Решение № 10727 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2011 г.

Решение № 10727 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Васил Георгиев от гр. Русе против решение № 6/22.02.2011 г. по адм. дело № 414/2010 г. на Административния съд - Русе, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Министерство на правосъдието за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, с искане да се отмени като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Василева оспорва основателността на касационната жалба, като моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че както министърът на правосъдието (наричан по-нататък за краткост "министърът") лично, така и отделни служители в Министерството на правосъдието не са извършили незаконосъобразни действия при изпълнение на служебните си задължения по отношение на изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" от касатора и е направил извод, че по отношение на касатора не е бил осъществен от ответника съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът е достигнал до правилният извод, че искът предявен против държавата за незаконосъобразни действия на министъра на правосъдието и подчинените му длъжностни лица от Министерство на правосъдието при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като уврежданията, за които касаторът претендира обезщетение, дори и да са били обективно причинени, не произтичат от техни действия, а от действия на служители от други самостоятелни юридически лица - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", които обаче не са били посочени от касатора като ответници. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства съдът е приел, че по делото не са били доказани незаконосъобразни действия на министъра или на подчинени негови служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, и че дори и такива според него да са му причинени, те не са в пряка причинна връзка с действията на ответника и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Министерство на правосъдието, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,