Решение № 14431 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2011 г.

Решение № 14431 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Симеон Стоянов Ваташки от гр. София, срещу решение № 3561/18.07.2011 г., постановено от Административен съд - София град, Второ отделение, 30-ти състав, по адм. дело № 9520/2010 г. В касационната жалба и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петър Коцев, касаторът развива съображения за наличие на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, предвид осъществената от съда неправилна преценка относно съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни норми. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миглена Андреева изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни Людмила Василева Ваташка, Васил Константинов Ваташки, Соня Константинова Ваташка, Виолета Стоянова Йотова и Лидия Стоянова Петрова, редовно призовани не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна жалбата подадена от касатора в настоящото производство, срещу заповед № РД-09-334/25.11.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети, за определяне на застроените части от имотите в границите на урбанизираните територии, които не се възстановяват на собствениците съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оспорения в първоинстанционното производство акт, по мотиви, че бивш имот пл. № 40070, кад. лист № 567 и 592 попада в територията на гр. София, м. "Гърдова глава", с площ от 1 708 кв. м, изцяло включена в УПИ II в кв. 269А на гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна" (ЗРП и КРП одобрени съгласно заповеди № № РД-09-50-264/27.05.1997 г., 179/2.04.1974 г., 86/9.02.1974 г., 3/6.01.1971 г., 419/18.06.1959 г. и 1224/16.03.1959 г.), няма свободна от застрояване площ с оглед реализирано мероприятие, е одобрено решение № 4 в същия смисъл, взето по протокол № 13/12.11.2010 г. от комисията назначена със заповед № РД-09-299/9.11.2010 г. Последното е прието по повод заявлението на Симеон Стоянов Ваташки, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно гореописания имот, въз основа констатациите, че площта му (по представения със заявлението за реституция документ за собственост от 1 720 кв. м) попада в урбанизирана територия, определена със ЗРП на м. "Резиденция - Бояна" одобрен съгласно заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. и е част от недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16, съставляващ УПИ II, кв. 269А - публична държавна собственост, за който има съставени АДС № № 6296/05.08.1992 г. и 03531/12.12.2003 г., определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Обоснован е направеният от съда извод, че фактическите обстоятелства, отразени в решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират с тези от заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ, в частта в която не са дадени отговори на правни въпроси, които са изцяло от компетентността на съда. Мероприятието, предвидено по ЗРП върху имота, относно който от Симеон Ваташки е поискал да му бъдат издадени удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, е реализирано, поради което правилно съдът е приел, че няма оставаща свободна от застрояване площ от него и че оспорената заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон и неговата цел. Снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да бъдат издадени посочените документи, установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Тези изисквания са спазени в случая предвид обстоятелството, че решението на комисията назначена да проверява наличието на свободни от застрояване площи, е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалното правило на предложение последно на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта кореспондира с постановеното от комисията решение за определяне на застроените части от имотите и данните от приобщеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, според което бивш имот пл. № 40070 попада в парка на резиденция "Бояна" и представлява част от УПИ II в кв. 269А по действащия регулационен план на м. "Резиденцията", включващ територията от общо 825 000 кв. м на комплекс "Бояна", предоставен за нуждите на Министерски съвет. С оглед целите на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съществено е отразяването на номера и местоположението на имота по действащия РП, във връзка, с което са направени констатациите, че попада в терен - публична държавна собственост на комплекс "Бояна", който съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност е определен за стратегически обект за националната сигурност. Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, в подкрепа на така направения извод и с оглед обстоятелство, че процесния имот е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., следва да се отбележи, че според чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ земите по ал. 2, 3 и 4 на посочения текст, са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Следователно, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но от друга страна, отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не може да съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,