Решение № 9221 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2014 г.

Решение № 9221 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Си Джи Ес" ООД, представлявано от Цветан Борисов Димитров, срещу решение № 7835 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 10976/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 822/07.10.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ е приложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма /ЗТ/ -заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, ул. "Шипченски проход" № 69а, стопанисвано от "Си Джи Ес" ООД. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че процесният търговски обект е заведение за хранене и развлечения, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ, поради което подлежи на категоризиране съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ЗТ и не са налице предпоставките на уредената в чл. 120, т. 1 от ЗТ хипотеза- заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители, при която изискването за категоризиране отпада. Изложени са доводи, че видно от обективираните в констативния протокол констатации, проверяващите служители на комисията са били допуснати свободно в заведението без да е изискано от тях да се легитимират. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства това да се дължи на пропуск за случая и до обекта да няма достъп на случайни посетители. Фактическите основания за издаването на обжалваната заповед се съдържат в присъединения към нея Констативен протокол № К-0144189/04.07.2013 г., съставен при извършена на място проверка от служители на КЗП-РД София, с което е изпълнено изискването за мотивираност на административния акт - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма, председателят на Комисията за защита на потребителите или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал. 1: прилагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3 и 7 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136. Член 120, т. 1 от Закона за туризма предвижда, че не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, както и във ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от техни служители и за които няма осигурен свободен достъп за външни посетители. В констативния протокол, № К-0144189/04.07.2013 г., цитиран в правните основания за издаване на заповедта, е посочено, че на видно място в обекта не е поставено и не е представено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект, с оглед на което следва да се приеме, че са посочени фактическите основания за издаване на заповедта -предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, което е посочено и в мотивите преди разпоредителната част на заповедта. В правните основания за издаване на заповедта е посочен и съставения акт № К-0028127 от 29.08.2013 г. за предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма - заведение за обществено хранене, следователно в мотивите на заповедта е посочено фактическото и правно основание за издаване на акта. Поради това неоснователно се твърди, че в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че административния акт е мотивиран. В констативния протокол № К-0144189/04.07.2013 г. е посочено, че обектът се намира в сградата на факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет. Входът е с портиер, но пропускателен режим на заведението няма. Служителите на КЗП са били допуснати свободно без да се легитимират. В търговска зала са разположени 27 места за сядане, а на открито в градина с вход само откъм салона има разположени 50 места. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е обсъдил единствено констативния протокол от 04.07.2013 г., но не и процедурата по връчване на съставеният акт за установяване на административно нарушение. Този акт е част от административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление, а производството в което е наложена принудителната административна мярка, предмет на оспорената пред съда заповед, е административно производство по реда на АПК. Правилно е прието от съда, че не са опровергани фактическите констатации в констативния протокол издаден от длъжностни лица на КЗП, относно фактическите обстоятелства даващи основания за налагане на принудителната административна мярка. Други обстоятелства не са се твърдяли от жалбоподателите. В този смисъл не водят до незаконосъобразност на решението доводите, че неправилно съдът е приел, че дружеството е надлежно уведомено за съставения констативен протокол, както и че дори на мястото на проверката да е присъствал служител на дружеството, това не означава, че управителят е узнал своевременно за извършената проверка. В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че не са налице предпоставките на уредената в чл. 120, т. 1 от ЗТ хипотеза. Сочи се, че стопанисвания обект представлява ведомствено заведение към Факултета по начална и предучилищна педагогика, предназначено за ползване само от преподаватели, служители и студенти във факултета, като за целта е осигурен вход с пропусквателен режим, поради което неправилно съдът е приел, че стопанисваното от дружеството заведение не попада в изключенията, предвидени по чл. 120 от ЗТ. С касационната жалба е представено като доказателство писмо изх. № 196/4.12.2013 г. на Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ "Св. Климент Охридски" до Комисията за защита на потребителите, в което се посочва, че към Факултета по начална и предучилищна педагогика съществува Център за комуникация и общуване с основна цел организиране на различни студенски и преподавателски прояви, като място за културна дейност и срещи. Центърът се обслужва от "Си Джи Ес" ЕООД и се използува само за нуждите на студентите, преподавателите и служителите на факултета. Входът към центъра е само през сградата на факултета, където има пропускателен режим. Това писмо е издадено след датата на съдебното заседание от 02.12.2013 г., поради което жалбоподателят не е могъл да го представи в съдебно заседание, но е могъл да поиска по- рано издаването му от факултета. Независимо от това от представеното писмено доказателство не може да се направи извод за незаконосъбразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. В констативният протокол на КЗП е посочено, обектът се намира в сградата на факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет, входът е с портиер, но пропускателен режим на заведението няма. В търговска зала са разположени 27 места за сядане, а на открито в градина с вход само откъм салона има разположени 50 места. Тези констатации не са оспорени от жалбоподателя в производството пред административния съд, поради което следва да се приеме, че към момента на издаване на административния акт, за конкретния обект е липсвала предпоставката да няма осигурен свободен достъп за външни посетители, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 120, т. 1 от ЗТ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение