Решение № 10680 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2011 г.

Решение № 10680 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 4166 от 24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7930/2010 г. на Върховния административен съд, III отделение. С оспорваното решение е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с вх. № 94-М-110/01.04.2010 г., подадено от Милена Иванова Минкова от гр. София за преместване като нотариус с район на действие Районен съд - Пазарджик, в район на действие Районен съд - София и е върната преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по заявление с вх. № 94-М-110/01.04.2010 г. Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че не е налице мълчалив отказ, тъй като за министъра на правосъдието не съществува задължение за произнасяне по заявлението в определен срок. Посоченият в чл. 34б, ал. 2 ЗННД срок за произнасяне на административния орган не е задължителен, а е инструктивен поради това, че преценката на министъра за наличието на предпоставките по чл. 34б ЗННД няма как да бъде ограничена в рамките на 14 дни. Следователно непроизнасянето на министъра в посочения срок не представлява мълчалив отказ. Ответникът по касационната жалба - Милена Иванова Минкова от гр. София, чрез процесуален представител адв. Т. Ангелова оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Излага съображения в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания, приема касационната жалба за неоснователна поради следното: Безспорно е по делото, че Милена Иванова Минкова, в качеството й на нотариус, вписан под № 571 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Пазарджик, е подала заявление с вх. № 94-М-110/01.04.2010 г. до министъра на правосъдието с искане за преместване в район на действие - Районен съд гр. София, на основание чл. 34б ЗННД. Компетентният орган не се е произнесъл в срока по чл. 34б, ал. 2 ЗННД, поради което лицето е обжалвало пред съда мълчаливия отказ по заявлението за преместване. По жалбата е образувано адм. дело № 7930/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, като с решение № 4166 от 24.03.2011 г. съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на правосъдието по съображения, че със специалната норма на чл. 34б, ал. 1 ЗННД е изключена възможността за мълчаливо произнасяне; преписката е върната на административния орган с указания за изрично произнасяне по подаденото заявление. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД е императивна по своя характер и задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, с който да разпореди преместването в друг район на действие или да откаже поради липсата на някое от законовите изисквания. Изискването на специалния закон задължава административния орган да се произнесе с изричен акт по молбата, подадена по реда на чл. 34б, ал. 1 ЗННД, а предвиденият в чл. 34б, ал. 2 ЗННД 14-дневен срок за произнасяне от министъра на правосъдието не е инструктивен, а задължителен и неспазването му от административния орган обуславя наличието на мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 25, ал. 1 от АПК, дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Сроковете за произнасяне по такива искания се уреждат от чл. 34б, ал. 2 ЗННД, респ. чл. 57 от АПК, и непроизнасянето в срок според чл. 58, ал. 1 от АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. В разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК е предвидено, че мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Предвид липсата на произнасяне по искането на жалбоподателя в срока по чл. 57 от АПК, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК на Министъра на правосъдието. По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв, и съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, подлежи на обжалване пред съда. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.). Предвид изложената фактическа обстановка, правилен е изводът на съда, че е налице мълчалив отказ на министъра на правосъдието и същият е незаконосъобразен. В разглежданата хипотеза ответникът не се е произнесъл по отправеното към него от жалбоподателя искане, въпреки че е задължен да направи това. Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ е в противоречие с материалния закон. Преценката на законосъобразността на такъв отказ (изричен или мълчалив) на административния орган се свежда до наличието на материалноправните предпоставки за удовлетворяване или не на отправеното до него искане, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност по арг. от чл. 9 АПК досежно задължението за произнасяне, и в условията на оперативна самостоятелност по отношение същността на властническото волеизявление. Спецификата на настоящия случай предполага изрично произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, което е от изключителната компетентност на административния орган, което впоследствие ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,