и няма намерение да ги стопанисва занапред. Това възражение е възприето от административния орган за неоснователно, поради което е направено преизчисляване на икономическия размер на стопанството. При преизчисляването е било установено, че той е в размер на 8 042, 40 евро, което е в повече от допустимото по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10, поради което на описаните вече правни основания, му е направен отказ от финансиране на заявлението. За изясняване на фактите относно посочения имот и обстоятелството на засаждането му с овощни дръвчета съдът е допуснал заключение на вещо лице агроном, което е потвърдило изцяло констатациите в контролните листове от проверките. Въз основа на фактическите установявания, съдът е извел правни изводи, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, а мотивите й - несъответствието на икономическия размер на стопанството, са били съответни на установеното от съда. Посочените правни основания за издаването на заповедта са били съответни на фактическото установяване, поради което съдът е направил и решаващият си извод за законосъобразност на заповедта, като е отхвърлил жалбата против нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, поради отказа му да допусне изслушване заключението на вещо лице-геодезист е неоснователно. По делото е било безспорно установено, че имот № 055006 с площ от 0, 318 дка, който е бил заявен с начин на трайно ползване "под угар" е бил засаден с овощни дръвчета. По този факт касаторът в настоящото производство не е спорил пред съда, не го е оспорил и в отговора си до директора на областната дирекция на ДФЗ-Благоевград, видно от т. 8 на същия, получен с вх. № 01-011-6500/122 от 2.03.2017 г. – лист 202-203 от делото. Констатациите в контролните листове, подписани от Манчев без забележки, са потвърдени и със заключението на агрономическата експертиза, приета без оспорване от страните. Поради това правилно съдът не е допуснал друго вещо лице – геодезист, тъй като фактът на овощната градина, вместо поставянето на площта на имота под угар е бил безспорен. Не е необходимо да се използват различни доказателствени средства за установяването на един и същи безспорен факт, както правилно е приел и съдът, поради което той не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а освен това М. Манчев е упражнил изцяло и правото си на защита. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебното решение. Съдът е изяснил изцяло фактите по спора, въз основа на които е извел и правните си изводи. В чл. 5, ал. 2 от Наредба № 10 са посочени критериите, на които лицата, подали заявление за подпомагане следва да отговарят. Сред кумулативно посочените критерии е и този на т. 3, според който заявителят трябва да има икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2 000 евро и 7 999 евро включително. От данните по делото безспорно е установено, че при подаване на заявлението М. Манчев е отговарял на това изискване, но при проверката на място е било установено, друго, различно от заявлението относно посочения вече имот № 55006, който е заявен за подпомагане като поставен под угар, а всъщност е бил засаден с овощни дръвчета. Поради това е било извършено преизчисляване на стандартния производствен обем на стопанството, при което същият е променен. При промяната СПО е бил в повече от максимума в чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10. Правилно и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 и 4 от Наредба № 10 административният орган е постановил отказ от финансиране на подяденото заявление. Като е достигнал до този правилен извод и е отхвърлил жалбата съдът е постановил решение, което е съответно на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Касаторът, както и ответната страна по касация не са поискали присъждане на разноски, поради което относно тях съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение